НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

Време за четене: 6 мин.

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната Бенямин Нетаняху.

Подаръкът е книгата “Писмата на Йонатан Нетаняху”, в която посмъртно е събрана епистоларната комуникация на по-големия брат на Бенямин – Йонатан. Последният е бил член на елитните специални части Сайерет Маткал на Израелските отбранителни сили. Намира смъртта си при провеждането на успешната операция “Ентебе” (по-късно прекръстена на операция “Йонатан”), чиято цел е спасяването на заложници, държани в плен от Фронта за освобождение на Палестина на летището в Уганда през 1976 г.

В ръчно написаното и специално за Ганц посвещение на книгата Бенямин Нетаняху пише:

“С голяма признателност за вашата заслуга за сигурността на Израел и за вашето лидерство по време на заплашително време.”

Но ако всички знаем кой е Биби Нетаняху, кой е Бени Ганц?

Една дълга и професионална кариера се увенчава с оглавяването на Израелските отбранителни сили през 2011 година, когато Бени Ганц става Началник на Генералния щаб. Още преди това обаче изглежда така, че биографията на Ганц всъщност се дублира с военните активности на Израел през последните няколко десетилетия. От 1978 до 2014 година той участва във всички конвенционални военни конфликти и инициирани операции срещу ливанската Хизбула и палестинската Хамас. Като Началник на Генералния щаб вече и ръководи две от операциите срещу Хамас: “Стълб на отбраната” (2012) и “Защитно острие” (2014). Последната е особено унищожителна.

Казват, че Бени Ганц имал уважението и на подчинените, и на висшестоящите си. В рамките на 38 годишната си военна кариера помнел името на всеки един войник, който е загинал под негова команда.

Ако това е така, то Ганц заслужава пролетното отношение и добрите думи, с които Бенямин Нетаняху винаги го е адресирал.

От декември месец насам обаче, когато Бени Ганц основа своята партия “Хосен ле-Израел”, температурата на отношенията между премиера на Израел и бившия военен видимо пада и атмосферата се охлажда. Постепенно хората около Биби започнаха услужливо да припомнят, че семейството на Ганц е свързано с левицата в страната (баща му и синът му били замесени с лявата “Партия на труда”). А това, че генералът нямал врагове, всъщност било показателно не за благородния му характер, а за нещо съвсем друго: само мек, компромисен и безпринципен човек можел да не си спечели неприятели! Макар и ръководещ нова конкурентна партия, доскорошният коалиционен партньор на Нетаняху, Нафтали Бенет, пък започна пунктуално да брои пред медиите тунелите, които Хизбула е изкопала под границата на Ливан с Израел пред взора на активната стража на Ганц.

Самият Нетаняху на този етап предпочита по-скоро да делегира критичното говорене срещу Ганц на хора от обкръжението си (все пак би било двусмислено да деградираш човек, когото си хвалил преди няколко години). Но пък Бенямин нямаше да е Нетаняху, ако отминаваше отправяните му предизвикателства.

Как левицата ще разделя гласовете помежду си не е моя грижа“, заяви в края на декември месец министър-председателят на Израел, опитвайки се да окачи воденичния камък на лявото на врата на Ганц.

Дали тази тактика на Биби ще проработи, предстои да видим. Вече обаче е ясно, че бившият Началник на Генералния щаб отправи предизвикателство на израелския премиер: Аз благодаря на министър-председателя за неговата десет годишна служба, оттук ще продължим ние, каза тези дни Ганц. А усещайки задаващата се битка, местният вестник Haaretz наля масло в огъня, оценявайки, че ако някой може да конкурира Нетаняху за прозвището “Господин Сигурност”, то това е именно Ганц.

Но ако и двамата лидери са направени от тежко тесто, то това не означава, че съставките им са обезателно еднакви. Генералът е като че ли по-скоро ляв вътрешнополитически и по-скоро десен външнополитически.

