Грипен срещу F-16

Време за четене: 19 мин.

В този материал трябваше да се получи нещо като сблъсък. Той обаче не е задължително между самолетите F-16V Viper и JAS-39 Gripen. Това е сблъсък, който редовно наблюдавахме в годините на прехода, който приключи. Сблъсъкът между очакванията ни като общество за нещо по-добро и методите и резултатите, които наблюдаваме.

В самия край на 2018 видяхме разгорещени празнични страсти и дискусии, в които неизненадващо минимум 52% от населението показа своето завидно, но скрито до момента, експертно познание в сферата на военната авиация. Което е донякъде позитивно и илюстрира именно гореспоменатото желание за нещо по-добро и произтичащата ангажираност. Как да бъде постигнато то и как да бъде представено по нормален и човешки начин – това са камъни в градината на политическия елит.

А причина страстите да бъдат празнични има. Каквото и финално решение да се вземе в идните дни основният резултат е положителен. Българската армия и в частност ВВС са една крачка по-близо до придобиването на нов боен самолет. Даже няколко. Дори чисто нови. Който и от двата модела да вземем най-после – и двата точно отговарят на нуждите на армията, дълго ще радват пилотите и зрителите на парада. И ако можем да си пожелаем нещо покрай Коледа – никога да не влизат в бой.


Преди да започнем, нека разсеем някои митове:

 

Мит 1: Ще се построи огромна инфраструктура от едната/другата страна:

НЕВЯРНО

Никъде не се споменава за изграждане на каквато и да е инфраструктура от когото и да е било – напротив, поне в доклада е споменато:

„И при трите предложения необходимата инфраструктура остава ангажимент на българската страна, като необходимите разходи са различни в зависимост от типа на избрания самолет“

 

Мит 2: Ще се построят огромни заводи и пълна ремонтна база за едната/другата страна:

НЕВЯРНО

В доклада не се споменават обвързаности за изграждане на ремонтна база или индустриални капацитети на територията на България. Дали такива има само в засекретените оферти или са плод на нечия медийна фантазия ни остава само да гадаем.

 

Мит 3: F-16 V е самолет на 40 години

НЕВЯРНО

F- 16 V не е стар самолет – показан е за пръв път през 2012-та година. Самата му дезигнация дори се променя от Fighting Falcon към Viper. Използва AESA – APG-83 радар (същият, който се използва в F22 и F35) CPD и JHMCS II системи за интеракция (отново същите самолети използвани по-горе) и MMC единен бордови компютър, както и новата версия на силовата система.

F-16 карта за развитие. Източник: Локхийд Мартин

 

Мит 4: Взимаме втора употреба самолети:

НЕВЯРНО

Това НЕ Е офертата за старите португалски F-16 които бяха летящи гробници. Настоящата оферта е за НОВИ F-16 V блок 70, а не за самолети втора употреба

 

Мит 5: Шведите ни дават 10 самолета на цената на 8! Да живее WS Телешоп!

НЕПЪЛНО

SAAB има опция за два самолета повече – да, но за сметка на, цитирам ” намален пакет от функционално оборудване и намаляване на обема на складовите наличности от резервни части и консумативи”

 

Мит 6:Ама в уикипедия прочетох, че един самолет струва 19 милиона, значи 19x8 = 152 милиона, КАК ТАКА ЩЕ ДАВАМЕ ДЕСЕТ ПЪТИ ПОВЕЧЕ? 

НЕПЪЛНО

Вероятно някаква част от тези пари, които ще отидат в нечий джоб, но в сделките за бойни самолети цената на самата машина далеч не е единствения компонент. Основните разходи са за въоръжение, обучение, продължаваща поддръжка, резервни части, обслужване и т.н.

 

Мит 7: Грипен е двудвдигателен самолет!

НЕВЯРНО

Специално за господин Румен Петков – и Грипен и F-16 във всичките си варианти, винаги са били само с един двигател. Можем само да предполагаме, какво го е накарало да му се привидят с два.

