НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Ще има ли Румъния президент германец?

Време за четене: 6 мин.

Ваня Накова

Политическата сцена в Румъния преживява сътресения, а разместванията на пластовете може да родят нова силна фигура преди президентските избори през есента.

Национално-либералната партия НЛП получи 15 процента от гласовете на евроизборите на 25 май и оцени този резултат като слаб на фона на очакванията за поне 20 процента подкрепа. Разочарованието доведе до оставката на първия заместник-председател на партията Клаус Йоханис, а веднага след това и на председателя Крин Антонеску.

Същия ден либералната партия обяви официално, че сменя европейското си политическо семейство, преминавайки от Алианса на либералите и демократите АЛДЕ към Европейската народна партия ЕНП , а Антонеску заговори за необходимостта от обединяване на дясното пространство в Румъния.

Този ход на либералите идва след скъсването на пакта със Социалдемократическата партия СДП на премиера Виктор Понта през февруари. Тогава НЛП напусна управляващата коалиция и премина в опозиция. Социал-либералният съюз СЛС , обединяващ двете най-силни партии в страната – СДП и НЛП, заедно с по-малкия традиционен съюзник на социалдемократите – Консервативната партия КП – просъществува три години: от февруари 2011 г. до февруари 2014 г.

През това време левоцентристкият алианс с лидери Виктор Понта и Крин Антонеску, чиято обединяваща сила според анализаторите беше единствено борбата срещу десноцентристкия президент Траян Бъсеску, успя да притесни европейските партньори за състоянието на демокрацията в страната.

Коалицията спечели със смазващ резултат общите избори през 2012 г., а парламентарното й мнозинство от 70 процента й позволи да приеме серия от спорни законопроекти. Опитът за отстраняване от длъжност на президента Бъсеску предизвика критични реакции от страна на ЕС и САЩ. Балансът обаче се пропука в началото на тази година и НЛП сложи край на коалицията, а формалният повод беше желанието на либералите да назначат своя първи заместник-председател Клаус Йоханис за вицепремиер, което не се хареса на социалдемократите.

През тези три години Крин Антонеску беше официалният кандидат за президент на СЛС и шансовете му за успех бяха безспорни, като се има предвид огромната електорална подкрепа, на която се радваше алиансът. С разпадането му обаче подкрепата към Антонеску в сондажите значително спадна, а социалдемократите заговориха за свой собствен кандидат, като най-често споменаваното име беше това на премиера Виктор Понта. Засега обаче те отложиха официалното обявяване на името на своя претендент до септември.

Останалата без лидер НЛП започна преговори с другата голяма опозиционна партия -Демократично-либералната ДЛП – с идеята за създаване на обединена дясна сила. Непосредствен резултат от тези преговори беше решението двете партии да се явят на президентските избори с общ кандидат, а по-късно дори да се слеят в една политическа формация.

Предстои да се види дали тенденцията към окрупняване ще завладее и останалите по-малки десни партии, особено сравнително новите формации като Гражданска сила на бившия премиер Михай Ръзван Унгуряну и близката до президента Бъсеску Партия Народно движение ПНД , чийто неформален лидер е бившият министър на туризма Елена Удря.

Ако инициативата наистина успее, новата обединена десница може да се превърне в почти равностоен съперник на социалдемократите. На изборите за Европейски парламент алиансът на СДП с Националния съюз за прогрес на Румъния и Консервативната партия получи 37,6 процента. НЛП и ДЛП получиха съответно 15 и 12,23 процента, тоест сборният им резултат е около 27 процента. Ако към тях се присъедини и близката до Бъсеску ПНД с нейните 6,21 процента и Гражданска сила на Унгуряну с 2,60 процента, общата им подкрепа ще достигне 35,8 процента. Така резултатите на десницата биха се доближили до тези на левицата.

Ключова роля в схемата, както много пъти досега, ще има отново Демократичният съюз на унгарците в Румъния ДСУР , който получи 6,30 процента. Гласовете на унгарците ще могат да наклонят везните в едната или другата посока и вероятно това ще доведе до напрегнати предизборни преговори с тях.

