В бившия Централен архив на Октомврийската революция, понастоящем Държавен архив на Руската федерация, присъства един фонд. Нарича се „Фондът на Романови“. Това са документите на последното руско царско семейство – дневниците на императорската двойка, безброй много снимки и писма, документи, паметни книжки. Сред тях се съхраняват 51 тетрадки, които представляват дневника на последния цар Николай II. Общо петдесет от тях са изписани изцяло с неговия елегантен почерк, а 51-вата е изписана до половината. От средата нататък зеят празни страници, които има нещо наистина ужасяващо. Те стоят като проекция на неизживяните дни. След грижливо номерираните страници и дати последните бележки в дневника са няколко дни преди разстрела. И след това – пустота… Защото тялото на автора ще лежи върху топлата юлска земя в горите край Екатеринбург разстреляно. Заедно с цялото му семейство – жена му Александра, дъщерите Олга, Татяна, Мария и Анастасия и сина му Алексей.
Управлението на Николай II е низ от противоположности.
По негово време Русия повече от всякога става близка до Европа и е приета първата руска конституция. Започва работа първият руски парламент – Думата. Индустриализацията, новите ЖП линии, които пресичат степта и тайгата съжителстват с възникването на нови секти в дълбините на Сибир, които достигат до столицата, появата на пророци, старци, хора, за които се говори, че са чудодейни способности.
Докато населението забогатява от растящата икономика, случват се реформи и рублата бива обезпечена със златно покритие се случват две революции. Човекът, който дава инициативата на мирните конференции и арбитражния съд в Хага и получил прозвището „Миротворецът“, в същото време вкарва Русия в две катастрофални войни.
И четири години след като неговата династия отбелязва 300-годишнината от своето възцаряване той е принуден да се откаже от престола и да погребе вековната монархия от времето на Рюрик и първите древни князе.
Когато и Омри Ронен, вече далеч в Съединените щати, записва своите разговори с емигриралата от Съветска Русия писателка Нина Берберова, той казва „Ходинка, Цушима, Девети януари, 1914 г. и въпреки това никой не заслужава такава смърт, каквото получава той, умирайки със сина си в ръце.“, на което Берберова отговаря яростно „Заслужи я! Той заслужи своята смърт! Десет такива смърти!“.
С какво ли този човек, който по своя характер е бил изключително потаен и мълчалив, е заслужил такава оценка? „Апостолът на мира“ според Демян Бедни е виновен за всички нещастия, които идват в Русия след 1914 г. според Нина Берберова – войната, революцията, гражданската война, болшевиките, терорът, колективизацията, гладът… Човек, чийто дневник дори е в толкова хемингуейски стил. Отразяват се събития, оценките там са редки. Една от малкото оценки вътре е по време на абдикацията, когато той записва в дневника си „Наоколо има само измяна, страхливост и измама!“.
И може би, за да разберем изцяло това време, трябва да видим и една друга история. Някъде през 50-те години на миналия век, в бедна къщурка в едно от предградията на Торонто, живее една старица. Отдавна е прехвърлила шестдесетте години и доживяла отвъд половината на смутния 20 век. Хората помнят как тази старица, облечена в груба вълнена пола, носеща вехт пуловер и стари и тежки обувки на краката си, отива в супермаркета за скромни покупки. Но помнят също така нейната доброта, отзивчивост, бистър ум и християнско смирение. Това е жена, която е загубила всичко – братята ѝ са убити в сибирската тайга заедно с племенниците ѝ, братовчедите ѝ биват убити в Петропавловската крепост или в някоя яма, семейството ѝ бива унищожено, тя никога повече не вижда родината си, а животът ѝ минал през огромни дворци с безброй слуги и най-добрите учители, завършва с няколко запазени портрета от „онова време“. И въпреки всичко тя устоява на ударите на съдбата. Старицата е Великата княгиня Олга Александровна, дъщеря на император Александър III, сестра на император Николай II, последната порфирородна княгиня на Русия. Тогава вече отломка от великото корабокрушение на империята, от потъването на Атлантида.
Съдба, която сбира в себе си съдбата на милиони. И все пак тя оцелява. И не се пречупва. Друга е съдбата на семейството ѝ. Монархията в Русия пада през март 1917 г. След последователната абдикация първо на Николай, а после на брат му Михаил. Семейството е затворено в Царское село, а след това изпратено в Тоболск. Идването на болшевиките ги изпраща в Екатеринбург.