JAS39 C/D Gripen на шведските ВВС с ясно видим един двигател

 

Мит 8: F-16V / Gripen не могат да изпълняват тази/онази роля

НЕПЪЛНО

Те не са от по-големия клас, предназначен първо за завоюване на въздушно превъзходство и после за всичко останало. Те са многофункционални, могат да носят най-разнообразно (и почти напълно припокриващо се/идентично) въоръжение. Могат да се използват и за патрулиране, и за лупинги, и за въздушен бой и удари по наземни цели.

Варианти на въоръжение на Грипен и F-16

 

Мит 9: F-16V / Gripen имат прекалено малък обсег

НЕПЪЛНО

И двете платформи имат неголям, но достатъчен обсег. Осезаемо по-малък от “големите” самолети, но напълно достатъчен за територията ни. Имат и чувствително по-малка, пак като за територията ни, усреднена цена на летателен час и експлоатация в сравнение с S-класите на бойната авиация.

 

Мит 10: Gripen не е НАТО-съвместим: 

НЕВЯРНО

И двете са напълно НАТО съвместими платформи. С последните комуникационни изисквания, споделяне на данни в реално време за бойната обстановка и възможност да ползват нужните боеприпаси.

Унгарски JAS39 C/D Gripen

 

Мит 11: Gripen използва американски двигатели:

НЕВЯРНО (към момента)

Не, Грипен, не използва американска силова установка във варианта, в който се предлага на България – C/D. Модел C/D използва Volvo RM12. Американският General Electric F414-GE-39E се използва във вариант E/F, който тепърва навлиза в шведската армия и нито едни военновъздушни сили не разполагат с E/F на въоръжение.

Схема за развитие на платформата “Грипен”. Източник: СААБ

 

Мит 12: Бахрейн купува 16 F-16V за същите пари, които ние даваме за 8!

НЕВЯРНО

Не, Бахрейн не е купил 16 F-16V блок 70 за същите пари. Цената на нашата сделка е около 1,5 млрд ЛЕВА. Бахрейн купува 19 изтребителя за 2.78 млрд ДОЛАРА и модернизира 20 стари F-16 до модел Viper за 1.1 млрд ДОЛАРА. Това, което се цитира като 1.12 милиарда ДОЛАРА е ДОГОВОР на Локхийд Мартин с Американското правителство за производство на 16 нови F-16V. С две думи САЩ дава 1.12 милиарда ДОЛАРА на Локхийд Мартин, които после САЩ продава на Бахрейн за 2.78 млрд ДОЛАРА (заедно с допълнителните разходи + още 3 броя)
Дори да не започваме с темата, че Бахрейн в момента е оператор на F-16 и голяма част от техниката за наземно обслужване вече я има.

Стар бахрейнски F-16


Мит 13: F-16V не съществува

НЕВЯРНО

Новата генерация “Viper” има сключени сделки с няколко държави (включително Словакия), а Тайван вече получи първите си модернизирани бройки. Защо модернизирани – ами защото те имат стари F-16, които могат да бъдат обновени до последна версия.

Модернизиран тайвански F-16V, бордови номер 6626

 


Мит 14: Ще трябва да изградим нови летища за 5 милиарда лева, ако вземем F-16

НЕВЯРНО

Макар и по-капризен откъм обслужване, в сравнение с Грипен, българските военни летища са напълно пригодни за полети на F-16, както многократно е доказвано при общи учения на НАТО. Нещо повече – те са напълно пригодни и дори за най-капризния самолет произвеждан някога – F-35, както бе доказано неотдавна пред погледа на самия Румен Радев.


F-35 полет в България, летище Граф Игнатиево

Чавдар Кацаров

Чавдар Кацаров

автор

Искахме да стане по-добре, но стана както винаги

 

 

Разликите между двата самолета са несъществени на фона на количеството, което можем да си позволим да купим и експлоатирам. Или както би казал Валери Божинов“Да имаш 8 бойни самолета е същото като да нямаш, само че имаш.”

Защо тогава, на фона на този позитивен развой на сагата, у страничния наблюдател и гражданин остава чувството, че нещо не е наред? Ами защото доста неща не са наред. Даже ако се замислим по темата ще осъзнаем, че наред са само самолетите.

