ДОБРАТА ИКОНОМИКА

Кентърбърийски архиепископ Джъстин Уелби

Публикуваме речта на Джъстин Уелби, произнесена на 4 февруари 2015 г. в Уестминстър пред събранието, организирано от Надпартийната парламентарна група за включващо развитие. Материалът е от брой №100 на сп. “Християнство и култура“, с което честитим на изданието и благодарим на неговите създатели.

Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби беше избран на този пост на 9 но­ември 2012 г., а официажо встъпи в длъж- ност на 21 март 2013 г. Роден на 6 януари 1956 г., за разлика от мнозинството свои предшественици, преди да стане духовник, той е част не от академичните, а от дело­вите среди. Получава престижно образова­ние, отначало в Итън, а след това в Тринити Колидж на Университета Кеймбридж, който завършва през 1978 г. с бакалавърска степен по история и право. Следват единадесет го­дини работа в петролната индустрия, от които пет години той работи за базираната в Париж компания Elf Aquitaine, а от 1984 г. за лондонската компания Enterprise Oil PLC, спе­циализирана в изследването на нови петролни залежи, където се занимава основно с про­екти в Западна Африка и Северно море. Решава да се посвети на свещенството в края на 80-те години и след като получава съответното образование, е ръкоположен през 1992 г. През следващите години служи като свещеник на различни места, а през 2011 г. е ръкопо­ложен за епископ на Дърам. В този период той се занимава и с разрешаването на пробле­ми на англиканската общност в трудни области като долината на река Нигер в Африка. Женен, с шест деца, той говори френски език и се определя като франкофил. Автор е на статии, посветени на отношенията между финансите и религията.

 Добрата икономика

Радвам се тази вечер да бъда сред вас на това важно събитие. Бих искал в нача­лото да направя кратък коментар за участниците в тази Надпартийна група за включващо развитие. Членовете на различни партии, които се включиха в тази инициатива, внесоха в нея богатството на своя опит и това е нещо похвално, което се надявам да продължи и занапред да се развива.

Помолен бях да говоря за „добрата икономика“ и за възстановяването на връзката между създаването на богатството и социалната справедливост. Ще говоря за Бог, Неговото творение и за Иисус. Вярвам, че това няма да ви изненада. Възможно е да не се съгласите с това, което ще кажа за Бог и Неговото въздействие върху обществото, но когато искате да чуете мнението на един викарий, едва ли очаква­те нещо друго. Основите на добрата икономика са вписани в природата на човеш­кото творение – те са креативността, безкористността, солидарността и субсидиарността, но основата на всички тях е креативността. Субсидиарността и солидарността са средствата, които регулират опасностите от креативността. Креативността е уникален дар на човешките същества и ако мога да си позволя в този контекст да използвам думите от брачната церемония – тя е дар от Бога за творението. Повечето световни религии приемат Бог за единствен източник на творението, но в юдео-християнската традиция Бог предава този дар на сът­ворените от Него човешките същества. А това означава, че създаването на неща, следователно и на пари, е нещо добро.

Създаването на богатство е нещо добро.

От самото начало на библейската история на Сътворението човешките същества са натоварени с отговорността да се грижат, съблюдават и творят. Още в само­то начало те са натоварени с отговорността да се грижат за Райската градина, по-късно това е продължено в търговските и занаятчийски умения на Авраам и Иаков, за да се стигне до ефективното и добро управление на едно домакинство, на финансите и занаята от Йосиф. Всички тези начинания носят със себе си разбира­нето, че крият и опасности – към което ще се върна след малко. В Новия завет Бог става човек в Иисус – историческа личност, в Която ние опознаваме Бог и докато расте, Той също така изучава дърводелския занаят. Иисус се труди за прехраната си и създава богатство през деветдесет процента от своя живот. Св. Павел има занаята да прави шатри, както сам казва на коринтяни, когато е обяснено, че не взима пари от тях, докато живее в Коринт и оглавява местната църква.

