Г-н Ганев, местните избори приключиха и сега идва ред на обобщенията. Какво според Вас спечелиха и загубиха основните партии в тази надпревара?
Ако трябва да обобщим съвсем на едро – ГЕРБ удържаха доминиращата си позиция в местната власт. Въпреки пробивите по места, основната управляваща партия показа, че продължава да е жизнена, особено като се има предвид първата й позиция почти навсякъде като подадени гласове за общински листи. В областните градове, където ГЕРБ загуби кметския пост, трябва да мисли за кадрови промени. Очевидно по места имаше недоволство от местните лидери и кандидати, което събуди съвсем логичен наказателен вот.
При БСП сравнението между резултата на местния вот през 2015 г. и 2019 г. определено е позитивно. Тук обаче трябва да се има предвид нещо много важно. Базата от 2015 г. е много ниска. Да си го кажем направо – през 2015 г. нула кметове на областни градове. Всеки пробив щеше да е успех. През 2015 г. социалистите бяха на дъното на своята подкрепа. От 2016 г. и смяната в ръководството, резултатите на всички избори се подобриха – и на президентски, и на парламентарни, и на европейски. Просто сега дойде ред и на местния вот. Не се отчитат по-силни резултати в сравнение с парламентарни избори например. Въпреки този ръст спрямо предишните местни, БСП все още не може да се покаже като реална алтернатива на ГЕРБ.
За ДПС изборите бяха също от особено значение. Окончателно установиха монопол в своето поле, като вече няма дори и спомен от ДОСТ. Утвърдиха позициите си и дори успяха да си върнат някои крепости. Като гласове за листи, резултатът им е сходен като този от 2015 г. Гласовете им играха и решаваща роля при някои от балотажите като Шумен и Разград например.
А как оценявате представянето на ВМРО и Демократична България?
ВМРО се утвърждава като наследник на Обединени патриоти. Конкурентите в полето им в лицето на „Атака“ и НФСБ не показаха силно присъствие. Въпреки това обаче, ВМРО далеч не беше звездата на тези избори, така както беше през май на евровота. Тогава силният резултат на Джамбазки изненада и привлече внимание. Докато сега представянето му в София на тези избори беше под очакванията. Като че ли той не успя да убеди софиянци, че наистина се бори за кмет. По-скоро прозираше партиен интерес – да даде тласък на общинската листа на ВМРО. Но и това не проработи.
Демократична България не успя да разшири електоралната си география. Реформаторският блок например през 2015 г. успя да произведе лица по места – Спартански в Плевен и Йорданов в Добрич. На този местен вот, Демократична България беше затворена само в София. Игнатов обаче беше напълно засенчен от изненадата Борис Бонев на първия тур. Спасението на Демократична България дойде от успехите им на балотажа с районните кметове. Сред електората на формацията обаче се забелязват и отчетливи тенденции, които уловихме в екзит пола на „Тренд“ – изкопана е огромна пропаст между тях и ГЕРБ. На втория тур, те гласуваха наказателно срещу основната управляваща партия. Показаха, че са готови да гласуват дори за човек с червена биография. В София гласуваха преимуществено за Манолова и още по-изненадващо на балотажа във Варна за Костадин Костадинов.
Мнозина днес се питат, ако ГЕРБ не беше заложил на Йорданка Фандъкова като кандидат за кмет, дали щеше да спечели в София, защото вотът за нея е по-висок от този за ГЕРБ в СОС. Вие как мислите?
И двете големи партии заложиха на най-печелившото в София. Както Фандъкова беше най-добрият кандидат на ГЕРБ за София, така и Манолова беше най-силният неин конкурент. И двете дами са най-рейтинговите лица съответно в десницата и левицата. Доста опоненти на ГЕРБ се заблудиха, че скандалите около ремонтите в София са нанесли непоправими щети на столичния кмет. Факт е, че имиджова щета имаше, но Фандъкова тръгна от много висока база – като едно от най-одобряваните лица в страната. Ударът, който понесе най-вече с ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ нанесе поражения, но я остави все пак с висока подкрепа. Това се доказа съвсем ясно от резултатите на ГЕРБ за общинска листа, които бяха по-ниски от тези за Фандъкова.
