НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

99 години от арменския геноцид в Турция

Време за четене: 2 мин.

99 години от арменския геноцид в Турция се отбелязват на 24 април. В София по този повод ще има автошествие, в Пловдив – шествие по главната улица и митинг в двора на арменската църква в града. В центъра на София в сряда вечерта се проведе вечерна проверка на убитите интелектуалци в Истанбул.

На 24 април 1915 г. хайката на младотурското правителство обхожда Истанбул и прибира местните арменци, за да ги убие и да присвои имотите им. Става дума за 800 души – това е първата вълна от над един милион жертви в цялата Османска империя.

Броят на изселените е неизвестен. Арменците в България идват от европескийте турски територии.

Припомняме, че по време на Първата световна война, турските власти обвиняват местните арменци в симпатии към Русия, което е използвано като претекст за обявяване на цялото арменско население за враг във вътрешността на страната. Събитията, свързани с арменското население в Османската империя между 1915-1923 г. се разглеждат от много историци като масови убийства, които са подкрепени от държавата. Именно затова днес Турция е обвинявана от мнозина в съучастие на държавата в геноцида над арменската етническа общност на нейна територия. Арменски историци и политически анализатори отбелязват, че според редица проучвания, между 1915 и 1923 г. в Турция са избити не по-малко от 1,5 милиона арменци, което, според тях, представлява около 50% от цялата численост на арменския етнос на Балканите и в Близкия изток.

Официална Турция обаче смята, че тези числа са преувеличени, но все пак, турските държавници не отричат напълно истинността на тези факти. Понастоящем арменският геноцид в Турция е признат от Русия, Франция, Литва, Уругвай, Италианската камара на депутатите, по-голямата част от американските щати, парламентите на Гърция, Кипър, Аржентина, Белгия, Уелс, Националния съвет на Швейцария, Камарата на общините на парламента на Канада и полския Сейм.

Турция до момента не признава геноцида. Вчера премиерът Реджеп Ердоган изказа съболезнования заради жертвите на масовите убийства на арменци в Османската империя през Първата световна война.

Това е първият открит коментар на турски лидер по повод клането, смятано от мнозина за първия геноцид на 20 век. На свой ред арменският президент Серж Саргсян заяви, че Турция трябва да признае арменския геноцид, защото само в този случай ще може да предотврати повтарянето на подобни събития.

От bulgariautre.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!