НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Николай Михайлов: Съществува феномен на общоевропейска меланхолия

Време за четене: 4 мин.

– Д-р Михайлов, как ще коментирате ситуацията, в която се намираме, от гледна точка на демографската криза, емиграцията на младите, девалвацията на ценностите? Има ли реална заплаха българската нация да изчезне като самостоятелен субект на историята?

– По този въпрос трябва да се мисли сериозно, а не  панически. Историческото безсмъртие на българската нация не е гарантирано,  ничие безсмъртие не е гарантирано. От никъде не следва, че ще развяваме българското знаме до смъртта на слънцето… Роденото умира. Ние сме древен народ, не сме в първа младост и не кипим от енергия. Обратно, демонстрираме умора и сенилни признаци, като тези, които изброявате… Налице са физиономични признаци на упадък. Струпването на хората в градове и обезлюдяването на селата подменя пейзажа и предизвиква печал. Това не е България „от вчера“, в която сме живели, а нещо друго, някакъв ерзац. Струпването в градове е симптом на цивилизационен упадък, казва Шпенглер. Такъв е историческият опит. Жизнената сила иде от земята и традицията. Оформя се екстериториална България. Тази тук  се евакуира навън и под земята.  Демографията е катастрофална. Чикаго например е крайградска българска колония, нещо като „Младост – 1, 2 и 3“ в София… Българите са пръснати, в махали или поотделно, навсякъде по света, живеят заедно и патриотично, но не тук, а „там“… Тук никой не вярва, че  „ще се оправим“. Впечатлението е за непоправимост, за фатална некомпетентност на елита и народа, взети заедно. Нито комунизмът, нито либерализмът ни понесоха. И с господстваща идеология зле, и без  идеология – лошо. Но това не е българска специфика, а обща тенденция. Съществува феномен на общоевропейска меланхолия, на съзнание за упадък на Стария свят. България е „подробност“ от голямата картина.

– Можем ли, ако не да предотвратим, то поне да отложим във времето негативния развой на историческите събития? Доколко това зависи от политиците, доколко – от всеки един от нас?

– Туй е въпросът. Вечният български въпрос за оцеляването. Илюзия е да се мисли обаче, че стандартният репертоар от навици за оцеляване, пръв между които е навикът за „снишаване“, може да бъде усъвършенстван по пътя на самовнушението.  Зле сме, дайте да се стреснем, защото ще изчезнем. Така не става. Политическата демагогия пее мобилизационната ария от сутрин до вечер, но изглежда никому не омръзва – нещо повече, гласуваме на избори за прегракнали певци, за да бъдат преизбрани. Не можем без това, в което не вярваме, но с което сме свикнали. Статуквото е магия, включително и реторичното статукво, то е  деспотичен навик. Но думите са практически безсилни, това личи по съдбата на думата „реформа“. Нищо не произлиза от  заклинателното  повтаряне на тази дума, освен думи, които коментират „думата“. За да се променя една страна, трябва да вярва в себе си, да цени своя суверенитет и да го отстоява. Защото как ще се развива една страна, която не разполага със себе си, а е под външен контрол, в режим на любезна диктатура? Страната ни се нуждае от партньори и съюзнически гаранции, но не и  от инфантилизираща опека и конюнктурно подмятане.

Лично аз следя с интерес поведението на българския президент, защото от него се очаква национален „стил“, а не клакьорство. Ще видим какво ще излезе от тази инвестиция, ще разберем какво може и какво не може…

– Щом и България, и Европа са изправени пред мрачни перспективи, то тогава на какво да се опрем?

– Смисълът на живота не е подслонен в Брюксел, Вашингтон или на „Дондуков“ 2. Няма го по тези места, нито тайно, нито явно. Няма смисъл да се разхождаме из тези коридори в действителността или въображението, ще се разминем с вежливи фарисеи. По-добре е да четем Евангелието, в което са разказани истории за разкаяли се грешници. Има нещо и за нас, следователно, за всеки по отделно. Какво ще стане с ЕС е интересно, но Вечността е по-интересна. И понеже сме в пределите на Великия пост, да опитаме да опресним дълбоката си памет. Да си спомним откъде идваме и накъде отиваме. Постът е пътуване. А накрая е Чудото.

От Аязмо

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. Лекар-психиатър с дългогодишна практика, магистър е по теология и автор на много публицистични текстове и анализи. Един от основателите на ДСБ, бил е депутат в 40-о народно събрание, но по-късно заема критична позиция срещу лидера Костов и се отдръпва от политиката.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!