НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Георги Марков – неудобният за партията

Време за четене: 6 мин.

Той е един от най-изявените български писатели и публицисти на новото време, който за жалост става жертва на режима управлявал България в периода 1944 -1989 г. Неговото име е Георги Марков, а убийството му става по поръчка на българските служби чрез легендарно – митичният „български чадър“ и настъпилото след това натравяне с рицин, което е причина за края на един забележителен живот.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в софийския квартал Княжево. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в столицата, а след това започва да следва химия в Русе, но година по-късно се мести в Държавната политехника в столицата, където през 1953 г. се дипломира като инженер-химик. За известно време работи по специалността си, а след това започва да преподава в Техникума по керамика и стъкло. Още много млад се разболява от туберкулоза и през 1959 г. се налага да се пенсионира. Докато боледува започва да пише и разбира, че това е нещото, с което трябва да се занимава.

Става редактор в издателство „Народна младеж“. През 1957 г. излиза първата му книга – криминалната новела „Цезиева нощ“, две години по-късно се появява фантастичният му роман за юноши „Победителите на Аякс“. През 1961 г. са публикувани сборниците с новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“. На  следващата година излиза и романът „Мъже“, който предизвиква литературна сензация и заради него получава наградата –  най-добър роман на годината и три години по-късно е екранизиран. Новелите в книгите „Портретът на моя двойник“ (1966) и „Жените на Варшава“ (1968) са връх в творчеството на Марков, като го утвърждават безспорно за един от най-талантливите и много четени автори. По това време той започва да пише и пиеси и експериментира в непознатия до тогава за българския театър стил на абсурдната драма: „Госпожата на господин търговеца на сирене“ (1963, играна за кратко в театър “Трудов фронт”), „Кафе с претенции“ (1966). „Да се провреш под дъгата“ (1966) е поставена в Театъра на армията, но е забранена след 13-ото представление и е жестоко критикувана в уводната статия на в. “Работническо дело” като “чужда на българските зрители”.

През годините преди бягството си „на запад“ той е един от любимците на партията. Със съгласие на ЦК на БКП и на Държавна сигурност е назначен за главен сценарист на сериала „На всеки километър“ – мегапродукция за времето си и важен лост в пропагандата на партията. Възложено му е било също така да напише пиесата за 25-годишнината от 1944 г, замислена като документален разказ за антифашистката съпротива, като за целта дори е бил допуснат месеци наред да работи в секретния архив на МВР.

Георги Марков съвсем спокойно се е ползвал с привилегиите на това да бъдеш „мил“ на партията. И все пак този живот го е потискал. Именно познавайки отблизо властта, той е виждал гнилото в нея, давал си е сметка за цялата илюзорност, циничност и двуличие на системата. Давал си е сметка, че обикновеният човек в нея се смачква до нивото на болтче от машината. Когато пиесата му „Аз бях той“ е свалена след само едно закрито представление в Сатиричния театър, той вижда шанса да се измъкне, преди да бъде смачкан от тази система.

Така през 1969 г. заминава на гости при брат си в Италия и повече не се връща в родината. И ако преди това е бил известен сценарист, именно след това – по време на „изгнанието си“ той става икона за дисидентството в България. Работата му за българските редакции на Би Би СИ, радио „Дойче веле“ и радио „Свободна Европа“ и до днес остават като тежък контрапункт на соцталгията, на хубавите спомени от „Байтошовото време“. Както всички избягали българи, той е обявен за „невъзвращенец“, но е и осъден за „измяна на родината“. Книгите му са иззети от библиотеките, филмите по негови сценарии са забранени.

След Италия заминава за Англия и се установява в Лондон, където започва работа в Българската редакция на Би Би Си и редовно пише за българските програми на радио „Дойче Веле“ и радио „Свободна Европа“. Това са радиостанциите, наред с “Гласът на Америка”, които комунистическите власти са обявили за “вражески центрове на антибългарската пропаганда” и заглушават предаванията им.

От 1975 г. до 1978 г. Марков се занимава основно над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, които отправя към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават и причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

На 7 септември 1978 г. следобед Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със „случаен“ минувач на моста Ватерло, за който разказва на колегата си Теодор Лирков, а по-късно и на съпругата си Анабел. Писателят заявява, че е бил блъснат от човек, който се навел и след това взима чадъра си от земята и изчезва. Последвалите събития показват, че инцидентът съвсем не е случаен, а срещу него е извършено покушение с някакво оръжие, може би замаскирано като чадър, с което в крака му е изстреляна миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин. Същата нощ здравословното състояние на Марков се влошава и той не е в състояние да отиде на работа. През деня вдига температура, изпитва пристъпи на гадене и повръщане. Същата вечер извиканият лекар препоръчва хоспитализация. Писателят е приет в болница „Сейнт Джеймс“ със съмнение за отравяне на кръвта. Той е в съзнание и повтаря разказа си за инцидента пред лекарите, но направената рентгенова снимка не дава основание за съмнение за наличие на чуждо тяло в бедрото му. Поради разказа на Марков е уведомена полицията и в болницата е изпратен следовател. На пациента е поставена диагноза грип или вирусна инфекция, но въпреки провежданото лечение, състоянието на писателя се влошава и кръвното му налягане пада много ниско, сърдечната дейност става нерегулярна и той е преместен в интензивно отделение. На 9 и 10 септември състоянието му постоянно се влошава, той изпада в безсъзнание и вечерта на 10 септември настъпват проблеми в сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност. На 11 септември сутринта Георги Марков умира.

След смъртта му започва разследване в Англия, в което се установява, че е бил отровен. В България такова разследването започва след падането на режима през 1990 г, но досието му в ДС е унищожено и не се стига до някакъв резултат, а само до версии около покушението му и логично през 2013 г. разследването е прекратено, заради давността му.

През 2000 г. Георги Марков посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“. По повод 85 години от рождението му през 2014 г. в София е открит паметник, който е дело на скулптора Данко Данков.

Искам да завърша с един кратък абзац, който ми е много любим и описва най-добре комунистическият режим в България:

„Но тъй като в открития океан вие, бездарникът, нямате абсолютно никаква възможност за успех, защото сравнението ще бъде между китове и хамсия, режимът ви спестява това неудобство, като ви поставя да плувате в свой специален гьол. Гьол, в който китове, делфини и изобщо големи риби не могат да съществуват. Но той пък е царството на хамсията и цацата. И жабите. Смисълът на този гьол е да подмени океанския простор, безкрайните хоризонти, свободата човек да се движи във всички посоки, истинските бури и истинските корабокрушения с някаква имитация, която не ще развива чувството за красота и свобода, а тъкмо обратното — ще се опита да притъпи всяка чувствителност на ушите, очите, сърцето и ума“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!