Кое помогна и кое попречи на Манолова в кампанията й за София?
Манолова като че ли сгреши оптиката на кампанията си. От обявяването на кандидатурата си до самия край, Манолова говореше единствено на привържениците на Демократична България. На събитията си беше съпровождана от лица като Димитър Делчев и Настимир Ананиев, които се числят за представители на тази общност. Дистанцирането й от БСП беше видимо през цялото време. Изглеждаше така сякаш се срамува от подкрепата на столетницата. Като че ли, подцени ситуацията, мислейки си, че БСП са в кърпа вързани. Не забелязах в нито един момент да се обърне към левите симпатизанти. А привържениците на БСП са специфична общност. За тях лоялността към партията е много по-силна, отколкото пристрастието им към която и да е отделна личност. Дори Първанов, който е бил председател на партията и два мандата държавен глава, не му беше даден шанс. В крайна сметка, Манолова успя да направи пробив сред демократичната общност на балотажа, но далеч не успя да мобилизира напълно левицата. За да докажа това ще приложа някои числа. БСП на изборите за европейски парламент в София успя да спечели 83 хиляди гласа при 30% активност, докато листата за общински съветници на социалистите на първия тур на местните избори събра 73 хиляди гласа при 40% активност. Или с други думи – част от електората на БСП просто не е излязъл да гласува на местните избори. Причината ми се вижда само една – обида на част от червените, че Манолова не искаше да се идентифицира с тях.
А какво според Вас е политическото й бъдеще оттук нататък?
Не съм сигурен дали и тя знае какво ще прави занапред. Струва ми се твърде активна, за да зареже политическата кариера и да се отдаде на професията си като юрист. Пътища пред себе си има, но не знам доколко те са със светли перспективи. От началото на 2020 г. БСП влиза в отчетно-изборна кампания, която ще завърши през месец май с избор за нов председател на партията. След резултатите на миналите вече местни избори и балансите вътре в партията, ми се струва, че Корнелия Нинова ще задържи поста си. Манолова, която познава БСП отвътре добре, вероятно си дава сметка за това и надали ще скочи в тази битка. Създаването на самостоятелна партия също би било твърде рисково. Манолова разполага със собствени привърженици, но в крайна сметка гласовете при първия тур до голяма степен се дължаха на БСП, а на втори, както на социалистите, така и на привържениците на Демократична България и Борис Бонев. Надали Манолова ще е тази, която ще успее да разцепи БСП, ако направи нова партия. Такива опити са правени много, но всички завършват с крах. А това, че симпатизантите на Демократична България и Бонев я припознаха донякъде на втория тур не значи, че ще гласуват за евентуална нейна партия. Правилният ход на този етап би бил Манолова да даде крачка назад поне за няколко месеца и съобразно политическата ситуация да мисли къде може да се впише най-добре.
Перспективите пред дясното какви са?
Ако питате за „Демократична България“ аз много пъти вече съм изразявал силни резерви при етикетирането на тази формация като дясна. При споровете ми по тази тема, отсрещният аргумент винаги е, че част от тази коалиция е ДСБ, която си е член на ЕНП и е партия създадена от Иван Костов, за когото надали някой може да оспори неговите десни убеждения. Съгласен съм с това, но първо това ДСБ не е същото, което беше преди години. Второ, в коалицията „Демократична България“ присъстват Зелените, за които последното нещо, което можем да кажем е, че са идеологически част от дясното пространство. Самият лидер на „Да, България“ от своя страна заявява, че „няма ляво и дясно“. Предвид и позициите, които изразява формацията по ясни идеологически въпроси като отношението към гей общността и мигрантите, далеч не можем да наречем формацията дясна. Именно заради това винаги съм предпочитал да говорим за тях като „либерална общност“, защото те са политически представители именно на тази градска прослойка, която има отчетливо либерални политически възгледи. В интерес на истината това не е българско явления. Във всички европейски столици има концентрация на подобни либерални среди, които твърде често се държат много различно от останалата част от страната. Вижте например резултатите на референдума във Великобритания за излизането им от ЕС в Лондон и английската провинция – колосални разлики. Орбан само преди седмици загуби Будапеща, въпреки че обществената му подкрепа в страната като цяло се държи на високи нива. Протестите в Москва на антисистемната опозиция дори са с подобен либерален характер. Примерите са десетки. Всъщност тази либерална общност да нарича себе си дясна поради инерция. Инерцията от прехода и това, че тези партии са по особен начин политически наследници на онова старото СДС, от 90-те години. А и поради факта, че в България лявото все още е непрестижна опция. Нещата обаче бавно си идват на мястото и е въпрос на време тази общност да говори за себе си като ляво-либерална, а не като дясна. В което няма нищо лошо, разбира се. Това ще е нормализация.
