„Афро-американецът преживява достатъчно трудности бидейки черен, за да се превърне и в Червен“ – Джордж Скайлър
Годината е 2017. Дебатът за просперитета на средностатистическия чернокож Американски избирател е едностраничво обвързан с Демократическата партия, а опитите на GOP да разбие монопола на лявото, незаслужено кичещо се с титлата „спасител на социално слабите и маргинализирани чернокожи американци“, остават плахи и лишени от конкретна насока. Black Lives Matter, Antifa и още редица местни радикално леви и прогресистки организации ревностно защитават реномето си на флагмани в защитата на правата и свободите на афро-американците, разпалвайки расово напрежение, гарнирано с агресивната реторика за „бялата привилегия“ и чести епизоди на насилие. Каква е обаче ролята на самите афро-американци и има ли сред тях месии, загатнали за рецептата за устойчив мир, който може да отстрани метастазите на расово напрежение в САЩ? Може ли да говорим за консерватизма извън познатата му конотация на идеология на белите европейски елити, които го използват като инструмент за запазване на привилегиите си и маргинализация на други социални, културни и расови прослойки? Съществува ли чернокож консерватизъм? Отговорът е категорично да, никой не притежава монопол върху консервативната идеология, защото ходът на историята е доказал, че тя не може да бъде расово апроприирана. Оказва се, че чернокожият консерватизъм не е нито оксиморон, нито някаква синкретична концепция. Неговата ярка фигура срещаме в лицето на един находчив човек, който не се страхува да предизвика преосмисляне на ляво-либералния дискурс спрямо интеграцията на малцинствата и афро-американците в частност, в разгара на една турбулетна епоха, доминирана от противопоставяне на тоталитарни идеологии. Десетилетия преди изгряването на звездата на Кондолиза Райс на американския политически небосвод и историческото й назначаване за първия чернокож държавен секретар на САЩ (при това от женски пол), както и бързото издигане на доктор Бен Карсън в редиците на Републиканската партия, афро-амеркинаският консерватизъм получава широка трибуна и гласност от един забележителен човек на име Джордж Скайлър, чийто творчески път съвпада с големите социално-политически трансформации и сътресения в САЩ от 20-те до 60-те години на XX век. Наскоро бяха отбелязани 40 години от смъртта му, което предоставя удобен случай да се разровим в досието на един авангарден журналист, политик и социален коментатор, оставил своята важна, но за жалост твърде пренебрегвана следа в историята на САЩ.
Джордж Самюел Скайлър е роден в Провиънс, щата Роуд Айлънд на 25 февруари 1895. Едва навършил 3-годишна възраст, внезапната смърт на баща му принуждава Скайлър и младото му семейство да се премести в Сиракуза, Ню Йорк. На 17-годишна възраст Скайлър е приет в конституираната изцяло от чернокожи пехотинци 25-та дивизия на Сиракуза, където успява да се изкачи бързо до ранга на лейтенант . Въпреки този успех, младият Скайлър дезертира армията, тъй като става обект на системни расистки атаки. Последствието е незабавно – деветмесечен затовр. Първоначално опиянен по левите движения, като млад идеалист, жадуващ за пълна интеграция на чернокожите в културния и социално-икономически живот на САЩ, Скайлър започва работа като колумнист в “The Pittsburg Courier”, но прозорливостта му бързо разкрива недостатъците и ретроградната природа на социализма и комунизма, водейки го до пълното им отричане.
В неговата най-значима творба, автобиографията „Чернокож и консервативен“, Джордж Скайлър твърдо завява следното, противно на обществените настроения сред себеподобните си в навечерието на социалистическата революция: „Опитът на комунистите да измамят чернокожите ще кулминира в расова война и масово изтребление на афро-американците“. Скайлър наблюдава внимателно какво се случва с чернокожите му съграждани, които се плъзгат стремително по съмртоносния бръснач на Болшевиския комунизъм. Неговият личен casus belli, който го превръща в една от най-значимите фигури на афро-американския консерватизъм и антикомунизъм се осланя до голяма степен на съдбата, сполетяла част от чернокожите политически активисти, от които небезисвестният Ловет Форт-Уайтмън, който привлечен от обещанията на болшевизма за безкласово общество и инклузивност на малцинствата се премества в Съветския съюз през 20-те години на XX век, за да намери смъртта си в Гулаг десетилетие по-късно. В крайна сметка Уайтмен постига мечтата си да бъде сполетян от ориста на белия мъж, но по ирония на съдбата, тя е споделена в утробата на Съветския комунизъм и той бива убит. „Ако комунизмът донася смърт на всички бели хора, то какво може да донесе на тези, които са с друг цвят на кожата? Никога не съм таил симпатии към престъпния Съветски режим“, изтъква Скайлър, визирайки Американските леви и прогресивни сили, които наблюдават „Съветския експеримент„ в захлас. Проницателността на Скайлър му дава точните инструменти да постави правилната диагноза на Болшевишкия режим, който по неговите думи наподобява хибрид между Азиатска тирания и мафия, отличавайки се със значително по-ниско стъпало по демократичната скала от иначе абсолютисткия царизъм, доминирал Русия до Октомврийската революция. „Много хора, които срещам, считат комунистите за предвестници на свободата, но според мен те не са нищо повече от криминалта шайка, която се надявам да бъде разгромена“.
