Пред очите ни се разгръща нов биполярен ред на речта. От една страна, Съединените щати енергично се ангажират отново със своето наследство за опазване свободата на словото. Междувременно отвъд Атлантическия океан Великобритания и Европа затягат примката на цензурата. Това разминаване не е просто политически дебат – това е фундаментално разделение в западния свят, което ще определи дали бъдещите поколения ще живеят в свобода или под сянката на държавния контрол.
В първия си ден на поста президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед, насочена към ограничаване на цензурата, налагана от правителството. „Правителствената цензура на словото е нетърпима в едно свободно общество“, се казва в заповедта, потвърждавайки конституционния ангажимент на Америка към свободата на словото. На следващия ден Европейският парламент удвои цензурата в социалните медии, свиквайки среща за прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), широкообхватен закон на Европейския съюз, който контролира онлайн речта за „дезинформация“ и други „вредни материали“ с неограничена власт. Само това съпоставяне ясно показва, че за речта две непримирими визии са в сблъсък.
Испанският премиер Педро Санчес синтезира цензурния подход на ЕС на неотдавнашния Световен икономически форум, заявявайки, че е необходимо повече регулиране на социалните медии в името на „нашето социално сближаване, нашето психично здраве и нашите демокрации“. Германският канцлер Олаф Шолц отиде още по-далеч:
Имаме свобода на словото в Европа и Германия (…), но не я приемаме, ако подкрепя крайнодесни позиции.
Това е европейският модел – такъв, при който правителствата диктуват приемлива реч и криминализират инакомислието.
Цената на цензурата в Европа и Обединеното кралство вече е опустошителна. Ветеранът от британската армия Адам Смит-Конър беше осъден за мълчалива молитва в близост до заведение за аборти – мисловно престъпление, което стана възможно благодарение на законите за „буферните зони“. В Германия полицията наскоро нахлу в дома на пенсионер за публикуване на „обидна“ сатира за правителствената политика. Дългогодишният финландски парламентарист Пяйви Рясанен ще се яви пред Върховния съд на страната си за цитиране на Библията в X. Плашещата реалност е, че утре това може да бъде всеки един от нас.
Невъзможно е Западът да поддържа бъдеще, в което едната част е цензурирана, а другата остава свободна. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в дигиталното пространство.
Помислете за случая на Билборд Крис, канадски баща, известен със застъпничеството си срещу джендър идеологията. През март, с подкрепата на ADF International и Human Rights Law Alliance, той ще се изправи пред съда в Австралия – не за действия, предприети на австралийска земя, а за публикуване на съдържание в X. Предполагаемото му престъпление? Критикуване на радикал назначен от СЗО в публикация от 2024 г., която впоследствие беше геоблокирана от австралийската „Комисия за електронна безопасност“. Резултатът от пресилените действия на този бюрократичен орган е, че канадски гражданин трябва да пътува до Австралия, за да защити правото си да говори свободно в американска социална медийна платформа.
Случаят на Billboard Chris подчертава как режимите на цензура вече не са ограничени от географията – властите разширяват обхвата си отвъд границите си, създавайки свят, в който словото все повече се регулира в глобален мащаб. Излизайки от ЕС, законодателният акт за цифровите услуги и неговата мрежа от регулации несъмнено ще имат ефект далеч отвъд Европа. Тъй като платформите на социалните медии са принудени да спазват правилата на ЕС или да бъдат изправени пред огромни санкции, те все повече ще прилагат тези ограничения по целия свят, като определят де факто глобален стандарт за регулиране на словото. Това означава, че дори тези в юрисдикциите за свобода на словото могат да се окажат заглушени, тъй като платформите избират най-малкия общ знаменател, вместо да рискуват значителни финансови или правни последици.
Ефектът от възраждането на американската политическа свобода на словото не може да бъде надценен. Марк Зукърбърг е сред първите, които се пренастроиха, изразявайки съжаление за предишната цензура във Facebook. Както той призна в зашеметяващ обрат, платформата отиде „твърде далеч“ и сега те „искат да поправят това и да се върнат към този фундаментален ангажимент за свобода на изразяване“. Надеждата е, че другите ще прочетат написаното на стената и ще последват примера.
Живеем в безпрецедентна ера на напрежение на Запада за това най-основно човешко право. Всички, които ценят свободата, трябва да разпознаят залога. И тези залози са най-тежки за обикновения човек, който просто иска свободата да изразява мирно своите възгледи, без да се страхува от наказание от правителството. Голямото разделение в свободата на словото е пред нас. Трябва недвусмислено да застанем на страната на свободата на словото сега, ако искаме да имаме някаква надежда да затворим цензурната пропаст, която разкъса Запада.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
