fbpx

Гала вечерта на елитната гротеска

Време за четене: 4 мин.

Една от най-достойните за присмех характеристики на модерния местен „демократичен демократ“ е неговото туземно преклонение към западния елит – политически, културен, икономически. Не става дума за умерени нива на уважение или вдъхновение от реалните примери за меритокрация и просперитет.

Тук визираме явлението на малкия либерален човечец, който съзира божества в силуетите на западните знаменитости и няма търпение да насочи устни към подметките на всеки по-изявен и активен представител на „развития свят“.

Тези дни поклонниците от периферията имаха шанс за пореден път да осъзнаят в каква гротеска се е превърнало „това, което имаме като световен елит“ и след обстойна вътрешна ревизия на възгледите си да приключат със сектантското си обожание към презокеанските „умни и красиви“.

А може би искаме твърде много от пристрастените към Netflix колекционери на тривиални факти за американската поп-култура? Дали изобщо е възможно хора, които третират реалността според моралните кодове и цитати от „Хари Потър“ да осъзнаят, че цялото нещо е жестока глупост? Да схванат, че голяма част от „творчеството“ на „избраните“ и „просветените“ от световните списания, екрани, реклами и билбордове лесно може да се дефинира с онази хубава дума, с която преди дни български обикновен депутат определи български евродепутат?

При всички положения поводът за прозрение от тези дни си струваше. Става дума за ежегодната клоунада, позната като „Мет гала“ – претенциозно и помпозно събиране на „елита на елита“ в Манхатън. Билетът за събитието е 35 хиляди долара, масите стигат до 300 хиляди, а нахилените прочути милионери са  повече, отколкото на парти на Джефри Епстийн в „добрите дни“, отпреди ареста и „самоубийството“ му.

Репортажните снимки от тазгодишната „Мет гала“ представляват каталог на позора, на грозното, отвратителното, нелепото, абсурдното. Грачеща гротеска на стероиди. Естетиката на събитието е среща между „Игрите на глада“ и „абитуриентския бал на Мечо“, полята с коктейл от шампанско за 1000 долара бутилката и най-евтиния уличен кетамин плюс малко лепило.

Кошмарни костюми и пищни декори, милиони долари под формата на опънати устни, шии, чела, задни части и каквото се сетите още. Вулкан от грим и пластмаса, текстилни издевателства над стила. „Мет гала“-та в Манхатън може да накара „пайнерската“ екстраваганца от Димитровград да изглежда умерена и приглушена, почти престижна. Почти.

Такъв триумф на гаврата с идеалите за красота, класа и хармония може да се изроди само в сърцето на съвременния ляв и либерален елит. Всъщност, може би малко по-надолу от сърцето.

В целия гнусничък хаос на милионерското състезание за титлата кой ще изглежда най-нагло отвратително беше забележително да се наблюдава поне един синхрон – между стил и съдържание, между естетика и идеология. Посланията отговаряха на своите автори и техните клоунски костюми.

Най-много внимание се отдели на младата крайнолява звезда на управляващата в САЩ Демократическа партия Александра-Окасио Кортес и нейната рокля с надпис „Данъци за богатите“.

Много консервативни и десни хора я обвиниха в лицемерие. Казаха, че е гаф. Никакъв гаф не е. Това е цялата идея зад карикатурни, но страшно успешни фигури като откритата социалистка Кортес. Няма закономерно обвинение към нея, което да издържи в средата от умопомрачени медии. За тях тази „млада надежда“ от Конгреса е „кралица“ и „богиня“. Лицемерието е съобщението. Подплатено с кадрите, в които известните и облечени като идиоти гости се разхождат без маски и социална дистанция, а обслужващият персонал стои винаги маскиран и кротко изпълнява заповеди на метри от тях.

Издънката на богат род Кара Делевин, с история на депресия и феминизъм, „грее“  в бяло и надпис, в който призовава „патриархатът“ да бъде „праснат“ отзад.

Провалилата се на последния шампионат футболистка и крайна активистка Меган Рапионе с надпис „In Gay We Trust“.

Трансджендърът от Холивуд Елън/Елиът Пейдж с поглед, който сякаш ни изписва: „Какво по дяволите направих със себе си!“

Някаква възрастна милионерка се хили с широко отворена уста, а надписи по цялата  ѝ  нелепа рокля настояват за „Равни права за жените“, докато маскирани девойки от прислугата стоят мирно до стената.

Изобщо много надписи, кой от кой по-нелеп и все в задължителния ракурс на „социалната справедливост“.

Наистина е трудно да се прецени кое беше по-грозно и гнусно на тазгодишната „Мет гала“. Костюмите, посланията, или откровената сегрегация между маскирани служители и освободени от всякакви мерки знаменитости? Може би всичко накуп, то е и свързано. Това събитие все пак постигна нещо – успя да „хване“ и да покаже почти цялата мизерия на модерния либерален елит.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