НОВО

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Николай Михайлов: Съществува феномен на общоевропейска меланхолия

Време за четене: 4 мин.

– Д-р Михайлов, как ще коментирате ситуацията, в която се намираме, от гледна точка на демографската криза, емиграцията на младите, девалвацията на ценностите? Има ли реална заплаха българската нация да изчезне като самостоятелен субект на историята?

– По този въпрос трябва да се мисли сериозно, а не  панически. Историческото безсмъртие на българската нация не е гарантирано,  ничие безсмъртие не е гарантирано. От никъде не следва, че ще развяваме българското знаме до смъртта на слънцето… Роденото умира. Ние сме древен народ, не сме в първа младост и не кипим от енергия. Обратно, демонстрираме умора и сенилни признаци, като тези, които изброявате… Налице са физиономични признаци на упадък. Струпването на хората в градове и обезлюдяването на селата подменя пейзажа и предизвиква печал. Това не е България „от вчера“, в която сме живели, а нещо друго, някакъв ерзац. Струпването в градове е симптом на цивилизационен упадък, казва Шпенглер. Такъв е историческият опит. Жизнената сила иде от земята и традицията. Оформя се екстериториална България. Тази тук  се евакуира навън и под земята.  Демографията е катастрофална. Чикаго например е крайградска българска колония, нещо като „Младост – 1, 2 и 3“ в София… Българите са пръснати, в махали или поотделно, навсякъде по света, живеят заедно и патриотично, но не тук, а „там“… Тук никой не вярва, че  „ще се оправим“. Впечатлението е за непоправимост, за фатална некомпетентност на елита и народа, взети заедно. Нито комунизмът, нито либерализмът ни понесоха. И с господстваща идеология зле, и без  идеология – лошо. Но това не е българска специфика, а обща тенденция. Съществува феномен на общоевропейска меланхолия, на съзнание за упадък на Стария свят. България е „подробност“ от голямата картина.

– Можем ли, ако не да предотвратим, то поне да отложим във времето негативния развой на историческите събития? Доколко това зависи от политиците, доколко – от всеки един от нас?

– Туй е въпросът. Вечният български въпрос за оцеляването. Илюзия е да се мисли обаче, че стандартният репертоар от навици за оцеляване, пръв между които е навикът за „снишаване“, може да бъде усъвършенстван по пътя на самовнушението.  Зле сме, дайте да се стреснем, защото ще изчезнем. Така не става. Политическата демагогия пее мобилизационната ария от сутрин до вечер, но изглежда никому не омръзва – нещо повече, гласуваме на избори за прегракнали певци, за да бъдат преизбрани. Не можем без това, в което не вярваме, но с което сме свикнали. Статуквото е магия, включително и реторичното статукво, то е  деспотичен навик. Но думите са практически безсилни, това личи по съдбата на думата „реформа“. Нищо не произлиза от  заклинателното  повтаряне на тази дума, освен думи, които коментират „думата“. За да се променя една страна, трябва да вярва в себе си, да цени своя суверенитет и да го отстоява. Защото как ще се развива една страна, която не разполага със себе си, а е под външен контрол, в режим на любезна диктатура? Страната ни се нуждае от партньори и съюзнически гаранции, но не и  от инфантилизираща опека и конюнктурно подмятане.

Лично аз следя с интерес поведението на българския президент, защото от него се очаква национален „стил“, а не клакьорство. Ще видим какво ще излезе от тази инвестиция, ще разберем какво може и какво не може…

– Щом и България, и Европа са изправени пред мрачни перспективи, то тогава на какво да се опрем?

– Смисълът на живота не е подслонен в Брюксел, Вашингтон или на „Дондуков“ 2. Няма го по тези места, нито тайно, нито явно. Няма смисъл да се разхождаме из тези коридори в действителността или въображението, ще се разминем с вежливи фарисеи. По-добре е да четем Евангелието, в което са разказани истории за разкаяли се грешници. Има нещо и за нас, следователно, за всеки по отделно. Какво ще стане с ЕС е интересно, но Вечността е по-интересна. И понеже сме в пределите на Великия пост, да опитаме да опресним дълбоката си памет. Да си спомним откъде идваме и накъде отиваме. Постът е пътуване. А накрая е Чудото.

От Аязмо

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. Лекар-психиатър с дългогодишна практика, магистър е по теология и автор на много публицистични текстове и анализи. Един от основателите на ДСБ, бил е депутат в 40-о народно събрание, но по-късно заема критична позиция срещу лидера Костов и се отдръпва от политиката.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!