НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Голяма крачка встрани от мейнстрийма

Време за четене: 5 мин.

Имахме удоволствието да разговаряме с писателя Иван Стамболов за премиерата на новата му книга “Седем смъртни гряха”. Това е вторият роман от поредицата за гениалния детектив Янаки Богомил – рекламист и богослов в обикновения си живот.


Г-н Стамболов, на 5 юни официално ще бъде представен новият ви роман, който е втори от поредицата за Янаки Богомил. Но книгата вече е на пазара и даже има първи отзиви за нея. Доволен ли сте?

Разбира се, че съм доволен. Човекът е тщеславно същество и обича да му се обръща внимание. Но ще бъда още по-доволен, ако се намерят достатъчно на брой хора, които да прочетат книгата и да им хареса. А това, мисля, няма да е трудно, защото извън всичко останало „Седем смъртни гряха“ е класическо сензационно криминале с обрати, мистерии, загадки и тайнствени нашепвания.

За какво се разказва в романа?

За нещо леко шокиращо в първия момент – за последните дни преди възцаряването на антихриста. Но това е на идеен план. Иначе действието се развива в луксозна ловна хижа в планината, където един водач на модерна синкретична църква е събрал няколко интересни личности с надежда да станат негови последователи. Още първата вечер обаче ересиархът е убит и то по начин, който не може да бъде лесно разгадан и обяснен.

Предишният Янаки Богомил, освен криминален роман, беше и политическа сатира, успя да подразни доста хора. Така ли е и сега?

Не. Макар че не можеш да описваш съвременността, без да стане дума за политика или поне да покажеш собствените си политически възгледи. Но пък християнската линия е неизменна и дори тук като че ли е още по-богата. В предишния роман темата на тази линия беше кръщението и пресътворяването на света, тук са греховете, ересите, лъжеучението, бездуховността на модерния свят и последните дни преди краткотрайното царство на антихриста, което от две хиляди години непрекъснато приближава.

Може ли да се каже, че романът ви е отрицание на либералния свят с неговата прекалена политкоректност и лицемерна толерантност?

Да, наистина е отрицание на прекалената политкоректност и лицемерната толерантност. На самодоволната и прекомерна гордост – също. Но това не значи, че е отрицание на либералния свят. Либералният свят е светът, в който човекът се мъчи да покаже законово регулирана загриженост към себеподобния си и (което е по-важно) да гарантира свободата на себеподобния си, да му даде привилегията и да му вмени тежката отговорност на свободата. А свободата е важна, защото без нея човекът не може да има нито заслуги, нито провинения, без нея от човека не зависи нищо. За съжаление, днес парадигмата на свободата е осакатена – гледаме само към привилегията и се правим, че не забелязваме отговорността. Пък и какво отрицание на света може да е тази книга! Та това е обикновено криминале…

И все пак вашите книги са твърде различни, не приличат на останалите съвременни български книги.

Може би е така, защото аз не познавам много съвременни български романи. Не познавам и много небългарски съвременни романи. Не зная как е модерно да се пише и не се сравнявам с никого, за да съм в крак с общоприетите тенденции. Вероятно губя от това. Но за мен винаги е било добре да имаш какво да кажеш. Когато имаш какво да кажеш, не е чак толкова важно как ще го кажеш. Ето, в романа само бележките под черта са около 100. За всяко нещо, дори и за простите неща в криминалния сюжет, съм прочел много друга литература, най-вече защото и за мен е било интересно да научавам нови неща. Когато четете и попаднете на нещо, което не сте знаели, не си казвайте „Брей, колко много знае този!“ – нищо подобно: и аз научавам много неща заедно с вас, и за мен са нови и вълнуващи. Важното е и на мен, и на вас да ни е уютно да държим книгата в ръце и отпивайки от правилното си питие бавно да вървим към нейния край. Но не оставайте с впечатлението, че експериментирам с формите и заемам позата на иновативност и неповторимост. Напротив, книгата е твърде консервативна, класически роман от тези, които се пишат и четат от края на 19 век, та до ден днешен.

Смятате ли, че духовността днес е в опасност?

Не повече от друг път. Което обаче не означава, че не е в голяма опасност. От онзи печален момент на грехопадението човекът е разпънат между материалното и духовното, между земното и небесното, между тленното и безсмъртното. Неговата вечност се е превърнала време, което едновременно е и проклятие, и милост. Но двата полюса, между които е разпънат човека не са равностойни, не е еднакво вероятно да се случи единият или другият. Ако човекът не прави нищо, той ще бъде отвлечен към земното, материалното и тленното. За да постигне небесното, духовното и безсмъртното, трябва да се труди, да се „подвизава“. Духовната смърт на човека настъпва тогава, когато той си въобрази, че няма нищо по-велико от него и че може да постигне всичко единствено с помощта на баснословния си разум, който, между другото, е твърде немощен и даже смешен при решаването на някои пространствено-времеви задачи, да не говорим за постигането на мистично познание.

За тези неща ли се говори в „Седем смъртни гряха“?

Не, разбира се. Както казах, това е един най-обикновен криминален роман, типичен криминален роман със своите обрати, лъжливи следи, множество заподозрени, та чак до евтините сензации на места. Но пък от друга страна не може да мислиш за, както ги нарекохте, „тези неща“, без това да се отрази и на всичко останало. Нарича се мироглед, а мирогледа си много трудно можеш за скриеш.


Официалната премиера на романа „Седем смъртни гряха“ ще се състои на 5 юни от 18:45 в Центъра за книги „Гринуич“ на Витошка и Солунска (вход свободен). Кратък синопсис на романа можете да прочетете тук.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!