[et_pb_section bb_built=”1″][et_pb_row][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.0.71″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Екипът на “Мисъль” е съставен от почитатели на различни български отбори и следващият текст е базиран на обективна оценка на фактите. На тяхна база искаме да попитаме, защо национална телевизия като bTV е способна да публикува репортажи с непроверени факти и защо се превръща в поредната трибуна за фалшиви новини и дали това е просто пропуск или целенасочено с вътрешен мотив.
Историческа справка
Стадион Юнак
До 1920 година единственото футболно игрище в София е стадион “Юнак” (местността около метростанция “Стадион Васил Левски”), като по това време столицата ни е с население около 150 000 жители.
В следвоенна София, възстановяваща се от разрухата на три поредни войни и приютила огромен брой бежанци десетината спортни клуба подават искания до градоначалника П. Паскалев за предоставяне на терени за построяване на игрища.
Клуб “Атлетик” получава 16 дка в местността “Пустинята” (днешната Борисова градина) на 03.01.1922 година. През 1923 година “Атлетик” и ОСК “Слава” се обединяват под името АС-23.
Спортен клуб “Славия” на 03.10.1923 г. получава десет декара в квартал 271 (до Руски Паметник). Към него братята Асен и Ташко Дишкови прибавят два декара собствена земя. Стадионът на Славия е с около 5000 седящи места и е отнет през 1948 за да бъде построена болницата на МВР.
На 02.02.1924 година “Спортклуб” получава 16.5 декара в местността еврейски герен, северозападно от гара “Сердика”
С протокол Номер 39 на Столична община на 08.10.1924 г. най-старият столичен клуб ФК-13 получава терен северно от стадион “Юнак” През 1926 година теренът е включен към игрище “Юнак”, а ФК-13 получава правото да използва терена безвъзмездно.
На 13.10.1924 г. с протокол номер 42 право на строеж получават “Бенковски” и “Левски”
Игрището на “Бенковски” е предвидено в индустриалния квартал (Сточна гара), но клубът така и не го изгражда.
“Левски” получава 16.2 дка (по-късно увеличени до 26) северно от стадион “Юнак” и старите руски гробища. Върху неравния терен, използван до този момент за сметище, клубът изгражда стадион за 10 000 зрители. Архитект е Зафир Абрашев. Започва изграждането на стадиона, на който да се провеждат не само държавни първенства по футбол, а и държавни по лека атлетика и волейбол. Стадионът е с писта, има баня и ресторант – нещо велико за времето си.
Всички клубове, които са успели да изградят стадиони са направили това със собствени средства без общинска или държавна помощ. Единственото предоставено от Столична община са терените за строеж. Държавата не участва по никакъв начин, с изключение изграждането на стадиона на АС-23 (днес “Българска Армия”), където финансова помощ оказват от БОК, Министерство на война и НМО “Бранник.”
Без него всички останали терени са национализирани и отнети от държавата, без тя да е собственик на никой от тях и без клубовете да бъдат обезщетени по никакъв начин след стъпването на красноармейският ботуш в България.
[/et_pb_text][et_pb_gallery admin_label=”юнал” _builder_version=”3.0.71″ show_title_and_caption=”on” show_pagination=”off” gallery_ids=”6610,6611,6614,6615″ fullwidth=”off” orientation=”landscape” zoom_icon_color=”#454e7d” hover_overlay_color=”rgba(255,255,255,0.9)” background_layout=”light” border_style=”solid” auto=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.71″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
След комунистическия преврат
На 20.09.1944 година се създава ВЦСС (Временен Централен Спортен Съвет). Министърът на вътрешните работи Антон Югов със заповед номер 1420 от 10.10.1944 година утвърждава за негов председател генерал Владимир Стойчев.
Новият вестник “Народен Спорт” пише в своя брой първи, първите решения на ВЦСС:
1. Да се образуват нови ръководства на клубовете от членове с отечественофронтовска ориентация
2. Да се запечатат канцелариите на спортните клубове за да се избегне възможността за изнасяне или унищожаване на клубните имущества, архиви и съоръжения
3. Новите управи да се заемат веднага с организацията и стягането на редовете на клубовете си
На 13 октомври 1944 година е учреден и СКК (Софийски Спортен Комитет) предимно от представители на клубове извън елитната софийска дивизия.
