Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон. Въпреки че Metropolitan Police води официално разследване, ясно е, че инцидентът е бил случаен и по невнимание. Основателно може да се попитаме, обаче, не е ли това и символ на външната политика на Великобритания и Брекзит? Оръжието е заредено по правилата, оставено по погрешка на не особено прилично място и готово да стреля не дай си боже без контрол.
За Великобритания, приоритет номер едно в сегашната ситуация на Брекзит и пандемията COVID-19 е да сключва нови двустранни или тристранни търговски споразумения, като най-важното е да има такова със САЩ. То би дало не само могъщ икономически тласък на страната, но и тежест в международно отношение. В същото време Европейският Съюз обвини Великобритания в нарушение на международното право правейки промени в споразумението (Withdrawal Agreement), което беше одобрено от парламента по-рано тази година. Според New York Times президентът Тръмп едва ли се безпокои много по този въпрос и ако бъде преизбран, Великобритания има добри шансове да постигне търговското споразумение независмо от противоречия си в преговорите с ЕС. Но, ако президентският кандидат на Демократите Джо Байдън спечели битката през ноември, нещата може да не са толкова сигурни. Самият Байдън не подкрепя Брекзит, има ирландски произход и заедно с влиянието на силното ирландското лоби във Вашингтон т.н. специална връзка на Великобритания със Америка може да влезе в завой поради споровете за ирландския въпрос.
Но най-интересното е, да се върнем на инцидента с пистолета, че според повечето наблюдатели, Foreign Office не безпокои министър председателя Борис Джонсън по въпроси какво да се прави, ако има настроения срещу Великобритания в международните отношения. Излиза, че непредвиден възможен изстрел не безпокои екипа на външната политика по принцип. Което може би e важен ключ към разбирането на днешното правителство за външната политика и в контекста на Брекзит – стреляме или не стреляме без предпазител – както се случи.
Допълнителен фактор в това типично английско леко надменно и рисковано отношение е, че външният министър, Доминик Рааб (46) е правист със сериозен опит в областта на международното право и изглежда не се страхува от европейските си колеги. С непроницаем поглед и стоманен език, той е известен като близък приятел на Джонсън. Син на чешки евреин емигрант дошъл във Великобритания през 1938 г. на шест годишна възраст, Рааб не е от елитен произход като Джонсън, но също като него е модерен консеравтор, приемник на линията му (преди да стане министър председател, Джонсън беше външен министър (2016-18), с последователни позиции спрямо Русия в посока санкции и ограничаване на достъпа ѝ до Лондон, в защита на гражданските права в Хонг Конг и Беларус, про-американски и про-израелски брекзитиър. Може би може да се каже, че е по-скоро за Тръмп отколкото против, макар, че Рааб избягва да коментира американската политика.
Но сериозното мнение е, че за да успее във външната политика, Великобритания трябва да престане да повтаря, че иска да има нова и глобална роля в света, а да намери истинска роля за себе си като страна от среден размер, в постоянно променяща се обстановка на разположението на световните сили. И както пандемията показа, хората все повече ще искат сигурност вкъщи и по-малко неизчислена зависимост от несигурни външни фактори като Китай.
Консервативният парламентарист и председател на Комисията по външна политика в парламента Том Тугендхат коментира за наблюдатели и широката публика на дебат организиран от British Foreign Policy Group в началото на месеца: „За Великобритания в глобално отношение е най-важно да бъде в съюз с Америка и Япония в района на източна Азия, да има за съюзник Индия и да се стреми към влияние в Африка, както и да изгради нов начин на връзки с Китай, което е може би най-трудното и най-важното. А в Европа – най-важната страна за нас е Германия в момента защото държи президентството на ЕС сега когато ще се осъществи Брекзит.“ Тази прогноза се потвърди когато преди малко повече от една седмица Обединеното Кралство постигна свободно търговско споразумение с Япония, което правителството обяви за историческо и според което то ще донесе печалби на 99% от британския износ за Япония. От друга страна, по-малко сериозни репортажи често съобщават за това колко неприятни са британските висши дипломати на европейските си колеги с тяхното променливо поведение и претенции. Дори се знае, че навремето когато Джонсън е бил външен министър, тогавашният му германски колега казвал, че не може да понася да е в една стая с него.
А какво може да очакват европейските страни и България от тази външно-политическа схема? Малко. Даже много малко. Великобритания под знамето на Брекзит ще поддържа двустранни отношения с всички, разбира се, но главно чрез Нато. В областта на общата европейска сигурност тя е вече третирана като трета страна, от което обаче, специалисти казват, че не ѝ пука особено, макар че официално настоява за нови специални отношения. И постепенно Великобритания може и съвсем да забрави за българите и България. И не само за тях – и за Италия, Дания, Албания и др. Освен ако не стане някакво чудо, някой някъде да си забрави заредения пистолет и нещо да гръмне – не дай си боже.
