НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Николай Михайлов: Съществува феномен на общоевропейска меланхолия

Време за четене: 4 мин.

– Д-р Михайлов, как ще коментирате ситуацията, в която се намираме, от гледна точка на демографската криза, емиграцията на младите, девалвацията на ценностите? Има ли реална заплаха българската нация да изчезне като самостоятелен субект на историята?

– По този въпрос трябва да се мисли сериозно, а не  панически. Историческото безсмъртие на българската нация не е гарантирано,  ничие безсмъртие не е гарантирано. От никъде не следва, че ще развяваме българското знаме до смъртта на слънцето… Роденото умира. Ние сме древен народ, не сме в първа младост и не кипим от енергия. Обратно, демонстрираме умора и сенилни признаци, като тези, които изброявате… Налице са физиономични признаци на упадък. Струпването на хората в градове и обезлюдяването на селата подменя пейзажа и предизвиква печал. Това не е България „от вчера“, в която сме живели, а нещо друго, някакъв ерзац. Струпването в градове е симптом на цивилизационен упадък, казва Шпенглер. Такъв е историческият опит. Жизнената сила иде от земята и традицията. Оформя се екстериториална България. Тази тук  се евакуира навън и под земята.  Демографията е катастрофална. Чикаго например е крайградска българска колония, нещо като „Младост – 1, 2 и 3“ в София… Българите са пръснати, в махали или поотделно, навсякъде по света, живеят заедно и патриотично, но не тук, а „там“… Тук никой не вярва, че  „ще се оправим“. Впечатлението е за непоправимост, за фатална некомпетентност на елита и народа, взети заедно. Нито комунизмът, нито либерализмът ни понесоха. И с господстваща идеология зле, и без  идеология – лошо. Но това не е българска специфика, а обща тенденция. Съществува феномен на общоевропейска меланхолия, на съзнание за упадък на Стария свят. България е „подробност“ от голямата картина.

– Можем ли, ако не да предотвратим, то поне да отложим във времето негативния развой на историческите събития? Доколко това зависи от политиците, доколко – от всеки един от нас?

– Туй е въпросът. Вечният български въпрос за оцеляването. Илюзия е да се мисли обаче, че стандартният репертоар от навици за оцеляване, пръв между които е навикът за „снишаване“, може да бъде усъвършенстван по пътя на самовнушението.  Зле сме, дайте да се стреснем, защото ще изчезнем. Така не става. Политическата демагогия пее мобилизационната ария от сутрин до вечер, но изглежда никому не омръзва – нещо повече, гласуваме на избори за прегракнали певци, за да бъдат преизбрани. Не можем без това, в което не вярваме, но с което сме свикнали. Статуквото е магия, включително и реторичното статукво, то е  деспотичен навик. Но думите са практически безсилни, това личи по съдбата на думата „реформа“. Нищо не произлиза от  заклинателното  повтаряне на тази дума, освен думи, които коментират „думата“. За да се променя една страна, трябва да вярва в себе си, да цени своя суверенитет и да го отстоява. Защото как ще се развива една страна, която не разполага със себе си, а е под външен контрол, в режим на любезна диктатура? Страната ни се нуждае от партньори и съюзнически гаранции, но не и  от инфантилизираща опека и конюнктурно подмятане.

Лично аз следя с интерес поведението на българския президент, защото от него се очаква национален „стил“, а не клакьорство. Ще видим какво ще излезе от тази инвестиция, ще разберем какво може и какво не може…

– Щом и България, и Европа са изправени пред мрачни перспективи, то тогава на какво да се опрем?

– Смисълът на живота не е подслонен в Брюксел, Вашингтон или на „Дондуков“ 2. Няма го по тези места, нито тайно, нито явно. Няма смисъл да се разхождаме из тези коридори в действителността или въображението, ще се разминем с вежливи фарисеи. По-добре е да четем Евангелието, в което са разказани истории за разкаяли се грешници. Има нещо и за нас, следователно, за всеки по отделно. Какво ще стане с ЕС е интересно, но Вечността е по-интересна. И понеже сме в пределите на Великия пост, да опитаме да опресним дълбоката си памет. Да си спомним откъде идваме и накъде отиваме. Постът е пътуване. А накрая е Чудото.

От Аязмо

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. Лекар-психиатър с дългогодишна практика, магистър е по теология и автор на много публицистични текстове и анализи. Един от основателите на ДСБ, бил е депутат в 40-о народно събрание, но по-късно заема критична позиция срещу лидера Костов и се отдръпва от политиката.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!