СКК и ВЦСС преминават в изпълнение на горепосочените заповеди, като обединяват редица клубове от 30-те столични:
“Славия”, “Бежанец” и “България” са слети в “Славия 45“
“ФК 13” и “Раковски” се превръщат във ФК “Раковски”(След това отново преименуван на Спартак)
От АС 23, Шипка, Победа (кв. Орландовци), Цар Борис III и още няколко други по-малки други клуба се създава Чавдар.
От Ботев, Устрем, Спортклуб, Победа (кв. Красна Поляна), Свобода и Сокол се преобразуват в Септември.
Борислав, Вихър и Ботев (Горна Баня) образуват СК “Единство”
Локомотив е преименуван на ЖСК.
Княз Кирил е преименуван в ПСК, след което е слят с “Левски” в ПСК “Левски”
Единствените непроменени са Бенковски и Средец.
Благодарение на новите клубни (и държавно) ръководство игрищата на клубовете бързо изпадат в трагично състояние.
Единственото изключение е старото игрище на бившия клуб АС 23, което също е прекръстено на “Чавдар” и дадено на Министерство на отбраната, което поема изцяло поддръжката му с държавни средства.
Това е само началото.
С решение на ЦК на БКП на 27 август 1949 година следва нова порция преобразувания и преименувания на “производствен принцип” по съветски модел.
Клубовете вече се наричат ДСО (Доброволна спортна организация)
Левски става Динамо.
Славия се преименува на Строител (По-късно Ударник).
Локомотив на Торпедо.
Средец става Червено знаме.
Клубът на МВР – Спартак запазва името си.
Преименувания на Септември при ЦДВ през 1948г., Чавдар, отново сменя името си на “Народна Войска” (По-късно ЦДВ, ЦДНА, ОСГ, ЦСКА и т.н.).
Всичко това и заличаването на първоначалните притежатели от регистъра на спортните клубове, дава възможност за национализация и така
[/et_pb_text][et_pb_gallery admin_label=”игрище” _builder_version=”3.0.71″ show_title_and_caption=”on” show_pagination=”off” gallery_ids=”6612,6613,6618,6624″ fullwidth=”off” orientation=”landscape” zoom_icon_color=”#454e7d” hover_overlay_color=”rgba(255,255,255,0.9)” background_layout=”light” border_style=”solid” auto=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.71″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Държавата слага ръка върху всички спортни терени
Теренът на Славия е отнет за да бъде построена болница на МВР, игрище “Левски” и “Юнак” са национализирани за бъде построен новия национален стадион. Южната част от стадион Юнак е отредена за ледена пързалка. Теренът на Локомотив попада в новия ТЕЦ “София”. Игрище “Спортклуб” е дадено на ДСО “Червено Знаме”
През 1952 година комунистическата власт прави опит да узакони изземването на собствеността. В решенията за повечето клубове е записан подобен текст:
“Спортен клуб “Левски” е закрит с решение на ЦК на БКП от 27 агуст 1949г. тъй като дружеството е преминало на производствен принцип”
Изключения правят ФК 13, АС 23, Шипка и Спортклуб, където е добавено ”поради прекратяване на дейността им”
За всички обаче е записано “Имуществото на клуба да бъде издирено и предадено на Министерво на комуналното стопанство, агенция “Държавни имоти”.
След изземването на терените “Динамо” е изпратен да играе на кално игрище в квартал Иван Вазов. Това продължава дори след края на 50-те, когато името на клуба е върнато на “Левски”.
Новата гениална идея на бившите партизани е нова реорганизация на клубовете – след профсъюзен принцип към териториален. 5-ти район в покрайнините на Подуене до Перловската река е отреден на Левски.
Има обаче “малък” проблем.
Там игрище няма.
Само терен, който се използва за бунище от ТКЗС “Шопска Комуна”. Ръководството на Левски подава искане, което до СГНС да изгради терен на мястото на въпросното бунище.
Теренът е получен в замяна на този в “Иван Вазов” който се изземва в полза на отбора на МВР – Спартак (който има основен терен “Раковски’).