Важно уточнение. Финансовите параметри и пълните детайли на предложенията не са публични. Не е публична и Методиката на експертната комисия, нито пълния доклад, изготвен от въпросната. Поне се надявам да има такъв, защото ако финалния продукт е само това – лошо.

Публичен е един доклад от последните дни до министерския съвет на Република България. Колебая дали бих го определил като умишлено мъгляв или просто нелеп. Даже не съм особено уверен, че е “доклад”, понеже не докладва почти нищо и подозрително прилича на инструктаж. Съответно ще се въздържа от категорично мнение, а вие можете да го прочетете тук. Веднага след неговото публикуване отново видяхме сблъсъкът на очаквания и реалности. Той е документ, докладващ малко на брой важни подробности с много малко към никакъв детайл, и завършва с предложения. Очаква се те да бъдат приети от министерски съвет, който да направи нов доклад до народното събрание и то да го приеме. Медийният пейзаж в миг оживя и масово го възприе като “финално решение и свършен факт”. Това че по трасето на теория имаме и едно нещо, наречено народно събрание – здраве. Обществото има и очакване народните представители съвестно да си вършат работата, но в същото време доверието в тази институция е катастрофално ниско.

Имаше и съвсем рационални очаквания в този документ, публикуван на 21 декември в последния работен ден на годината, да бъде хвърлена поне малко яснота около предложенията. Ще се съгласите, че разходът на до 1,5 милиарда лева не е тривиална тема като ежегодно недостатъчните бюджети на НЗОК за около половин милиард. Пък и на теория е предпоследния епизод на политическото реалити със самолетите. Поне за този сезон.

В предишния сезон на Биг Брадър гледахме как служебния кабинет “Герджиков” класира на първо място шведската оферта за Gripen, но реално завърши с отворен финал. Там другите претенденти бяха употребявани португалски F-16 и дежурната оферта за цвят от Италия. Ако не друго, то поне показа политическа воля все пак да купим нови самолети, а не втора ръка, което вероятно е основна заслуга на бившия командващ на ВВС ген. Радев. Тогава вече президент и главнокомандващ. Най-малкото се разминахме с още по-конфузни сценарии като този в Хърватска. Там спечели офертата за втора ръка F-16 от Израел, но тежката ръка на САЩ се опитва да блокира продажбата. Дали защото тези самолети не са били предназначени за износ за трети държави или защото САЩ също участваха в този конкурс с оферта – можем само да гадаем. Не мина и без корупционен скандал, тъй като бившата фирма на хърватския министър на отбраната щяла да поеме ремонта и поддръжката на машините в партньорство с израелска компания.

При всякакви оръжейни сделки, неминуемо някъде по трасето има и хонорари. Корупция в нашето министерство на отбраната няма. Това ни увери наскоро военният министър. Смело изказване, г-н. Каракачанов.

Можем и да гадаем защо в наследената от другия генерал (Борисов) и наново задействана преговорна процедура отново са фигурирали запитвания за F/A-18E/F Super Hornet към САЩ и към Италия за употребяван самолет EF-2000 Eurofighter Tranche 1. Нали нови самолети искаме, какво правят там пак стари? Ние конкурс за лек или за тежък изтребител правим? Или само се опитваме да го направим да изглежда като конкурс?

А в доклада неяснотите продължават да се трупат, тъй като в него аргументацията е много разтегливо понятие. Съответно остава огромно поле за въпроси, спекулации, тълкувания и масова дезинформация. Стана както винаги.

Ще си позволя да цитирам няколко пасажа от доклада, защото свързаните с тях въпроси са важни. Приблизително в реда, в който се появяват и в самия доклад.

Швеция предостави три варианта: a) Потвърждава предложението за осем самолета, съгласно изпратеното RFP и определения от него пакет; b) Предлага вариант на доставка на девет самолета с намален пакет от функционално оборудване спрямо определеното в RFP; c) Предлага вариант на доставка на десет самолета с намален пакет от функционално оборудване и намаляване на обема на складовите наличности от резервни части и консумативи, спрямо определеното в RFP.”

