fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Грета Тунберг и възхищението на тълпите към едно момиче, което не ходи на училище

Време за четене: 4 мин.

Оливие Бабо е президент на френския институт Sapiens; есеист, автор на книгата “Éloge de l’hypocrisie” (Възхвала на лицемерието, 2018 г.)


Никой няма да може да избегне образа на това младо момиче, дошло да преподава уроци на угрижените парламентаристи в Националното събрание на Франция. Грета Тунберг разхожда гнева си на всички подиуми, където я поканят. Някои виждат зад смущаващата безизраност на погледа й спасителния гняв на едно поколение, дошло да събуди възрастните.

Почетна гостенка на Националното събрание, тази млада екоактивистка най-напред е символ на една страна, в която емоцията надделява над разума.

Странна е нашата епоха, в която посрещат като държавен глава една тийнейджърка,

повтаряща мантрите, които манипулативни възрастни са й внушили. Почти религиозната пламенност към тази пророчица на края на света е другото лице на  обществото, превърнало се под въздействието на социалните мрежи в нещо като истеричен театър, в който се редуват клади на суетата, революционни трибунали и ритуални екзекуции. 

Колективните психози, като тази за тритий във водата (слух за предполагаемо радиоактивно заразяване на водата, всъщност доста под разрешените прагове), процъфтяват върху

чернозема на невежеството и хитрите медийни комуникации.

В епохата на инфоразвлечението естетиката на една идея логично тежи много повече от нейната точност. Една новина трябва да впечатлява и дори да шокира. Харесват се крайностите, защото публиката е ключова.

Да живеем в околна среда, която съхранява биоразнообразието, да уважаваме другите форми на живот, да сведем до минимум вредните отпадъци: вече всички са съгласни с тези здравомислещи цели. Но реалността на екологичните предизвикателства и механизми е невероятно сложна. Факторите са многобройни и ограниченията са безкрайни. Заплашителните оракули на тази, която се изкушават да нарекат Мадоната на възмущението, имат заслугата за изключителната простота: “Искаме до 2050 г. да се намали минимум четири пъти нашето потребление на енергия, преход към 100 процента възобновяеми енергии, произвеждани по децентрализиран начин, и да се сложи край на ядрената енергия до 2030 година”. Те ласкаят онези, които трудно осмислят тази сложна проблематика, и се задоволяват с

идеи, които лесно съблазняват, но на практика са неефикасни, дори катастрофални. 

Успехът на Грета Тунберг изразява и слабостта на един остарял Запад, отдал се на самообезценяването. Сещаме се за баснята на Лафонтен “Животните, болни от чума”: бедното магаре е може би най-невинното от всички, но то единствено признава грешките си. Затова всички негодуват срещу него. Реките с пластмаса не идват от нас, а от места на земята, където системите за събиране и третиране на отпадъците нямат нашата ефективност. Що се отнася до емисиите на парникови газове, Франция представлява едва 1 процент от тях, но е по-лесно да раздаваш проклятия към един мазохистичен народ, отколкото към един Китай, който не е склонен да изпие горчивата чаша до дъно.

Третият ключ за разбиране на интереса, който предизвиква младата шведка, е политически. Екологията претърпя двойна конфискация. Крайната левица, която е в криза на доверието, видя в нея средство да оправдае борбата си срещу свободата и пазара. Към движението се присъединиха

индустриалци, превърнали се в мощни лобита, които искат да продадат своите “зелени” решения.

Заедно, те не се спират пред никаква манипиуация, за да плашат населението, да уверяват, че края на света е неизбежен, да използват деца, да фанатизират младите, подложени на непрекъсната пропаганда. В телевизионните предавания повтарят кой от кой повече първия си постулат: свободната търговия, демократизираното потребление, комфортът за най-голям брой хора са несъвместими с екологията. 

Повечето хора не осъзнават, че целта на цялата тази алармираща реторика е просто да оправдае една диктатура. Според фанатиците на отрицателния растеж спешно трябва да намалим почти до нула енергийното си потребление, да живеем в оскъдица и да се върнем към една икономика на продоволствието. В идеалния свят, който обрисуват, пътуванията със самолет ще бъдат запазени за апаратчиците на зелената партия, всеки ще има собствена зеленчукова градина, за да задоволява нуждите си, и ще носим дрехи от чул. 

Вместо да се кланят наивно на музата на “подривниците”, в нашия парламент би трябвало да отекнат речите на най-добрите учени и те да станат техни постоянни съветници. Нашите управляващи би трябвало да обявят извънредно научно положение, за да отговорят на климатичните предизвикателства, и да превърнат страната в изследователско гъмжило, привличащо най-големите мозъци в света.

Нямаме нужда от нов култ към Гея, а от ефективни решения

за контролиране на замърсяването и от прагматично управление, за да извършим преход към безвъглеродна икономика.

Всяка епоха има моделите, които може. Младата шведка беше приета в зала “Виктор Юго”. През ХIХ век знаменитият поет бе забележителен вестител на каузата на народа и на Републиката. В началото на нашия век представят на възхищението на тълпите едно младо момиче, което не ходи на училище. Трудно можем да си представим, че ние печелим от промяната. “Горко ти, земьо, казва Еклисиаст, кога царят ти е дете”.

Превод от френски: Галя Дачкова

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