Проекта за конституция – отмяна на равенството пред закона

При обсъждане на проекта на ГЕРБ за нова конституция, нормално фокусът е върху промените (или липсата на такива) в съдебната власт и прокуратурата. Една законодателна чобания обаче си е проправила път в този проект и не видях някой да я коментира особено задълбочено. Това е практическата отмяна на равенството пред закона и на изричната забрана за даване на привилегии, основани на полов признак, гарантирана съгласно чл. 6 от действащата конституция/ чл. 12 от проекта. 

Новото и лошото в проекта е алинея 3 към този член, както следва:

(3) Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените.

Проблемите в настоящия правен ред

Проблем и на действащата конституция е присъствието на специални норми, които до такава степен размиват общите конституционни норми и принципи, че на практика ги обезсмислят. Това не е уникален за нас феномен, а е част от вменяването на всякакви “социални” функции на държавата-майка, които по необходимост правят спазването на някаква тясно принципна постановка невъзможно. Проблемът е влошен и от тълкувателната практика на Конституционния съд (КС), която по някои ключови въпроси застава на позиция, обратната на буквалното четене на разпоредбите. Такава например e консистентната позиция на КС при тълкуването на чл. 19(1) за свободната стопанска инициатива. КС приема за позволено ограничаването на свободната инициатива по критерии, които на практика позволяват безкрайното ѝ ограничаване. Пълзящата отмяна и размиване на основни принципи в действащите конституции не е уникален за България феномен и на практика се случва във всички юрисдикции, които имат орган с правомощия да тълкува основния закон. Самата идея за нещо различно от “буквално” (а бих се аргументирал дори само в полза на “стеснителното”) тълкуване на конституцията е в разрез с идеята на основните закони като основни рамки за обществения ред. Чрез законодателен и тълкувателен спам, основният закон е размит и обезсмислен. 

Втори проблем е, че КС може да тълкува конституцията само по инициатива на определените в самата конституция органи. Те са определени по политически и по съдебен критерий. Това в голяма степен обезоръжава тълкувателната функция от гледна точка защита на гражданските права, тъй като гражданите трябва да “убедят” упълномощените политици да повдигнат отделен въпрос пред КС, или да извървят дългият път на всички съдебни инстанции и да се надяват, че ВКС/ВАС/Главният прокурор ще поиска тълкуване на спорната разпоредба. На практика тълкуването на Конституцията и позоваването пряко на нея от страна на гражданите (т.е. непосредственото действие) е беззъбо бланкетно право, тъй като сезирането на КС по необходимост е винаги или от политически, или от съдебен характер. Борисов обяви в речта си, че ще предложи въвеждането на индивидуална/частна конституционна жалба, но в проекта на ГЕРБ такова нещо за съжаление няма.

Трети проблем е свързан с предните два. Дори сега законодателството е пълно с противоконституционни текстове. Тук ще дам пример, който е фундаментално свързан и с основната тема на този текст. 

Закон за защита от дискриминация, Чл. 7(1) Не представлява дискриминация:

…

т. 19: различното третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера;

Тази точка от ЗЗДисрк е в пряк разрез с конституционната забрана за дискриминация и даване на привилегии, основани на пола. В случая абсурдното е, че се ако вие създадете програма за насърчаване изключително на жените предприемачи в някоя област, законът изрично ви защитава от жалби за дискриминация. Ако обаче създадете инициатива, подпомагаща само мъжете предприемачи, то вие нямате такава защита. Отделен въпрос е какво означава “достатъчно представен пол” и има ли изобщо държавата конституционен мандат да се бърка в такива обществени отношения. Поради липсата на индивидуална/частна конституционна жалба, аз като гражданин не мога да оспоря в КС тази разпоредба, ако не мина през съответните политически или съдебни органи. Разпоредбата е действаща до потенциалната ѝ отмяна, т.е. всички трябва да се съобразяваме с нея и потенциално могат да ни съдят, ако създам инициатива за подпомагане само на мъжете предприемачи. Поради този факт, “непосредственото” действие на конституцията е една химера, която гражданите де факто не могат да използват в защита на правата си.

Друг виден пример за дискриминация в момента са равните квоти по пол за влизане в университетите. Така например се дискриминира полът, който има по-висок бал за влизане в специалността. В специалност Право например, балът за момичета е доста по-висок, от този за момчета. Така се получава, че момичета с по-добри оценки не успяват да влязат в тази специалност, защото за момчетата има определени бройки, които се запълват с по-нисък бал. Предполагам ситуацията е обратната в други специалности, но дискриминацията остава налице. 

Анализ на новата алинея

(3) Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените.