По това време в Русия вече бушува нова война – гражданската. Екатеринбург е една от крепостите на червената власт за разлика от тихия Тоболск. Но през лятото на 1918 г. няма нищо сигурност. Властта на болшевиките из страната се руши. По поречието на Дон и Кубан срещу нея действа Доброволческата армия на генералите Корнилов и Деникин. Атаман Дутов воюва в Поволжието, Далечния изток минава под властта на белите генерали, а след метежа на Чехословашкия корпус на бившите военнопленници и действията на войските на Директорията в Омск червената власт започва да губи и Сибир.
Положението в Москва също не е сигурно. Започва борба между болшевиките и левите есери, противници на позорния Брестки мир. „Светата Дева на руската революция“, както наричат Мария Спиридонова, произнася яростна реч срещу болшевиките. Започват атентати. Две седмици преди екзекуцията на Романови е убит германския посланик граф Мирбах. Пред слабата отбрана е въпрос на време хвърлени в настъпление няколко германски дивизии да завземат Москва и Петроград. В същото време Троцки си мечтае за съдебен процес в Москва над бившия цар и вижда себе си в ролята на главен обвинител. Ленин не споделя тези негови копнежи и смята, че семейството трябва да бъде разстреляно. „Живо знаме“, според него, е нещото, което не трябва да попада в ръцете на техните противници.
Съдбата на царското семейство обаче е отдавна решена. В ЧК е скалъпен уж заговор, който цели тяхното освобождаване. Уралсъветът, управляващият орган на червената власт в тази част на Русия, е взел решение за разстрел. Троцки се намира на фронта, а впоследствие Москва просто санкционира мярката със свое решение. Комендантът на Дома с особено назначание Яков Юровски е подбрал стрелците, избрал е и помещение – сутерена на Ипатиевия дом, където живее семейството. Стая с достатъчно дебели стени, за да не бъдат чути навън изстрелите. Разстрелът трябва да остане тайна. Семейството на съдбата ще последва и това, което е останало от величествената царска свита.
В полунощ на 16 срещу 17 юли 1918 г. семейството е събудено. Като обяснение им е дадено, че заради стрелбата навън(приближаващите бели армии) те трябва да бъдат преместени на сигурно място. След половин час всички те биват отведени във въпросната стая. По молба на царицата са донесени столове и императорската двойка сяда. Николай държи в ръцете си Алексей, до него седи Александра. Зад тях се нареждат прави останалите – четирите дъщери, доктор Боткин, слугата Труп, Анна Демидова и готвачът Харитонов. Юровски ги подрежда специално. В този момент нахълтват екзекуторите, а Юровски набързо прочита заповедта за разстрел. Царят пита „Какво, какво?“. В отговор следват изстрели.
Всеки от екзекуторите има предварително определен член от семейството и свитата, в който да стреля, но всички искат да убият царя. Той пада веднага повален. След него стрелят в доктор Боткин и царицата, които умират покосени от куршумите. Дъщерите, виждайки смъртта на родителите си, започват да крещят. Олга се опитва да се прекръсти. Но става нещо. Куршумите по тях започват да рикошират и да се удрят в стените. По-късно се оказва, че те са носили специални корсети, в които са били пришити скъпоценни камъни, които действат като бронирани жителки. Те обаче падат на земята, но все още дишат. В помещението не се вижда нищо от дима от стрелбата. Навън има камиони с включени двигатели, за да не се чуват изстрелите. Тогава идва ред на щиковете. Дъщерите биват заклани с щик, който обаче се оказва тъп и те биват мушкани многократно докато умрат.
Камериерката Демидова се скрива в ъгъла и се мята в истерия, прикривайки се зад една възглавница, в която после също откриват скъпоценности. Накрая един от отряда я заколва с щик. Слугата Труп и готвачът Харитонов са убити от куршуми. Целият под е в кръв. Изведнъж Алексей се събужда и започва да стене. Юровски настъпва момчето по главата и стреля от упор в ухото. Престолонаследникът затихва. Всички убити са проверени за признаци на живот и от тях са свалени всички ценности и часовници. Мървите биват натоварени на камион. В къщата остават войници, за да почистят пода от кръвта. Изведнъж обаче сред телата в камиона започва движение. Мъртвите се оказват все още живи. Сред хората на Юровски настъпва ужас, тъй като не могат да стрелят на открито. Тогава Ермаков взема щик и ги доубива окончателно.
