НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

99 години от арменския геноцид в Турция

Време за четене: 2 мин.

99 години от арменския геноцид в Турция се отбелязват на 24 април. В София по този повод ще има автошествие, в Пловдив – шествие по главната улица и митинг в двора на арменската църква в града. В центъра на София в сряда вечерта се проведе вечерна проверка на убитите интелектуалци в Истанбул.

На 24 април 1915 г. хайката на младотурското правителство обхожда Истанбул и прибира местните арменци, за да ги убие и да присвои имотите им. Става дума за 800 души – това е първата вълна от над един милион жертви в цялата Османска империя.

Броят на изселените е неизвестен. Арменците в България идват от европескийте турски територии.

Припомняме, че по време на Първата световна война, турските власти обвиняват местните арменци в симпатии към Русия, което е използвано като претекст за обявяване на цялото арменско население за враг във вътрешността на страната. Събитията, свързани с арменското население в Османската империя между 1915-1923 г. се разглеждат от много историци като масови убийства, които са подкрепени от държавата. Именно затова днес Турция е обвинявана от мнозина в съучастие на държавата в геноцида над арменската етническа общност на нейна територия. Арменски историци и политически анализатори отбелязват, че според редица проучвания, между 1915 и 1923 г. в Турция са избити не по-малко от 1,5 милиона арменци, което, според тях, представлява около 50% от цялата численост на арменския етнос на Балканите и в Близкия изток.

Официална Турция обаче смята, че тези числа са преувеличени, но все пак, турските държавници не отричат напълно истинността на тези факти. Понастоящем арменският геноцид в Турция е признат от Русия, Франция, Литва, Уругвай, Италианската камара на депутатите, по-голямата част от американските щати, парламентите на Гърция, Кипър, Аржентина, Белгия, Уелс, Националния съвет на Швейцария, Камарата на общините на парламента на Канада и полския Сейм.

Турция до момента не признава геноцида. Вчера премиерът Реджеп Ердоган изказа съболезнования заради жертвите на масовите убийства на арменци в Османската империя през Първата световна война.

Това е първият открит коментар на турски лидер по повод клането, смятано от мнозина за първия геноцид на 20 век. На свой ред арменският президент Серж Саргсян заяви, че Турция трябва да признае арменския геноцид, защото само в този случай ще може да предотврати повтарянето на подобни събития.

От bulgariautre.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!