Нека да обобщим до момента – стадионът на Левски до “Юнак” в центъра на София, изграден със собствени средства е иззет и национализиран, в замяна на което клубът получава право да ползва безвъзмездно игрището в квартал “Иван Вазов”. То пък от своя страна е заменено с гол терен в квартал “Подуене”, който поне е даден за безвъзмездно ползване без краен срок.
[/et_pb_text][et_pb_gallery admin_label=”doc” _builder_version=”3.0.71″ show_title_and_caption=”on” show_pagination=”off” gallery_ids=”6632,6633,6634,6635,6636,6637,6638,6639″ fullwidth=”off” orientation=”landscape” zoom_icon_color=”#454e7d” hover_overlay_color=”rgba(255,255,255,0.9)” background_layout=”light” border_style=”solid” auto=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.71″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Строежът на Герена
През 1960 година започва строежа на новия дом на Левски. Всяка събота и неделя левскари от цялата страна носят пясък и строителни материали, пресушават мочурището и започват да издигат насипни сектори. Тогава (1963 г.) Асен Младенов, заместник-председател на клуба, тръгва с великия Георги Аспарухов – Гунди от предприятие на предприятие и от кооперация на кооперация в район “Васил Левски”. Група адвокати-левскари, измислят юридически парите да се дават от СБКМ (Социално-битови културни мероприятия), от джоба на работниците. По-късно Левски издава книжка, с която се благодари на всички предприятия и кооперации, помогнали за построяването на стадиона!
По думите на бившия председател на клуба Асен Младенов:
“Той не е на държавата. Тя няма нищо общо с неговото построяване и никога не е имала. Затова не знам кой и по какъв начин го актува като държавна собственост. Взехме решение да строим по стопански начин, а не както беше в повечето случаи по онова време – планово. Строихме с наши средства, а не с държавни. Купувахме материалите по-скъпо, плащахме на работниците. Левски се водеше към пощите, а те нямаха средства за стадион. Бяха скромно ведомство за разлика от другите.”
Стадионът е завършен през 1964 година. Благодарение на неучастието на държавата в неговото изграждане е издаден “Акт за държавна собственост за дружество с идеална цел” в който е записано “стадионът се дава на ФК Левски за оперативно управление, за безвъзмездно и безсрочно ползване”.
Идва 1965 година, когато пристигат Бенфика на Бела Гутман с гениалните Еузебио, Жозе Торес, Антонио Симоеш, Колуна и Жермано. Левски продава 70 хиляди билета при само 20 хиляди седящи места. Ето какво казва Георги Марков за този мач:
“Бях на този мач, 15-годишно момче, и си спомням, че народът стигаше до подуенската гара, купуваше си билети и слушаше мача по радиото, само и само да помогне на Левски. С тези пари направихме козирката. Държавата не е дала нито 1 лев и нито 1 тухла на Левски… Много важно е да се знае, че с Решение 7 от 2001 година на конституционния съд, в който участвах, се прие, че държавата може да отдава държавни имоти, включително и спортни такива, за концесия за 10, 15, 20 г. както прецени, но това не засяга придобитите преди 10 ноември право на безвъзмеждно и безсрочно ползване””
От юридическа гледна точка проблем няма – пред 1997 година “държавните имоти” са преактувани според тогавашното законодателство, а концесионните правила не засягат дружествата с идеална цел, които имат право на “безвъзмездно и безсрочно ползване”.
От морална гледна точка – преценете сами, какво лежи под националния стадион “Васил Левски” и колко от вас биха дали собствените си пари и труд по времето на най-мракобесия режим за нещо, от което не биха имали реална полза или печалба.
Клубната принадлежност няма нищо общо.
Нали така, bTV?
[/et_pb_text][et_pb_video _builder_version=”3.0.71″ src=”https://www.youtube.com/watch?v=5vurFbXKW4I” image_src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/09/gerena.png” play_icon_color=”#ffffff” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.71″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
По публикацията работиха Николай Облаков, Никола Генов и Боян Златанов
Използвани са материали от в. Стандарт, “Lost Bulgaria”, Асен Младенов, Георги Манов и др.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