Консервативните позиции на Скайлър бързо навличат гнева на левите движения, които изпращат молба към “The Pittsburg Courier” да бъде отстранен от вестника. Скайлър контрира опонентите си в статия от 1-ви април 1938 година, заключвайки лаконично, че комунистите-интелектуалци са „не по-интелигентни от добитък“.
Скайлър добива поупярност с острите си критики към Комунистическата партия на САЩ, която прокарва идеи за създаването на отделен и сегрегиран Афро-американски щат в Юга, резолюция, приета на конференция на Коминтерна в Москва, която предвижда създаването на независимата „Негърска република“ в сърцето на Южните Американски щати. Тежките времена за чернокожите американци, които се превръщат в обект на постоянен тормоз от Ку-Клукс Клан и белите супремасистки движения, създават опортюнистична ниша за интернационалистите да реализират плана си, чиято стратегия предвижда широко афро-американско въстание в Южните щати, което трябва да се съюзи с работническите брожения на Север. По повод кроежа на комунистите, Скайлър написва статията „Безумието на сегрегираната държава“, която е публикувана в журнал „Кризата“, насочващ вниманието на читателя към социални, културни, икономически и сегрегационни въпроси, които имат за цел да избягат от стереотипизацията на афро-американеца от 30-те години на XX век.
Критикувайки колективистичните течения, Скайлър изтъка добродетелите на консерватизма, поставяйки ги в конкретни расови рамки. По негови думи, афро-американецът е прекрасен пример за естествения подбор. Скайлър успява да надскочи времето си, прозирайки, че индивидуализмът на чернокожия американски гражданин и поемането на юздите на съдбата в собствени ръце, е пътят към неговата трансформация и постигане на мечтата за справедливо отношение към чернокожата раса в САЩ, в противовес на левия deus ex machina сценарий, според който широко социално движение премахва сегрегационните проблеми в афро-американската общност с построяването на безкласово общество, като по този начин съхранява репрезентацията й на „жертва“ на белия супремасизъм и лесна плячка на бяла културна доминация. Скайлър прекрасно осъзнава, че врагът на чернокожия американец не е капитализмът и честният белокож работник, а човеконенавистните Ку-Клус Клан, белите супремасисти и комунистите, последните от които предрешени като месии, но ширико отворили портите на Ада зад завесата от утопични обещания. Така Скайлър описва чернокожите си съграждани като „адаптивни, лесно аклиматизиращи се, работливи, търпеливи и резистентни на промени“, отхвърляйки празните обещания на лъжереформаторите, които обещават да поведат чернокожия американец към Обетованата земя и да му предложат спасение. Изтъкнато е умението на афро-американците да се консолидират и оцеляват, задължителни качества на груповата и индивидуална интелигентност. В обобщение на тези добродетели, Джордж Скайлър смята, че афро-американците имат най-малкото основание от всички да се чувстват инфериорни спрямо другите раси. Ако има една група, която успява да оцелее и надмогне този низ от социални трансформации, правителствени политики на сегрегация и расизъм, то това са афро-американците. Те са архетип и носител на ценностите на „Американската мечта“ , тъй като уповаването им се простира до самите себе си и Бог, а не до някое правителство или политик. „Още от ранното си детство научих, че човек трябва приема нещата такива, каквито са. Аз съм чернокож, но това никога не ме е притеснявало, възпрепятствало или натоварвало. Човек трябва да действа с това, което разполага и да наклони везните в своя полза. Ако ли не, той е свободен да търси късмета си на място с по-добри условия. Това бе консервативният светоглед на родителите ми и цялото ми семейство. Това е моето кредо в живота“.
В по-нататъшната фаза от живота си, Джордж Скайлър втвърдява консервативната си позиция, критикувайки Мартин Лутър Кинг и Акта за граждански права от 1964 година, който според неговите думи е „морално грешен, нечестен, нехристиянски и брутално непсраведлив“. Популярността му драстично намалавя, но ранното му творчество продължава да се радва на позитивни оценки, служейки за еталон за афро-американския консерватизъм и ориентир за развитието му.
40 години след кончината му, Джордж Скайлър продължава да бъде смятан за пионер, поставили фундаментите на чернокожия консерватизъм. Наследството му служи за светъл пример за афро-американците в САЩ и доказателство, че с честност, труд, вяра и родолюбие, техният път към пълноправна интеграция и окончателно разбиване на стереотипите и сегрегационните тенденци, част от които трябва да признаем институционализирани, минава не през лявото, а през обединението на самата общност и вярата в труда, индивидуализма и личната отговорност.
Black and Conservative… and Forgotten, Paul Kengor 2017 https://spectator.org/black-and-conservative-and-forgotten/
Schuyler, George (1895-1977), http://www.blackpast.org/aah/schuyler-george-1895-1977
The Crisis, Schuyler, George, 1935 “The Separate State Hokum”