Камионът потегля към избраната от Юровски местност „Четиримата братя“, където има стари рудници и наводнени мини. Там убитите са разсъблечени и от тях са иззети всички скъпоценности. Открити са „бронираните жителки“ на княгините, както и перлен пояс, носен от царицата. Телата са хвърлени в една от шахтите и убийците се връщат в града. За свой ужас обаче Юровски научава, че хората на Ермаков са се напили и са се разприказвали. Градът гъмжи от слухове къде са погребани Романови. Той започва да планира препогребване. За цел набавя бензин и сярна киселина и на следващата нощ те се връщат при шахтата. Под светлината на факлите и с въжета започва вадене на телата от ледената вода в дълбоката шахта. Телата са върнати на камион, който поема през гората към дълбоките шахти. Трудностите на терена обаче ги подтикват те да търсят други решения. Направен е опит да се изгорят част от труповете(става дума за тези на Демидова, Алексей и една от дъщерите). Горенето обаче се проваля и те го погребват отделно и прикриват гроба и след това продължават по пътя. Достигайки дълбоките ями те отново се опитват да горят с бензин, но безуспешно. Започва обезобразяването на труповете. Лицата са разбити с приклад, а телата заляти със сярна киселина. След това са хвърлени в т.н. Ганина яма, а върху тях се трупат траверси, пръст и съчки. Юровски хвърля граната, за да взриви околните стени и да срути шахтата. След закопаването камионът минава няколко пъти отгоре, за да прикрие следите. Няколко дни след това Юровски заминава предрешен от Екатеринбург с един от последните влакове. Със себе си носи царския архив и царските скъпоценности. След неговото заминаване Бялата армия влиза в Екатеринбург и веднага се втурва към Ипатиевия дом. Но намира пустота, а в сутерена – старателно измити, но оставащи следи от кръв и много дупки с куршуми в стените. Става ясно. Тук са разстрелвали. Търсенето за Романови започва.
Търсенето продължава вече един век. Последното дело за телата на двете царски деца е от 2015 г. Костите на семейството са разделени. Една част – погребани в Санкт Петербург, а друга все още по следствия и архиви. Развенчаването на последната мистерия трябва да настъпи през тази година, когато приключи следствието. Но трагизмът не спира само отвъд гроба. Той преследва последните Романови и приживе. Независимо дали ще става дума за пророчествата на Распутин, че ако бъде убит от благородници никой от семейството няма да живее повече от две години след това, или това на Даря Осипова, че при последните „царе“ руската история ще се преобръща – 1905, 1917, 1929, 1941, 1953, 1965… Романови виждат своята зора в Ипатиевия манастир, и я завършват в Ипатиевия дом. Дори в популярната култура се раждат думите „проклятието на Романови“.
Зловеща участ застига и участниците в убийството на царското семейство. Бившият фотограф и настоящ чекист Юровски умира разяждан от язви в страшни мъки в една московска болница. Лукиянов и Ермаков са застигнати от тежки нервни разстройства. Белобородов, който оставя из уралските планини костите на петнадесет Романови, по-късно бива застигнат от рак на гърлото. Смъртно болен, той с усилие ще преглъща течната храна, която му се поднася с лъжичка. Докато не го застига 1938 г…. Да, в тази година съдбата застига толкова много участници в убийството – Голошчокин, Дидковски, Сафаров, Райнхлод Берзин през 40-те години ще препънат цялата и пълна сталинска програма за бившите червени властелини в Кремъл – ГУЛАГ, разстрел и общ гроб. Толмачов загива от белогвардейски куршум през Гражданската война, Войков е убит от руски монархист във Варшава, Мясников е разстрелян. И бъдещият водач на Унгарската революция от 1956 г. Имре Наги, който също участва в разстрела, бива застигнат от същата съдба – куршум.
Провидение, историческа справедливост, игра на съдбата? Мистика. През 1920 г. млада жена ще направи опит за самоубийство като се хвърли от Белднербюрке в Ландверканала. Съвсем скоро в психиатричната болница тя ще започне да нарича себе си Анастасия и да разказва удивителни подробности от живота на семейството. На стената на Ипатиевия дом ще стои надпис, написан на немски – „Тази нощ Балтазар бе убит от робите си“.
Като че ли някой играе някакъв много зловещ театър, а сцената е може би най-кървавото столетие от човешката история. Днес, вече сто години по-късно, представящите се за оцелели Романови са много, книгите за семейството стават все повече и повече, както и филмите, пиесите. Не отдавна и на Бродуей се появи и нов мюзикъл, вдъхновен от легендата за по чудо оцелялата Велика княгиня Анастасия. Легендите едва ли ще спрат дотук. Защото съдбата на царското семейство е много отдавна извън рамките само на историята. Там, където има легенди, митове, загадки, където официалната наука и версии са изпитали своите трудности, където на всяка крачка се е случвало нещо, се създават особен вид митологеми. Които свързват едновременно минало, настояще и бъдеще.