Предложената от ГЕРБ алинея на практика прегражда действието на предходната разпоредба, която гласи “Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на… пол…”. Специалните разпоредби, които прецизират общите до степен на обезсмисляне, ги има и в сегашната конституция. Текстописците в ГЕРБ (защото не мога да нарека авторите юристи) изобщо не са новатори в лошото писане на закони. Нека разгледаме по-детайлно положенията на алинея трета:

Първо, налице е едно безсмислено повтаряне, че мъжете и жените са равноправни. Нещо, което е вече гарантирано в текстовете на същата конституция. Потенциално интересно тълкуване на изречение първо на алинея 3 е във връзка с натиска на джендър пропагандата за въвеждане на понятия като социален пол (джендър). В такъв вид, текстът на практика изброява двата биологически пола и на конституционно ниво прегражда размиване на този термин с въвеждане на допълнителни “полове”, джендъри или други измислици на крайнолявата пропаганда. По същия начин, по който е закрепено значението на брака в момента. Силно ме съмнява обаче това да е причината за този текст, особено поради необходимостта от тълкуването му от КС, за да се утвърди такова разбиране на текста. Вероятната причина за вкарването му е поредната недомислица на текстописците. 

Второ, предвижда се активна роля на държавата в “отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност”. Този текст е и най-големият абсурд. Въпреки решението на Конституционния съд срещу “Истанбулската конвенция”, ГЕРБ започна да въвежда голяма част от текстовете ѝ по заобиколен път през различни закони. Единственото, но и важно изключение е абсурдната концепция за “социален пол”, която беше и в основата на недоволството срещу тази конвенция. Разглежданият текст от проекта за Конституция на практика отменя равноправието между двата пола и предоставя привилегии на жените като обществена група над мъжете. Подозирам, че феминисткото джендър крило в ГЕРБ, което стои зад гореспоменатите законодателни промени, е достигнало с пипалата си и проекта за Конституция, поради което виждаме този абсурден текст в проекта. 

Какво можем да разбираме под “съдейства за отстраняването на фактическите положения на неравнопоставеност” и как това унищожава равенството пред закона? Нека дам няколко примера:

• Ако приложим този текст към отдавна опровергания мит, че жените получавали по-малко пари за същата работа от мъжете, то това позволява на държавата на едро да задължи бизнеса да плаща еднакви заплати на мъжете и жените за сходни позиции – без оглед на лична производителност, стаж или други индивидуални критерии, определящи задължението. Държавата обаче няма право да приложи такава мярка в случаите на подобна лъжедискриминация спрямо мъжете в професии, доминирани от жени (например медицинските сестри). Нещо повече, в някои западни държави, крайнолеви активисти дори искат “репарации” за тези отминали лъжедискриминации срещу жените. Проекторазпоредбата би дала възможност държавата да въведе със задна дата “компенсации” за уж дискриминационното по признак пол по-ниско заплащане на някои жени. Това си е законно купуване на гласове, и то на по-активната в гласуването половина от обществото. Държавата ще може да се намеси в частните отношения между работодател и служител и на практика да въведе централно планиране в областта на заплащането за труд.
• Биологическите различия между мъже и жени също са “фактическо положение на неравнопоставеност”. Не е новост желанието на крайнолеви активисти да искат данъчни облекчения или дори безплатно раздаване от държавата на санитарни продукти за месечния цикъл на жените. Няма да е ново и едно потенциално искане за допълнителни дни отпуск за жените, заради менструални болки. В същото време, мъжете са диспропорционално засегнати от самоубийствата, депресията, по-ниско ниво на образование, ранната смърт. Ако следваме буквата на тази разпоредба, да помагаме на мъжете би било дискриминация, но не и на типично женските проблеми. Аз съм против всякаква намеса на държавата в такива обществени отношения, но нека помислим върху действащото в момента конституционно положение – трите стълба са демократична, правова и социална държава. Едно такова привилегироване на жените може да има в една социална държава, но не и в една правова такава.
• Важно е да зададем въпроса: “В сравнение с какво можем да кажем, че фактическото положение е неравнопоставено?”. Сравняваме мъжете и жените като двете огромни обществени групи, или жените и мъжете на определена възраст, или пък индивидуалните истории на отделни жени и мъже? Да вземем за пример набора на персонал. В една компания има определен брой служители, мъже и жени. Спрямо броят вече наети служители ли трябва да се смята дали жените са равен брой (вид неравнопоставеност) или спрямо съотношението жени/мъже сред кандидатите за една конкретна позиция?
  Терминът “неравнопоставеност, както и “фактически положения” са толкова неясни и широко тълкуваеми, че всякакъв адекватен анализ на такава “неравнопоставеност” води до заключението, че за държавата е невъзможно справедливо да оцени, следователно справедливо да “съдейства за остраняването на фактическото положение” на хората по полов (или друг) признак, без да дискриминира едни и да привилегирова други. Единственото нещо, което държавата трябва да направи и действително в голяма степен прави, е да не поставя институционални пречки пред мъжете или жените да живеят както решат. Примерът по-горе с половите квоти за университетите е една от сферите, в които държавата се проваля при гарантиране на равноправието. 

