На 26.05.2024г. в Националния студентски дом се проведе организирана от Българския национален съюз среща с генерал Желко Гласнович, герой от Хърватската война за независимост – въоръженият конфликт, който избухва през 1991г., след като Хърватия обявява едностранно независимост от СФР Югославия, и продължава до 1995г. Събитията и ходът на войната са добре известни, ето защо по-интересно би било да се проследи житейският път на самия генерал и днешната му политическа дейност.
Военната кариера на Желко Гласнович започва в Канада, след което продължава с 5-годишен престой във Френския чуждестранен легион и участие във войната в Персийския залив. Самият генерал разказа как виждайки по новините кадри от горящ танк в Словения, си дава сметка, че е неизбежно между родината му и Сърбия да не избухне конфликт, още повече, че сръбското малцинство в Хърватия към онзи момент наброява около половин милион души. Ето защо решава да се включи в състава на Хърватската национална гвардия като доброволец. Въпреки, че е ранен с 4 куршума, 2 в областта на сърцето и 2 в левия крак, генералът успява да се възстанови и да се завърне на фронта, този път в Босна, където се пренася конфликтът. Въпреки първоначалното нежелание на мюсюлманите да приемат реалността, те също се оказват замесени във военния водовъртеж, който първо става тристранен, а в последствие и международен – по думите на лектора на страната на Сърбия се включват множество руснаци и гърци, в редовете на самата хърватска армия има доброволчески корпус от европейци и американци, а босненците са подкрепени от радикални ислямисти от Северна Африка и Близкия Изток.
С напредването си войната става кръвопролитна, като над 20,000 души губят живота си. Някои от тях, едва надхвърлили 20 години, издъхват пред самия генерал. Той сподели, че макар да има военни филми, които по чудесен начин пресъздават битките и съпътстващите ги събития, нищо не би могло да се сравни с това лично да участваш в сражение и да видиш как собствените ти приятели загиват в ръцете ти. Интересен факт е, че братът близнак на генерал Желко Гласнович – Давор – попада в плен през 1992г. и е държан и изтезаван от Югославската народна армия в продължение на 15 месеца: има счупени ребра, коленете му са пробити с бормашина, измъчван е с електрошок за едър добитък и едното му ухо бива отрязано. В следствие на мъченията остава пълен инвалид. Видимо развълнуван генералът сподели, че неговият християнски морал не допуска подобно отношение дори и срещу враг и че плененият противник е само една беззащитна овца, която не би могла да навреди на никого. Във връзка с това той цитира Достоевски, който пише, че всеки ден в човешката душа се води битка между доброто и злото и хората са изправени пред избора на коя страна да застанат.
Генералът пренесе тази теза в съвремието, посочвайки, че днес също се води подобна битка, която често е по-трудна, защото противникът не е винаги видим за нас. Това е културната и духовна борба със силите на определените от него като „болшевишки сатанисти“. Преформатираните комунисти днес доминират политическия пейзаж и в неговата Хърватия, затова Желко Гласнович решава да напусне Канада и да се включи в обществения живот на родината си – в следствие успява и да бъде избран за народен представител за два мандата.
Любопитна подробност от житейската и професионална биография на генерал Желко Гласнович е тази, че в продължение на 10 години работи в изправителна институция в Канада, където има възможността да наблюдава от близо затворниците. Във връзка с това той разказа, че много от хората на неговата възраст вече не са между живите заради пороците, на които се отдават. Като пример посочи, че само в Британска Колумбия починалите от употреба на популярния в последно време наркотик Фентанил са 9,000 души. Общото му наблюдение за Канада е, че това е една изгубена в политкоректността и либералното безумие страна.
До голям степен сходни проблеми се наблюдават и в Хърватия, където според генерала голяма част от младите хора са изгубили себе си, потопени в една по неговите думи „Холивудкса реалност“. Въпреки силния националистически подем през 90-те години на миналия век, в днешно време единственият фактор, който все още крепи Хърватското общество е католическата църква. В неин противовес прогресивисткият наратив налага все по-осезаемо своите идеи, като освен обичайните теми беше даден и пример за задушаването на предприемачеството и стопанската инициатива посредством високи данъчни ставки – за справка, размерът на ДДС в страната е 25%, а подоходните ставки варират между 16% и 26%.
Желко Гласнович изрази съжаление, че в Хърватия не е проведена крайно необходимата лустрация и днес, подобно на България, много ребрандирани комунисти и техните наследници заемат ключови позиции. Заключението на негов приятел от фронта е, че всъщност щетата върху страната и населението ѝ е много по-голяма от директната такава, нанесена от сръбските „четници“. Те изцяло доминират и медийния и културен пейзаж с Хърватия, а младите хора са все по-объркани от живота си в подобна среда.
В заключителните си думи генералът сподели убеждението си, че независимо от това дали човек е военен или цивилен, всеки трябва да научава уроците на историята, включително своята собствена, за да не повтаря отново едни и същи грешки. По отношение на държавите и международните отношения, неговият извод е правотата на сентенцията, че тези, които искат мир, трябва да се готвят за война. Под бурни аплодисменти и изправена на крака зала генерал Желко Гласнович завърши лекцията си с думите: „С Христа срещу комуниста!“
