НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

99 години от арменския геноцид в Турция

Време за четене: 2 мин.

99 години от арменския геноцид в Турция се отбелязват на 24 април. В София по този повод ще има автошествие, в Пловдив – шествие по главната улица и митинг в двора на арменската църква в града. В центъра на София в сряда вечерта се проведе вечерна проверка на убитите интелектуалци в Истанбул.

На 24 април 1915 г. хайката на младотурското правителство обхожда Истанбул и прибира местните арменци, за да ги убие и да присвои имотите им. Става дума за 800 души – това е първата вълна от над един милион жертви в цялата Османска империя.

Броят на изселените е неизвестен. Арменците в България идват от европескийте турски територии.

Припомняме, че по време на Първата световна война, турските власти обвиняват местните арменци в симпатии към Русия, което е използвано като претекст за обявяване на цялото арменско население за враг във вътрешността на страната. Събитията, свързани с арменското население в Османската империя между 1915-1923 г. се разглеждат от много историци като масови убийства, които са подкрепени от държавата. Именно затова днес Турция е обвинявана от мнозина в съучастие на държавата в геноцида над арменската етническа общност на нейна територия. Арменски историци и политически анализатори отбелязват, че според редица проучвания, между 1915 и 1923 г. в Турция са избити не по-малко от 1,5 милиона арменци, което, според тях, представлява около 50% от цялата численост на арменския етнос на Балканите и в Близкия изток.

Официална Турция обаче смята, че тези числа са преувеличени, но все пак, турските държавници не отричат напълно истинността на тези факти. Понастоящем арменският геноцид в Турция е признат от Русия, Франция, Литва, Уругвай, Италианската камара на депутатите, по-голямата част от американските щати, парламентите на Гърция, Кипър, Аржентина, Белгия, Уелс, Националния съвет на Швейцария, Камарата на общините на парламента на Канада и полския Сейм.

Турция до момента не признава геноцида. Вчера премиерът Реджеп Ердоган изказа съболезнования заради жертвите на масовите убийства на арменци в Османската империя през Първата световна война.

Това е първият открит коментар на турски лидер по повод клането, смятано от мнозина за първия геноцид на 20 век. На свой ред арменският президент Серж Саргсян заяви, че Турция трябва да признае арменския геноцид, защото само в този случай ще може да предотврати повтарянето на подобни събития.

От bulgariautre.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!