Шведите са доста по-гъвкави в предложенията си. Следва да са и доста по-гъвкави и в цената, явно я искат тази поръчка. Едва ли ще разберем.

По отношение на американската ценова оферта:

Тези ценови условия могат да бъдат подобрени на етап LОA при условие, че тяхното предложение е избрано. Този подход не съответства на процедурите на МО да имаме окончателни оферти, за да извършим оценка.

Спрямо американското законодателство после при допълнителни разговори може да ни направят отстъпка. Което би било интересно ако имахме представа коя оферта е по-ниска за 8 броя в рамките на 1,5 милиарда. Имаме ли? Нямаме.

По придобиването на оборудване и въоръжение от трети страни:

“Швеция – поставя се акцент върху самолет, оборудван за операция Air Policing. За останалото въоръжение и оборудване за довеждане на самолета до „многофункционален“, българската страна трябва да придобие по отделен/и договор/и с трета/и страна/и съответните количества и лицензии, стойността на които не е включена в общото ценово предложение.”

От това можем да предположим, че Грипен-ите са ни предложени в комплект с допълнителни външни резервоари и ракети въздух-въздух. Както и че вероятно не идват със стартов “анти-джихад” пакет бомби и ракети въздух-повърхност. Или с подвесно разузнавателно оборудване? Изключително очарователна е употребата на „многофункционален“ в кавички. Грипен-ите, бидейки 100% НАТО съвместими, могат да ползват широк спектър боеприпаси. Както множество американски, така и произведени от европейския концерн MBDA. Подписването на отделни договори за доставки на въоръжение ли е нещо странно? Или някой си мисли, че ние ще си купим самолети и каквото въоръжение идва с тях в “стартовия пакет” и повече никога няма да си купуваме ракети? Те също не са включени в цената, а такава ще има. Или ние искаме само от хубавите, американски боеприпаси и тия европейските не ги щем? Че и там за допълнително доставки ще се подписват нови договори. Що за “аргумент” е това. Многофункционалните самолети и спектъра от мисии и възможности се определя в огромна степен от това,  което носят на пилоните си.

“В резултат на прилагането на Методиката, предложението на Швеция за самолет JAS-39 C/D Gripen получава най-висока оценка по критерия с най-голяма тежест в схемата на обобщената оценка – „Оперативна ефективност“ “

Каквото и да значи това с оглед Методиката. Обаче пък е с най-голяма тежест, звучи важно.

“.. предложението на САЩ за самолет F-16V Block 70 получава най-висока оценка по критерий „Срок на експлоатация“ “

Също каквото и да значи това. Тези самолети, когато и да пристигнат, ще служат минимум 30 години. И някъде по средата на жизнения им цикъл ще е редно и добре да се направят междинни ъпгрейди. Или окрупнени или малки и поетапни, което се прави както от американците, така и от шведите. Ние през 2030-35-та бихме модернизирали Грипен до E/F или който е актуалния тогава нов основен или междинен стандарт, при Вайпърите – до блок 80 или както им се казва MLU програмата. Или едните се очаква да са в експлоатация 30 години, а другите – 33? Казва ли ти някой. Ако пак така си направим следващия търг може и 40+ години да изкарат.

Поради факта, че коректното прилагане на Методиката беше възпрепятствано от липсата/непредоставянето на необходимата информация получените оценки не дават възможност за обективно сравнение на оперативната и ценовата ефективност на сравняваните предложения на част от въпросите в RFP, . Например, на основание на Методиката, СРГ присвои относителна стойност „0“ на показателите с липсваща информация по критерий „Оперативна ефективност“, въпреки че стойността не би трябвало да е „0“

Това никак не е хубаво. Сравнявали сме ценовата ефективност или не сме? За радост на данъкоплатците сред съвременните самолети тези двата са с едни от най-ниските усреднени показатели за цена на летателен час. Според едно изследване на реномираните Jane’s от 2012 (въпреки че е по-поръчка на SAAB то е базирано на данни) Грипен го докарва до под 5000$ усреднено за летателен час, предишната модификация F-16 до под 8000$. Тук везните със сигурност биха се наклонили в полза на шведската оферта. Gripen е по-непретенциозен самолет в сравнение с F-16, той така е проектиран.