Креативността е основна човешка функция, а добрата икономика е икономика, която позволява изявата на тази креативност. Затова и пълната заетост е от значение, инвестициите в образованието са нещо задължително, а развитието на уменията е от първостепенна важност, за да могат начинанията от всяка­къв вид да се развиват, да произвеждат богатство (и да се провалят), да съз­дават заетост и напредък в обществото, в което те живеят – това е дарено от Бог призвание и служба.

Пазарът е изключително ефективен механизъм за преразпределение в едно слож- но устроено общество, който дава свобода за изява на човешката креативност. По-добър начин за преразпределение на ресурсите не е измислен, а неговите ал­тернативи винаги са били антихуманни и дори тиранични. Но в същото време пазарът не може да създаде и да поддържа споделения морал, който е необходим, за да гарантира, че той действа внимателно и съчувствено на всички равнища.

Както е известно, Адам Смит говори също толкова убедено за опасностите от пазарните манипулации, както за невидимата ръка. Опитът от кризата от 2008 г. показва, че сложността на човешките мотиви и алчност никога не трябва да бъ­дат оставяни единствено на произвола на пазара. Както не съществуват ясни и еднакви правила в бизнеса, когато в тях участват живи човешки същества, така и не съществува напълно справедлив и свободен пазар. Просто той не съществува.

Креативността е характеристика на предприемачеството и тук имам пред­вид всички участници в него, от едноличния търговец до мултинационалните компании. Тя трябва да бъде ценена и уважавана не само при артиста, но и при предприемачите с дребен бизнес, които си наемат помощник и още трима души. Те са стабилната основа на добрата икономика. Но в големите организации се изграждат сложни нива на отговорност, поради което загрижеността започва да изчезва. Креативността присъства в софтуерното програмиране, в машиниme на сър Джеймс Дайсън[1], в света на банките и финансите, където се създа­ват структури за управление на риска или други форми на инвестиране, които позволяват на тези организации да се развиват и да бъдат още по-креативни. Икономика, която се превръща в бреме за участниците в нея и която ограни­чава тяхната креативност, не е добра икономика. Малко по-късно ще се върна към въпроса за подходящите ограничения, но свободата на креативността е съществена добродетел на добрата икономика.

Другата необходима добродетел е тази, която папа Бенедикт нарече безкористност и която е нещо повече от щедрост. В сърцевината на християнска вяра лежи идеята за незаслужената любов, която не очаква ответ. Изглежда странно да се говори за безкористност, когато става дума за икономика. Но добрата икономика включва в себе си и дух на щедрост, което означава да не бъде тър­сена максимализация на печалбата, както и изискването всяка трансакция да бъде извършвана на основата на равна себестойност. По-скоро тя се основава на признанието, че вътре в икономическата система има хора, които живеят в охолство, и други, които са изложени на лишения. Затова и безкористността е област от добрата икономика, която се докосва до всяка част от обществото, но действа активно в средите на предприемачите, третия сектор и отделните личности. Тя включва в себе си и филантропията, но преди всичко и приемането на логични граници в максимализацията на възвръщаемостта. Тази черта е ши­роко призната в начина на функциониране на нашата икономика.

Така например от пощите се очаква да поддържат под една или друга форма клонове в места, които никога няма да носят печалба. От телефонните компа­нии се очаква да осигурят наземна връзка с отдалечени селски райони, прихо­дите от които никога няма да върнат инвестирания капитал. Железопътната система също съдържа в себе си елемент на общественото благо. Водата, електричеството и другите комунални услуги съдържат в себе си елемент на безкористност. Това означава принципът на безкористността да бъде прилаган, но винаги съществува опасността той да бъде пренебрегнат, освен ако не бъде утвърден и признат като нещо добро не само от богатите хора, склонни към филантропия, но също и от предприемачите, които създават богатство. Според християнското разбиране безкористността е характеристика на Бога. Дарът на живота на Иисус Христос и предложеното от Него спасение се даряват не заради някакви заслуги или постижения, тъй като животът ни не е достоен за Неговия, а благодарение на любовта, която се излива свободно и която ни залива със своята щедрост. От нас зависи дали да я приемем или не.

