Последните избори в две германски провинции – Саксония и Тюрингия нанесоха сериозен удар по непопулярната лява коалиция, оглавявана от канцлера Олаф Шолц. Те донесоха и най-силните резултати за дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), което силно разтревожи основните медии и политическия естаблишмънт. Почти една трета от гласоподавателите избраха AfD въпреки всички истерични предупреждения да не се поддават на „доказани десни екстремисти“. Хората се умориха и станаха имунизирани срещу този вид сплашване и абсурдни паралели с нацистите и Втората световна война (каквито бяха направени от ръководителя на германската обществена телевизия ZDF в коментара ѝ за изборите).
В Тюрингия дяснопопулистката AfD зае първото място, а в Саксония – второто място след християндемократите (ХДС). Една от основните тревоги на техните избиратели е загубата на контрол върху масовата имиграция, намаляването на обществената сигурност (подчертано от неотдавнашното намушкване с нож в град Золинген, извършено от „бежанец“ от Сирия, който се оказа активист на „Ислямска държава“, при което загинаха трима души), примесено с недоволство от икономическата несигурност и рецесията, от упадъка на традиционните индустрии поради високите цени на енергията, данъците и абсурдната бюрокрация, както и от общата алергична реакция на много граждани към арогантните „будни“ елити.
Триумфът на десницата бе отчасти отразен от рязкото увеличаване на гласовете за новия Алианс на Сара Вагенкнехт (BSW) – новата партия на Сара Вагенкнехт, бивша комунистка, която сега подкрепя идеологическа смесица от етатистки икономически идеи и някои умерено консервативни елементи като рестриктивна позиция по отношение на имиграцията, макар и много по-мека от твърдата позиция на AfD. BSW на Вагенкнехт получи съответно 12 % и 16 % от гласовете и може да се превърне в kingmaker в двете провинции. Тя се появява от пепелта на бившата си партия Лявото – някогашната Партия на социалистическото единство на източногерманския комунистически режим – която е на фатално низходяща траектория към заслужената си политическа смърт.
Социалдемократите на Шолц получиха едноцифрени резултати на двата регионални избора в Източна Германия и се затрудниха да се сплотят с избирателите си. Много говори фактът, че те изпитаха облекчение, когато успяха да преминат прага от 5 %, необходим за получаване на места в парламентите. Зелените на вицеканцлера Роберт Хабек и външния министър Аналина Баербок не успяха да получат представителство в Тюрингия. Либералната СвДП, която също е част от федералното правителство, се разпадна до ниво отцепническа партия. Раздробената коалиция на Шолц сега изглежда още по-разрушена отпреди.
„Коалицията на светофара“ – наречена така по цветовете на трите участващи в нея партии – е смятана за едно от най-лошите правителства в следвоенната история на Германия. Те не са в състояние и не желаят да намерят отговор на гнева на обществеността относно неконтролираната масова имиграция, като шестцифреният брой на неуспешно търсещите убежище не е депортиран. Търсещите убежище и бежанците струват на данъкоплатците много повече от 30 милиарда евро всяка година.
Междувременно Германия, която някога се славеше като индустриалната сила на Европа, се бори с дълбоко вкоренени структурни икономически проблеми и вероятно тази година отново ще изпадне в рецесия. От няколко години Германия е с най-лошия растеж сред страните от Г-7. Зелената програма повиши цените на енергията до най-високото равнище в Европа; енергоемки производства като химическата и стоманодобивната промишленост се закриват или преместват в други държави. Забавянето на износа за Китай засилва икономическите проблеми.
Германските гласоподаватели са все по-разтревожени от некомпетентността на правителството и се насочват надясно. Почти 70 % от избирателите в Саксония и Тюрингия подкрепиха AfD и ХДС и отхвърлиха програмата на левицата/зелените. Опитният сатирик Харалд Шмидт изрази това накратко в едно предаване в изборната нощ в Десау, Източна Германия: „Хората копнеят за голяма коалиция“ и добави: „За коалиция между AfD и ХДС“. Шега? Не. Това би бил очевидният отговор сега.
Въпреки възхода на десницата обаче AfD все още е далеч от шанса да получи достъп до властта на регионално ниво, да не говорим за националното. Това се дължи на стратегията на „защитна стена“ (Brandmauer) – германският еквивалент на cordon sanitaire – която партиите на истаблишмънта са създали, за да откажат дясното предизвикателство от каквото и да е участие в правителствата. Критиците на масовата имиграция са обявявани за расисти или екстремисти и често са остракирани.
Въпреки че изглежда все по-недемократично една трета от населението да бъде поставена зад „защитна стена“ и да се изключат ясните победители в изборите от съставянето на ново правителство, истаблишмънтът и водещите медии са решени да продължат тази практика.
Въпреки че BSW на Вагенкнехт в много отношения им се противопоставя идеологически, ХДС изглежда повече от готов да започне коалиционни преговори с политическия стартъп на Вагенкнехт, партия с кадри, която е идеологически разпиляна – сред депутатите ѝ има бивши комунисти, апологети на Кремъл и радикални противници на НАТО, хора, които съвсем доскоро се застъпваха за отворени граници, а сега създават впечатление, че ги е грижа за негативите от масовата миграция, и т.н. Докато BSW е посрещната с отворени обятия, политическата изолация на AfD (в която също има немалък дял идеологически откачалки) трябва да продължи, според наръчника на основните партии. С укрепването на AfD обаче става все по-неиздържано изключването на партията от участие в законодателните и парламентарните процеси.
ХДС се вкара в дилема. Под ръководството на лидера на партията Фридрих Мерц тя се опитва да възстанови консервативните си позиции в опозиция на правителството на Шолц. Повече от 16 години консервативното крило на партията беше съзнателно изоставено при управлението на Ангела Меркел, чиято фатална политика на отворени граници за повече от 1,5 млн. мигранти през 2015-2016 г. се оказа катастрофално наследство.
Но как Мерц ще постигне резултати? Партията все още има силно нереформирано ляво крило от бивши привърженици на Меркел (с регионалните министри-председатели Даниел Гюнтер в Шлезвиг-Холщайн, Кай Вегнер в Берлин и Хендрик Вуст в Северен Рейн-Вестфалия). Второ, дори ако Мерц стане кандидат на партията за канцлер на следващите национални избори през септември 2025 г., той няма възможност за реална корекция на курса в основните области на политиката: прекратяване на масовата миграция, отмяна на скъпоструващите мерки за зелена енергия и спиране на икономическия срив.
Това е така, защото ХДС тържествено обеща никога да не работи с AfD и по този начин се обвърза с коалиции със SPD или Зелените (а сега дори с бившите комунисти от BSW). В бъдеще Германия ще бъде управлявана или от черно-зелени, или, най-вероятно, от черно-червени коалиции. Тези съюзи отново ще продължат да смекчават и без това неубедителните позиции на ХДС срещу миграцията. С „защитната стена“ ХДС на практика се кастрира.
Резултатът е постоянен „народен фронт на добрите момчета“, както се изразява с предпазливо критичен тон един коментатор на Frankfurter Allgemeine Zeitung. „Тогава AfD ще действа още по-силно като глас на народа“. За съжаление именно мейнстрийм меко казано консервативните медии години наред помагаха за изграждането на този „народен фронт на добрите момчета“ с отстъпчивостта си към левите и зелените партии и демонизирането на десните. Това, от което се нуждаем, е свободна игра на демократичните сили от ляво на дясно без асиметрично демонизиране. На все повече граждани им е писнало от този вид псевдодемокрация.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
