НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Николай Михайлов: Съществува феномен на общоевропейска меланхолия

Време за четене: 4 мин.

– Д-р Михайлов, как ще коментирате ситуацията, в която се намираме, от гледна точка на демографската криза, емиграцията на младите, девалвацията на ценностите? Има ли реална заплаха българската нация да изчезне като самостоятелен субект на историята?

– По този въпрос трябва да се мисли сериозно, а не  панически. Историческото безсмъртие на българската нация не е гарантирано,  ничие безсмъртие не е гарантирано. От никъде не следва, че ще развяваме българското знаме до смъртта на слънцето… Роденото умира. Ние сме древен народ, не сме в първа младост и не кипим от енергия. Обратно, демонстрираме умора и сенилни признаци, като тези, които изброявате… Налице са физиономични признаци на упадък. Струпването на хората в градове и обезлюдяването на селата подменя пейзажа и предизвиква печал. Това не е България „от вчера“, в която сме живели, а нещо друго, някакъв ерзац. Струпването в градове е симптом на цивилизационен упадък, казва Шпенглер. Такъв е историческият опит. Жизнената сила иде от земята и традицията. Оформя се екстериториална България. Тази тук  се евакуира навън и под земята.  Демографията е катастрофална. Чикаго например е крайградска българска колония, нещо като „Младост – 1, 2 и 3“ в София… Българите са пръснати, в махали или поотделно, навсякъде по света, живеят заедно и патриотично, но не тук, а „там“… Тук никой не вярва, че  „ще се оправим“. Впечатлението е за непоправимост, за фатална некомпетентност на елита и народа, взети заедно. Нито комунизмът, нито либерализмът ни понесоха. И с господстваща идеология зле, и без  идеология – лошо. Но това не е българска специфика, а обща тенденция. Съществува феномен на общоевропейска меланхолия, на съзнание за упадък на Стария свят. България е „подробност“ от голямата картина.

– Можем ли, ако не да предотвратим, то поне да отложим във времето негативния развой на историческите събития? Доколко това зависи от политиците, доколко – от всеки един от нас?

– Туй е въпросът. Вечният български въпрос за оцеляването. Илюзия е да се мисли обаче, че стандартният репертоар от навици за оцеляване, пръв между които е навикът за „снишаване“, може да бъде усъвършенстван по пътя на самовнушението.  Зле сме, дайте да се стреснем, защото ще изчезнем. Така не става. Политическата демагогия пее мобилизационната ария от сутрин до вечер, но изглежда никому не омръзва – нещо повече, гласуваме на избори за прегракнали певци, за да бъдат преизбрани. Не можем без това, в което не вярваме, но с което сме свикнали. Статуквото е магия, включително и реторичното статукво, то е  деспотичен навик. Но думите са практически безсилни, това личи по съдбата на думата „реформа“. Нищо не произлиза от  заклинателното  повтаряне на тази дума, освен думи, които коментират „думата“. За да се променя една страна, трябва да вярва в себе си, да цени своя суверенитет и да го отстоява. Защото как ще се развива една страна, която не разполага със себе си, а е под външен контрол, в режим на любезна диктатура? Страната ни се нуждае от партньори и съюзнически гаранции, но не и  от инфантилизираща опека и конюнктурно подмятане.

Лично аз следя с интерес поведението на българския президент, защото от него се очаква национален „стил“, а не клакьорство. Ще видим какво ще излезе от тази инвестиция, ще разберем какво може и какво не може…

– Щом и България, и Европа са изправени пред мрачни перспективи, то тогава на какво да се опрем?

– Смисълът на живота не е подслонен в Брюксел, Вашингтон или на „Дондуков“ 2. Няма го по тези места, нито тайно, нито явно. Няма смисъл да се разхождаме из тези коридори в действителността или въображението, ще се разминем с вежливи фарисеи. По-добре е да четем Евангелието, в което са разказани истории за разкаяли се грешници. Има нещо и за нас, следователно, за всеки по отделно. Какво ще стане с ЕС е интересно, но Вечността е по-интересна. И понеже сме в пределите на Великия пост, да опитаме да опресним дълбоката си памет. Да си спомним откъде идваме и накъде отиваме. Постът е пътуване. А накрая е Чудото.

От Аязмо

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. Лекар-психиатър с дългогодишна практика, магистър е по теология и автор на много публицистични текстове и анализи. Един от основателите на ДСБ, бил е депутат в 40-о народно събрание, но по-късно заема критична позиция срещу лидера Костов и се отдръпва от политиката.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!