На трето място, солидарността, за която писах в един наскоро публикуван сборник с есета, озаглавен Върху скала или върху пясък?[2], за който може да сте срещнали отзиви във вестниците или да ви е попаднала самата книга – е древна и дълбоко богословска концепция, с която в известен смисъл е било злоупотребено от поли­тическата идеология, което е попречило за по-пълното разбиране на нейния смисъл. Тази концепция е дълбоко приложима към нашата днешна икономическа дискусия, тъй като в нейната основа лежи именно включването; тя означава така да бъде проме­нен нашият икономически пейзаж, че никой да не бъде изоставен или отхвърлен. Тя има отношение към това как оценяваме хората или общностите. Солидарността е съвършено изразена в Иисус Христос. Той е станал човек, за да можем ние да се обожим. Неговото служение е пример за отдаденост на вътрешното достойнство на всеки, но особено на тези, които икономиката или обществото са осъдили като товар или като незначителни – бедните, слабите, младите и старите.

Днес често приемаме солидарността за някаква успокоителна идея. Професор Паул Дебмински, икономист в Университета във Фрайбург в Швейцария и добър мой приятел, в един свой изключителен текст за финансовата криза, написа:

„Икономическият дискурс е фокусиран върху тези, които са икономически про­дуктивни. Това означава, че около половината от всяко едно общество въобще не присъства на радара на икономистите. От икономическа гледна точка тези групи в най-добрия случай са разглеждани като получатели на публични трансфе­ри; а в най-лошия случай – като бреме и причина за публични разходи. Затова со­лидарността се измерва по обема на публичните трансфери. След като веднъж бъде дефинирана по този опростен начин, солидарността автоматично започва да изглежда като заплаха за икономическата ефективност…“.

Както съм посочил по-подробно в „Съграждане на общото благо“, смятам, че в публичната политика съществуват четири ключови области, които могат да покажат как трябва да изглежда и какво трябва да създаде една икономика, основана върху солидарността. Те дават живот на концепцията за човешко дос­тойнство и на идеята за съвместно човешкото пътуване. Те ни предизвикват към размисъл, който ни кара да си кажем: „Всеки заслужава този шанс“. Тези четири ключови области са: достойно заплащане, прилично жилище, възможно най-доброто образование и подготовка, гарантиран достъп до финанси. Солидар­ността е една от добродетелите на добрата икономика, която се докосва до областта, в която правителството играе важна роля.

И накрая, субсидиарността в добрата икономика има отношение към отговора на въпроса „Кой има най-голяма възможност да създаде това?“.

Добрата икономика е икономика, в която е постигнат внимателен баланс между ключовите елементи на икономиката. Два от тези елемента – държавата и пазарът – твърде често ни се предлагат като единствените възможни отгово­ри, когато се поставя въпрос за икономиката – докато всъщност този въпрос става все по-малко уместен. Задълбочаването на зависимостта от парите, инжектирани в името на някакъв голям политически план или стратегия, или зависимостта от страничните ефекти от свободния пазар, не са достатъчни, за да отговорят на въпроса как да бъде изградена добрата икономика.

Уилям Бевъридж[3] е известен най-много с доклада си, довел до създаването на следвоенната социална система в нашата страна. Но по-късно той пише и втори доклад, далеч не толкова известен, озаглавен „Доброволното действие“, и настоява, че и двата трябва да бъдат разглеждани заедно – между другото и двата доклада са разработени в сътрудничество с неговите стари приятели от университетските години Тауни[4] и Уилям Темпъл[5], като вторият е вероятно най-уважаваният архиепископ, говорил по социалните проблеми след епохата на Реформацията. В „Доброволното действие“ Бевъридж изказва своята загриже­ност, че държавата не трябва да поема върху себе си цялата отговорност и грижа за слабите, уязвимите или нещастните, както ги нарича той. Държавата е добра, ако успее да остане универсална, без да бъде персонална. Той съзнава, че ако държавата получи твърде големи права в оформянето на обществото или икономиката, накрая тя ще ограничи личната отговорност и ще въздейства негативно върху развитието на здравите общности. Добрата икономика се кре­пи на вярата, че всеки един от нас има роля, която трябва да изпълни – която наистина се простира далеч отвъд чистата производителност на икономиката.