Разбира се, резултатите от евроизборите са само относителен показател за реалната електорална подкрепа, тъй като мотивацията на гласоподавателите при тях обикновено е по-слаба от тази на парламентарни или президентски избори. Кой обаче може да бъде общият кандидат за президент на новата дясна сила? Крин Антонеску, който за кратко седя в президентското кресло по време на импийчмънта на Бъсеску, когато като председател на Сената временно пое президентските правомощия, изненадващо обяви на 31 май, че се отказва да се кандидатира за президентските избори тази година като “крачка към ускоряване на проекта за обединение на десните сили”.

Ако Клаус Йоханис спечели лидерския пост в НЛП на конгреса в края на юни, което според румънски анализатори може да се очаква, и предвид факта, че либералите са най-голямата партия в потенциалния десен съюз, би било логично именно техният лидер да бъде кандидатът за държавен глава.

В лицето на Клаус Йоханис, “бъдещия председател на НЛП”, някои виждат “единственото решение”, с което може да бъде победен Виктор Понта, пише в. “Зиарул финанчиар”. Според изданието Йоханис е “месията” на опозицията, с когото всички партии са имали “премерени отношения, дори и когато те са били топли” и с когото никой не е влизал в явна вражда, което затвърждава имиджа му на “уравновесен човек, с когото може да се дискутира”.

Принадлежащ към малобройното етническо германско малцинство, Йоханис спечели с категорична победа (69 процента, 88 процента, 83 процента, 78 процента) четири поредни мандата като кмет на град Сибиу от 2000 г. насам и според румънски анализатори има неопетнена репутация. Миналата година той спечели процес срещу Националната агенция по прозрачността, която го беше обвинила в конфликт на интереси.

Роденият през 1959 г. Йоханис беше дългогодишен лидер на малката партия Демократичен форум на германците в Румъния. През октомври 2009 г. той беше предложен за премиер от парламентарно мнозинство, съставено от СДП, НЛП, ДСУР и КП, но президентът Бъсеску отхвърли номинацията му и предложи друг кандидат.

Политическата му кариера обаче направи рязък скок миналата година, когато той бе поканен от Крин Антонеску да се присъедини към НЛП и веднага беше издигнат до поста първи-заместник председател, тоест втория човек във втората най-голяма партия в страната.

Мажоритарният вот на президентските избори е мотивиран в много по-голяма степен от имиджа на личността, отколкото от партийната й принадлежност. Това означава, че потенциалът на една силна и харизматична фигура да събере и гласовете на партийно неориентираните е голям. Фактът, че Йоханис е ново лице на румънската политическа сцена, което досега не е заемало висши длъжности в централната власт, му дава допълнителен плюс, коментират анализатори.

В. “Адевърул” прогнозира, че “политиката ще бъде разтърсена от бурята, наречена Йоханис”. “Общественото доверие в този скромен, мълчалив, сериозен, почтен, упорит човек, следователно напълно различен от мнозинството румънски политици, е толкова голямо, че много специалисти го определят като сигурен победител на президентските избори”, коментира авторът Адриан Ница.

Самият Йоханис засега отрича възможността да се кандидатира на президентските избори.

Който и да е кандидатът, битката за президентския дворец Котрочени вероятно ще бъде ожесточена. Социалдемократите несъмнено ще имат своята силна кандидатура, а електоратът ще бъде много по-мобилизиран, отколкото на евроизборите, защото залогът е много по-висок. На предишните президентски избори през 2009 г. кандидатът на социалдемократите Мирча Джоана беше на косъм от успеха, но Бъсеску все пак успя да извоюва втори мандат.

Държавният глава в Румъния има не само церемониална роля, но и съществени правомощия във външната, вътрешната и отбранителната политика, включително да номинира кандидат за премиер и да разпусне парламента при неуспех да бъде съставено правителство. Ситуациите на конфликт между президента и изпълнителната власт неведнъж са прераствали в сериозни политически кризи по време на двата мандата на Траян Бъсеску.

Дали румънците ще изберат своята “Меркел в панталон”, предстои да разберем на изборите през ноември. Онлайн анкета на в. “Гъндул” с въпрос “За кого бихте гласували на президентските избори в Румъния?” сочи, че 45,25 процента от анкетираните (4320 гласа) биха подкрепили Клаус Йоханис, 25,48 процента (2433 гласа) – Михай Ръзван Унгуряну, 13,96 процента (1333 гласа) – Виктор Понта, а 9,43 процента (900 гласа) – Крин Антонеску.

От bta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!