Годината, в която редактирахме истината

Истината не се нуждае от редактиране. Много е важно да уточним тази аксиома преди да започнем да анализираме случилото се през 2020 година, защото наред с много други аспекти от обществения и политически живот, този за възприятието ни за истина също претърпява коренна промяна. Промяна, която безспорно ще се отрази не само върху нашето ежедневие, но и върху това на идните поколения. Но нека се върнем на истината. Истината не е история, тя не се пише от победителите. Истината не е новина, тя не се нуждае от верифицирането на три независими един от друг източника. Истината не е и прогноза, която може да се окаже вярна или невярна.

Истината е философско понятие, твърдение, което се съобразява с фактите и действителността, но при все всички условности, когато говорим за философия, то това понятие не се измерва в абсолютни стойности.

Абсолютната противоположност на истината е лъжата и ако приемем, че установяването на една абсолютна лъжа е относително лесно начинание, то определянето на абсолютната истина е значително по-сложно такова. Всъщност откакто искрата на човешкия ум за първи път се е появила на този свят, може би оттогава се търсят отговорите на въпросът кое е истина и кое не. И това е напълно нормално.

За съжаление, през извънредната откъм събития 2020 година въпросната искра избуя в нещо опасно и безпрецедентно. Размишленията върху това кое е истина и кое не, чие мнение е достоверно и чие заблуждаващо, чия представа за действителността заслужава доверие или не, преминаха в следващата фаза. Философията отстъпи място на действията, а истината получи своите редактори.

Много е опасно, когато някой се опита да редактира истината, защото по същество редакцията представлява корекция, а коригираната истина се превръща в позиция.

Показателен пример в това отношение е случилото се по време на изборите за президент на САЩ и първите дни непосредствено след провеждането на вота. Под мантията на борбата с фалшивите новини и некоректните внушения, социалните мрежи и вече пригласящите им медии за пръв път, но без свян, влязоха в ролята си на редактори на истината. Всяка публикация от страна на представители на републиканската партия бе подлагана на съмнителен фактчекинг. Всяко изявление на Доналд Тръмп идваше със задължителното уточнение за това кой е проектираният победител във вота. Всеки опит за разпространение на информация, свързана със сина на Джо Байдън – Хънтър, както и неговите връзки с китайски и руски бизнесмени, бе цензуриран като опит за заблуда. Стигна се дори дотам, че едно от най-старите американски издания – вестникът Ню Йорк Поуст бе подложен на тотална цензура по отношение на статията си с разкрития за личния лаптоп на Хънтър Байдън. В неподозиран синхрон новинарската публикация бе изтрита от социалните мрежи Фейсбук и Туитър, както и неиндексирана в Гугъл.

Разбира се, това са частни компании и те имат право да осъществяват своя редакционна политика. И тук стигаме до основния проблем, анализиран в този текст. Технологиите напредват с огромна скорост, но въпреки това не са достигнали нивото да могат да отсеят истината от лъжата без човешка намеса. Всъщност много е вероятно подобна задача никога да не бъде възможна за осъществяване от един алгоритъм или дори стоящият зад него изкуствен интелект.

Технологиите не се интересуват от нашето възприятие за истина, особено когато то се намира в нюансите на действителността.

Как алгоритъм може да прецени дали изявлението на Тръмп, че има изборни нарушения е истина или лъжа, след като доказуемостта му предстои да бъде уточнена в бъдещ момент? Как изкуствен интелект ще бъде съдник на това дали синът на Джо Байдън е участвал в корупционни схеми, след като с този въпрос се занимават сенатски комисии и службите в САЩ, а категоричният му отговор все още не е даден?

Технологиите не се вълнуват от тези въпроси, но не и хората, стоящи зад тях. И тук се намесват редакторите. Мотивацията им оставям за преценка на всеки един от читателите на този текст. Факт е обаче, че изключително чрез човешка намеса, през 2020 година истината бе редактирана според разбирането на конкретни социални и традиционни медии и либералната идеология, стояща зад тях. И този процес ще продължи да се развива, тъй като към момента тече без последици. След като можеш да окачествиш всяко едно съобщение на президент на САЩ като фалшива новина, то едва ли можем да поставим разумни граници на случващото се.

През 2020 година истината бе редактирана. През 2021 година може би ще липсва напълно.

Споделете:
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е икономист, публицист и анализатор. С дългогодишен опит и в журналистиката. Член на Съвета по икономически и публични политики към УНСС.