• Важно е да зададем и въпроса: “На каква цена държавата ще съдейства за промяна на фактическото положение по неравноправие?”. Цената, както винаги, ще платят гражданите, под една или друга форма. Например, едно административно задължаване на работодателите да изравняват заплати по полов принцип ще означава покачване на цените на стоките и услугите, деморализация на меритократично-ориентираната част от работещите (и мъже, и жени), потенциално избягване на наемането на жени от страна на някои работодатели. Всъщност обществото някак ще се адаптира към такова наложено ценообразуване на труда, но ефектите ще са невидими с просто око. Такъв случай би бил еквивалентен с ефектите от централно наложената минимална работна заплата – видимият ефект ще е покачване на доходите на някои жени, невидимият ще е някои други жени, които изобщо не биват наети, поради своята неконкурентност на трудовия пазар. Ефектите ще са много и справянето с тях ще е различно за всеки бизнес. Но всичките ще са негативни. Едно субсидиране на “женски продукти” пък би изкривило в голяма степен пазара на такива продукти и реално ще накара работещите мъже и жени да плащат с данъците си санитарните продукти за неработещите жени. 
• Последният въпрос, който сме длъжни да зададем е: “Какви доказателства има за фактическото положение на неравнопоставеност”?. Такива или няма, или са обусловени от индивидуалните избори и житейски път на отделните хора. По-горе споменах мита за по-ниското заплащане на жените. Има много подобни митове, които десетилетия наред са пропагандирани от левичарски и феминистки активисти и организации. Всеки от тези митове е отдавна опроверган, което не пречи на пропагандата да продължава да върви. И тъй като политиците в голяма степен определят дневния си ред на база една или друга пропаганда, то единственият начин да се гарантира равноправието, е да бъде изрично забранено държавата да се меси, да “насърчава” и да коригира по политически причини общественото положение на отделни групи от обществото. В ГЕРБ също има такова феминистко джендър крило, което прокарва доста радикални левичарски закони под прикритието на дясноцентристката фасада на партията. 

Трето, проекторазпоредбата предвижда държавата да “насърчава равноправието на жените”. Както вече се аргументирах, държавата не може да насърчава равноправието, може единствено да гарантира отсъствието на държавно наложени привилегии или ограничения по полов признак. Например, да не ограничава един пол да упражнява определени видове труд. Това в голяма степен е осъществено в съвременните развити държави и всякакво даване на привилегии на жените е крачка назад в борбата за равенство на гражданите. Всяка държавно гарантирана привилегия за един, означава дискриминация за друг. 

Интересно е също защо насърчаването на равноправието на мъжете не е на дневен ред за писалите този текст? Цялата разпоредба е пропита от грешното схващане, че жените в нашето общество са някакви обезправени обекти на съществуването, с които мъжете си играят както си искат. За щастие реалността е точно обратна – българските жени са едни от най-самостоятелните и достойни хора и са далеч по-адекватни от западните си сестри. Внасянето на такива текстове в конституцията създава предпоставки за обществен конфликт между групи, между които такъв няма. 

Република България става Феодална Република Феминистан

Много хора си мислят, че крайнолявото превземане и унищожаване на фундамента на западните общества не се случва в България. Осемдесетте и два джендъра, нормализацията на педофилията и ваучерите за аборти, ни се струват като някакви далечни прищевки на едни презадоволени общества. Истината обаче е, че и у нас тези разбирания са покълнали. Покълнали не само у маргинални НПО-та, предозирали със западна левичарска пропаганда, ами в редиците на най-голямата партия, която управлява 10 години страната ни. 

Да, съдебната реформа е важна. Важно е да се разбие недосегаемостта на главния прокурор и да се създаде повече конкуренция и отчетност между властите. Най-вече е важно да се разбърка сегашната конструкция, защото това е шанс да излезе нещо по-добро. Клишето за рестарта е клише, защото е вярно. Но каквато и нова институционална конструкция да създадем, тя ще е до време и може потенциално да бъде превзета от добре организирани политически групировки. 

Фундаменталните права, гарантирани от Конституцията, обаче са нещо, което влияе не само институционалния баланс и политическите борби, а на ежедневието на всички граждани. Тези права са реалния облик на обществото ни. Конституцията ни има нужда от много сериозни промени, но равенството пред закона и забраната държавата да налага привилегии за определени обществени групи е едно от справедливите неща в нея. Ако ерозираме този фундамент чрез безкрайно доуточняване и разширително тълкуване, то ние се връщаме във времената на скованото феодално общество, където животът ни е централно предопределен от пола, положението на родителите и професионалната гилдия, на която принадлежим. Въвеждането на привилегии за различни обществени групи, означава все по-тесни рамки, в които можем сами да ковем съдбата си. Нека не оставяме на политиците да решават кой ще яде баницата, кой ще я плаща, с какъв цвят и с каква форма ще са парчетата. Това не е белег на едно свободно общество.

Оригинална публикация