За първото, например, свидетелства посланието на Ганц за надсектарно (религиозно и етническо) сътрудничество. В този дух е желанието му да отмени въведения миналата година закон за еврейския характер на държавата Израел (това е своеобразно протягане на ръка към друзкото малцинство в Галилея и Голанските възвишения), така както и подкрепата му за ЛГБТ-общността, плюс скептичността му спрямо някои привилегии, полагащи се на ортодоксалните евреи (като отбягването на военна служба).

За второто пък е показателно друго: Ганц не подкрепя идеята за създаване на Палестинска държава, счита единния и неделим Йерусалим за столица на Израел и не смята да преразглежда анексията на Голанските възвишения.

Но основният коз на генерала се крие в това, че името му вдъхва уважение сред хората и то не се асоциира с никаква корупция. Това се случва на фона на три разследвания за възможни злоупотреби, които текат срещу Нетаняху. Междувременно израелската публика познава достатъчно добре и Бенямин Нетаняху, и Бени Ганц. Но изглежда, че това работи по-скоро за втория, отколкото за първия.

Това се вижда и от социологическите данни. Ако не друго, то поне едно може да бъде признато на Ганц: от години насам за първи път в негово лице се намери фигура от партийния ландшафт на страната, която успява да конкурира Нетаняху по рейтинг. Данните на проучване, поръчано от Hadashot TV, на практика показват паритет между двамата: ако 36% от израелските граждани предпочитат Нетаняху за министър-председател, то хората, които биха искали да видят на този пост Ганц, са също почти толкова – 35%.

Ако въпросът обаче не е мажоритарно ориентиран, а е партийно (“За коя партия бихте гласували, ако изборите бяха днес”) – то формацията на Нетаняху “Ликуд” продължава да бъде първа политическа сила (с около 30 места от 120 местния Кнесет, т.е. толкова, колко има и сега), докато партията на Ганц е отчетливо втора (с около 21 места), макар и в коалиционен формат (с по-малката партия на един друг бивш Началник на Генералния щаб, Моше Ялон). Или с други думи, поне на този етап, “Хосен ле-Израел” на Ганц е самотният втори (на почти еднаква дистанция както от първата, така и от третата по рейтинг партия – “Йеш Атид” на бившия журналист Яир Лапид, прогнозата за която сочи спечелване на около 11 места). Но отдалечаването от центристката “Йеш Атид”, с която имаха почти еднаква подкрепа само допреди няколко дни, е първата значима победа за партията на Ганц. Яир Лапид обаче не е Бенямин Нетаняху.

Не по-малко важни от сухите числа са и тенденциите, които се крият зад тях. И тук попътният вятър духа по-скоро в полза на Ганц, който качва доверие (вероятно заради това, че вече проведе първото си публично мероприятие, в което даде яснота какви са управленските му приоритети). Дали това обаче не е първоначален ентусиазъм, който лесно може да компрометиран, когато Ганц се сблъска пряко с Нетаняху? Ако все още не знаем отговора, то разполагаме с друг: “Ликуд” на израелския премиер запазва позиции (подкрепата за партията нито пада, нито качва).

Това, което може по-скоро да повлияе негативно на Нетаняху, не е свързано толкова с партийния и политически процес в страната, колкото с нещо от различен порядък: опцията израелският главен прокурор Авихай Манделблит да повдигне обвинение срещу Биби в периода преди изборите. Ако това се случи, според проучване на Army Radio от миналата седмица, то “Ликуд” може да загуби около 4 места в Кнесета. Оттук дистанцията между партията на Нетаняху и тази на Ганц е възможно допълнително да се смали.

Но ако споменахме силната страна на Бени Ганц, то нека посочим и слабата му: изглежда така, че за първи път генералът ще влезе в битка на терен, който не познава – този на политиката. И ще се изправи срещу противник, който е по-опитен и по-силен от него.

Въпреки че парламентарните избори в Израел през април месец тази година да могат да бъдат разглеждани от най-различни ъгли, то основният такъв е този, който ще пресече пътищата на двама авторитетни лидера: Нетаняху и Ганц.

Или просто Биби и Бени. През 2019 година това са двете страни на израелската политика, която вече се върти като монета.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!