Чудни работи стават в Италия. Но колко пък да са чудни, при положение че у нас стават същите – политически ентъртейнъри един след друг печелят изборите за кратко и после отново ги изхвърлят извън борда. Най-различни екстравагантни политически образувания изгряват на гребена на вълна от огромно доверие (и надежда), която бързо се разплисква и потушава, подгонена от следваща вълна, на чийто гребен се кипри поредният народен избавител. В Италия такъв звезден миг имаше Бепе Грило с неговата “Пет звезди”, Матео Салвини с “Лига” – бивша “Лига Норд”, която искаше да отреже Ботуша с голяма ножица малко под Рим (виждал съм плаката) и да остави terroni-те (селяндурите) от Юга да се оправят както знаят, – а сега дойде и редът на Джорджа Мелони с “Италиански братя”. Днес дясната коалиция убедително печели Италия, като резултатът на Джоржа Мелони е най-забележителен. По прогнози тя има около 25%, Салвини – десетина, а Берлускони 7-8%. Очаква се коалицията общо да достигне 45%.
Дали обаче тези лидери са чак такива палячовци (пардон – ентъртейнъри)? През цялото време се опитват да ги изкарат такива, а и те, трябва да признаем, активно помагат за утвърждаването на това впечатление. Последната тема е как Путин им плаща политическия възход. Всъщност темата не е толкова нова, но около изборите в Италия по медиите тръгна доклад на Държавния департамент на Съединените Щати, според който “Русия е дала най-малко 300 милиона долара на политически партии в повече от две дузини страни”, в това число и в Италия. Когато преди няколко дни или седмици за първи път попаднах на тази данна, реших, че има някаква грешка – само у нас партиите със сигурност харчат повече пари за избори. При минимум 24 държави, руската намеса се оценява средно на 12 и половина милиона на държава. Това звучи ли ви сериозно като знаете кое колко струва в една кампания? С такава скромна сума никой не може да промени политическата картина в Европа и света. Но навсякъде партиите, които заемат критична позиция спрямо Европейския съюз и Съединените щати, трябва да бъдат сатанизирани и като знаем, че сатаната е Путин, то лесно можем да се оставим да ни убедят, че те са негови политически креатури. В крайна сметка кой е Путин – човек, който не може да се справи с един Зеленски, та му се налага да обявява мобилизация, или човек, който вдига и сваля министър-председатели по цял свят?
Към какво се стреми путинската креатура Джорджа Мелони? Към нов световен ред начело с Русия? Не. Стреми се към по-малко и не толкова властна европейска бюрокрация. Към повече подкрепа за семействата. Към по-ниски данъци, за да остават повече пари у хората и да стимулират тяхната предприемчивост. Отхвърля абортите и еднополовите бракове. Тя и нейните последователи искат да подобрят Европейския съюз, защото недостатъците му вече са очевидни за всички. Такъв вид хора (и партиите, които ги представляват в държавната власт) не искат да рушат Европа, а да я спасят от самата нея, от чедата, които е родила с крайната си добронамереност, и които гордо са я яхнали и раздават правосъдие наляво и надясно.
Урсула фон дер Лайен се изказа. По повод очакваните резултати на изборите в Италия тя заяви: “Ако Италия се окаже в трудна ситуация, можем да действаме, както направихме с Унгария и Полша“. На което Матео Салвини отговори: “Уважавайте свободния, демократичен и суверенен вот на италианския народ! Приятели на всички, слуги на никого!“.
Салвини също е в списъка на леко ненормалните политически лидери, заклеймени като фашисти и путинисти (макар че самият Салвини е започнал като комунист, но в bella Italia това е простено на темпераментните деца). Истина е, че и политици от рода на тези, които вчера спечелиха Италия, по принуда прибягват към популизма и то дори повече от останалите, защото имат много да наваксват, а в условията на демокрация това става чрез увличане на големи и… как да го кажем – не особено взискателни към идеологическите парадигми народни маси.
Там е работата, че за тази налудничава ситуация не са виновни лидерите, а народите. Ако народите не бяха такива, каквито са, лидерите нямаше да се правят на това, на което се правят. Включително и в тиха и провинциална България. От поне три поколения (ако турим формалното начало при студентските бунтове и падането на Дьо Гол – аристократ, католик и йезуитски възпитаник) европейските избиратели са разглезени либерали. Дори и онези, които от време на време докарват на власт лидери, за които от всички страни се крещи, че са крайно десни, фашисти, путинисти и прочие. Тези избиратели искат само едно – да работят по-малко и да получават повече. Искат да имат права, да имат право да осъществят и най-извратените си фантазии и това да е законно. Искат също и, ако може, да вкарат някой бивш министър в затвора – ей така, за сеир и развлечение в свободното време. Те, дори и Хитлер да докарат на власт от омраза към “статуквото”, ще имат към него ултралиберални очаквания и изисквания. Затова политиците се правят на маймуни и говорят неща, от които сигурно ги е срам. И затова за политиците трябва да съдим по това какво вършат, а не по това какво говорят. За съжаление. За голямо съжаление, защото означава, че официално живеем в лъжа, признали сме го и сме го приели.
Но днес е ден, в който Джорджа Мелони, Матео Салвини и Силвио Берлускони трябва да се радват. Bravissima Giorgia! Tu sei una donna italiana vera e lasciamo ti guidare. Inoltre, penso che Cartagine dovrebbe essere distrutta.
*Giovinezza, giovinezza, primavera di bellezza – Младост, младост, извор на красота – първият стих от припева на химна на Италия от 1924 до 1943 (Мусолини). “Италиански братя” (Fratelli d”Italia) са първите думи на настоящия химн.
