Форт Тръмп и бъдещето на Източна Европа

Форт Тръмп, определение, дадено от полския президент Анджей Дуда по време на пресконференция в Белия дом миналата седмица, е подходящо име за първата американска военна база в Полша. Дали тази полска мечта ще се сбъдне или не, все още предстои да се види, но стратегическата обосновка зад нея е всичко друго, но не и шега, каквато беше първата мисъл на американските експерти. Това всъщност е квинтесенцията на дилемата, пред която е изправена Източна Европа, но също така и НАТО и Съединените щати.

Причина за това са множеството прозиращи предизвикателства, които трябва да бъдат отстранени незабавно, за да се предотврати евентуална сериозна криза в Европа и в алианса. В основата е явно неизбежният конфликт по проблема с мюсюлманските имигранти. Почти цяла Източна Европа не желае да приеме нито един от тях и го заявява съвсем открито. Политически коректната Западна Европа и преди всичко Германия, е скандализирана от това и иска да принуди източноевропейците да повторят нейните собствени катастрофални грешки. Германците не се вслушват, когато им припомнят, че мюсюлманската интеграция се е провалила в собствената им страна, като 64,8% от германските турци са гласували за Ердоган след 60 години живот в Европа. Не помага и напомнянето, че не много отдавна, преди около век, голяма част от региона е била под османско владичество, подложена на данъци за неверници и място за пазар на роби. Да добавим тук, че миналата година само Полша издаде 235 600 разрешителни за работа на имигранти и понастоящем има над милион мигранти, от които 40 000 са от Виетнам.

На второ място и именно тук се вписва „Форт Тръмп”, Полша и цяла Източна Европа просто не вярват на западноевропейците, че ще ги защитят, ако ножът опре до кокала. Достатъчен е един поглед към германската военна мощ през 2014 г, за да се разбере, че са прави. През същата тази година само 42 от 109 германски самолета Юрофайтър са готови за бойни действия, както и 39 от 89 самолета Торнадо, а някога могъщата танкова сила на Бундесвера е намаляла с 90%. С бюджет за отбраната от 1,2% от БВП, със сигурност междувременно положението се е влошило още повече. Затова не е чудно, че поляците и всички останали източноевропейци, които не са забравили какво означава руското господство, ще се чувстват сигурни само ако на тяхната територия има разположени американски войници. Дали това е осъществимо сега или в бъдеще, е друг въпрос, но е важно американците да разберат защо източноевропейците се чувстват по този начин и защо пропастта между тях и Западна Европа като че ли се разширява.

И накрая, има един конкретен, наболял проблем, който трябва да бъде решен, за да не понесе съюзът непоправими щети. Това е германско-руската сделка, наречена „Северен поток 2”, която безспорно е насочена срещу интересите на Източна Европа. Вероятно си струва да се припомни, че газопроводът „Северен поток 1”, който довежда газта директно от Русия до Германия, е бил наречен от полския външен министър по онова време „тръбопровода Молотов-Рибентроп”. Новият тръбопровод  още повече заслужава това наименование, тъй като заобиколя цяла Източна Европа и се очаква да причини големи икономически щети на Украйна и на други транзитни страни. Това е очевидно политически проект на Путин и фактът, че Меркел продължава да се преструва, че не е така, е чиста проба лицемерие. Крайно време е Тръмп да заяви публично, че този проект няма да мине.

За съжаление, нещата не се ограничават до този проект. През последните няколко години Меркел управлява Германия заедно със социалдемократите (СДП), лява партия, която не крие своите проруски симпатии. Шефът й преди това беше не друг, а Герхард Шрьодер – човек, продал се изцяло на Путин. Междувременно, едно от протежетата на Шрьодер и бивш германски външен министър, Зигмар Габриел, заяви открито, че неговата партия трябва да се дистанцира от Америка и да отиде по-близо до Русия. Това всъщност е нещо, което Меркел вече успя да свърши, превръщайки ХДС от умерена дясноцентристка партия в партия с ляв уклон.

Междувременно Полша и няколко други държави започнаха инициатива, наречена „Инициатива на трите морета“, която има за цел да улесни сътрудничеството в енергийния сектор в региона. Всички страни от Източна Европа плюс Австрия участват в инициативата и акцентът е върху използването на съществуващи и бъдещи терминали за втечнен природен газ в региона, изграждането на междусистемни връзки и връзките за обратния поток и ограничаването на зависимостта от монополисти като Газпром. Някои компании са отишли и по-далече и съдят Газпром в европейските арбитражни съдилища. Вече има такива, които са спечелили големи суми.

Особено важно за тази инициатива е, че една от обявените и цели е да се подобрят трансатлантическите връзки, което в крайна сметка означава по-голям акцент върху доставките на втечнен природен газ от САЩ.

Оригинална публикация

Споделете:
Алекс Алексиев
Алекс Алексиев

Александър Алексиев е роден през 1941 г. в София в семейството на бележития български писател, художник и карикатурист Райко Алексиев. През 1966 г. потърсва политическо убежище в Западна Германия, а през 1973 г. получава магистърска степен от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Работил е за CREES, RandCorp, Радио "Свободна Европа", CBBSS, като съветник на Филип Димитров и като преподавател в Hoover Institution.