Някои от вас може би са изслушали речта, която Жан Вание[6] произнесе преди три седмици в Камарата на лордовете за основаната преди няколко десетиле­тия от него общност на „Ковчега” (L’Arche), в която той успя да предаде своето убеждение, че тези, които светът приема за слаби заради техните увреждания, всъщност са тези, които успяват да внесат надежда и сила в живота на общ­ността. Аз също го изслушах заедно с кардинал Винсент Никълс и тази реч още веднъж ми вдъхна увереност и надежда за бъдещето на нашата общност.

Следователно икономика, основана на принципа на субсидиарността, е тази, коя­то има ясно съзнание за това кой може да свърши нещо най-добре и която има съзнание за сътрудничеството между различните елементи на икономиката, които да позволят процъфтяването на всички. Това може да бъде видяно в антимонополното законодателство, в местното управление, в децентрализацията и регулацията, които гарантират отговорното отношение на големите компании към клиентите. Тя се вижда и в местата, в които държавата не присъства и в които индивидите, групите или общностите имат възможността да вършат това, за което те са призвани.

Но как тогава можем да отсъдим дали една икономическата политика насърчава създаването на „добрата“ икономика? В сянката на финансовата криза от 2008 г. и реалностите след Голямата рецесия Синодът на Църквата на Англия дискутира в тази сграда възможните последици от кризата. И той стигна до извода, че във всяка ситуация, колкото и напрегната да е тя, икономическата политика трябва да бъде оценявана по три критерия: дали е справедлива, дали е щедра и дали е устойчива. Това са въпросите, които е необходимо да бъдат задавани за всички политики – независимо дали става дума за публични полити­ки, за политики на бизнеса или на други обществени групи, включително и за политиките на Църквата. Можем и трябва да задаваме тези въпроси както по отношение на равнищата на публична и лична задлъжнялост, така и за програми­те, които могат да бъдат приети като част от политиката за ограничения. Те достигат до сърцето на обществото, те са политически, без да са партийни, и създаването на една икономика за всички, която може да донесе полза на всеки един от нас и на бъдещите поколения, зависи от отговора на тези въпроси.

Ще завърша с думите на великия богослов от IV век св. Василий Велики, който пише: „Голям порой се излива през хиляди канали в плодородната земя. Намери хиляди различни пътеки, по които твоето богатство да достигне домовете на бедните. Богатството е като водата, която извира. Колкото по-често тя е почерпена от извора, толкова по-чиста е тя, а когато кладенецът не се ползва, водата става мръсна“[7].

Налице е голям потенциал богатството да действа като жива вода, която се разпространява през всички канали на нашата икономика, благодарение на доб­ре функциониращата пазарна икономика, като носи полза на всички и действа за общото благо. Как да направим така, че този потенциал да действа още по-ефективно в нашата страна, как да изградим основите и ценностите на добрата икономика, как да се възползваме от създаването на богатството – всички тези въпроси изискват голям и новаторски скок. Те предполагат тако­ва представяне, което да отразява онова, за което говорих – креативността, безкористността, солидарността и субсидиарността. Те имат нужда да бъдат представени по начин, който отразява природата на нашата страна, която е креативна, щедра, пълна с въображение, отговорна и обърната към общността. В най-добрия случай ние притежаваме всички тези добродетели и в най-добрия случай те ни правят по-силни.

Благодаря ви.

Превод от английски: Момчил Методиев