Примерът с отминалите избори в Будапеща, а аз ще добавя и Истанбул е интересна. Можем ли да сравним тях с Манолова и нейната битка й тук в София?
Не съм привърженик на поставянето под общ знаменател на това, което се случва в Будапеща, Лондон или Истанбул. Има специфики за всяка страна, които в крайна сметка понякога са определящи. А сравнението с Манолова със сигурност е много далеч от дадените примери. Тя по-скоро искаше да се качи на тази вълна. Широко рекламираната от нейния щаб подкрепа от новоизбрания кмет на Будапеща беше ход именно в тази посока. Но ето, че и тук не се отчитат нашите национални специфики. Първо, Орбан е доста по-краен от Борисов в много отношения. Там цялата опозиция се обедини срещу него. В София, либералната общност гласува повече за Манолова, отколкото за Фандъкова, но съотношението е 4 към 3. В Турция пък има гигантско разделение на нацията, каквото в България няма. Но ние българите не сме хора на крайностите. Борисов добре разбира това. Затова често го виждаме в ролята на балансьор между различни политически групи, а не като политик на барикадата печелещ от разделения.
Тогава под десница в България само ГЕРБ ли може да се разбира?
ГЕРБ се утвърди като типична народна партия с дясна легитимация породена от членството й в Европейската народна партия. И на тези избори се видя, че те окончателно са скъсали с либералната общност в големия град, но пък се забелязва засилване на ГЕРБ в по-малки общини. И пак подчертавам, че това е процес на нормализация, която тече във всички държави от Централна и Източна Европа, именно с които ние трябва да се сравняваме.
А виждате ли място за нови политически проекти и как ще изглеждат те?
Място за нови политически проекти в България винаги има. И това се дължи най-вече на хроничното недоверие към цялата политически класа. Ако излезеш и кажеш, че всички са маскари и че всички трябва да си ходят, веднага получаваш подкрепа. Ето вече има такъв играч, който загрява по терена в лицето на Слави Трифонов. Не сме чули Манолова какво ще прави. Трябва да сме убедени, че ще има и други кандидати. Въпросът тук е какви явления ще бъдат тези нови играчи – тип Сакскобургготски и Борисов, които да пометат цялата партийна система или такива като Янев, Бареков и Марешки, които в крайна сметка от антисистемни играчи да бъдат опитомени от силния на деня. Или нещо по средата.
А поради това скъсване с либералната общност, както Вие я наричате, ще успее ли ГЕРБ да си намери нов партньор и след следващите парламентарни избори?
Резултатите от местните избори ще тушират поне за няколко месеца разговора за предсрочни парламентарни избори. Според мен календарите на всички партии вече са с хоризонт – пролетта на 2021 г., когато ще има редовен парламентарен вот. Не виждам и БСП да бърза с избори. Сега поне до май месец ще се занимават с вътрешните си проблеми и с избора на нов председател.
Струва ми се твърде рано още да говорим за евентуални коалиционни отношения след парламентарните избори. Това обаче, което от днешна гледна точка можем да кажем, е че ГЕРБ успя да установи добри коалиционни отношения с ВМРО. Не виждам сериозни проблеми между тях, а и коалицията им не носи имиджови щети на нито една от двете партии. Не изключвам тези добри отношения да се запазят и след нови парламентарни избори, но въпросът ще е дали тяхната тежест ще е достатъчна за създаване парламентарно мнозинство.