В самия край на доклада има друго важно изречение по адрес на F-16V Block 70:

В същото време, в процеса на експлоатация и управление на жизнения цикъл на самолетите ще се елиминира зависимостта на Република България от трети страни.

Може би се визира зависимостта ни от руски части и ракети за МИГ-овете. Или пък европейските ракети са “трети страни”? И в двата случая заменяме една зависимост с друга. Явно ексклузивно.

Петдесет и първия щат

А всичко това можеше да си го спестим и просто да кажем, че това е политическо решение. Да не си играем на конкурси, а да заявим че от американските самолети ето този ни върши работа и че го поръчваме на нашата страна-съюзник и стратегически партньор САЩ. Защото това е политическо решение и би било съвсем нормално това да се заяви публично, ясно и точно. И да се обясни. И хората щяха да разберат.

Политическият ни елит, в желанието да изпише вежди, извади око. Спретнахме конкурс на конкурса, понеже искаме да изглеждаме като суверенна държава. И шведите взеха, та се вързаха. Че май са имали и съвсем реален шанс да спечелят. За похлупак освен съвсем нормалните за тайни процедури теории на конспирацията, корупцията, житните кръгове и mafiqta се наложи да се намесва и държавния департамент на САЩ. За да “намекнат”, че е крайно време да изберем техните, след като са се обадили по синия телефон. Така че наистина да изглеждаме като петдесет и първи щат.

Превод на прессъобщението на американския държавен департамент.

Майк Р. Помпео
Държавен секретар

Вашингтон 19 декември, 2018

Съединените Щати приветстват плановете за военна модернизация на България и очакват предстоящия* (*всеки момент бел.ред) избор на нов многоцелеви изтребител.

Както наблегнах в телефонния ми разговор с премиера Бойко Борисов на 18 декември, и както зам. секретар Съливан подчерта по време на визитата си в София миналия уикенд, Съединените Щати са ангажирани да работят с българското правителство в оформянето на финалния вид на потенциална F-16 продажба с оглед бюджетните и оперативни изисквания, същевременно предлагайки по-добри възможности*. (*експлоатационни бел. ред.)

През последните 25 години Съединените Щати са предоставили на България над 200 милиона долара за увеличаване на професионализацията на армията и подобряване на съвместимостта с NATO. Съединените Щати също са инвестирали над 100 милиона долара в подобрения на тренировъчния център Ново Село и авиобаза Граф Игнатиево като част от European Deterrence Initiative, и планира да продължи с подобни подобрения в бъдеще. Съединените Щати ще приоритизират инвестиции с България, допринасящи за повишена съвместимост с NATO.

Съединените Щати очакват с нетърпение финализирането на преговорите с българското правителство.

(Оригинал тук.)

Благодаря ви, секретар Помпео. Че изпратихте своя заместник на визита в малката и мъглива София. Че се обадихте на 18-ти декември да питате премиера дали не може да го спешим този забавил се доклад, та все пак успяхме да го видим набързо дописан на 21-ви. Благодарим ви, че така великодушно ни давате под една една или друга форма средно 8 милиона долара годишно за отбрана. Изразявам личната си увереност, че не го приемате като своеобразен “наем” за удобството да ползвате Граф Игнатиево, както и че всякакви бъдещи подобрения и инвестиции не са обвързани с избора на вашия самолет. Да живее българо-американската дружба. Ураааа!

Защо така правите бе, другари? Защо изобщо беше целия този фарс? Оказа се, че същото е попитал и главнокомандващия на армията.

Извинете ме, това трябваше да е сблъсък. Коя е по-добрата оферта? Можехме ли още малко да се напънем в преговорите? Дългосрочно кое ще ни излезе по-практично? Не мога да ви отговоря. Експертната междуведомствена комисия не може. Но сблъсък със сигурност се случи. На очакванията за нормалност с реалността, в която ни остава сериозно съмнение, че решенията у нас се взимат авторитарно или още по-лошо – изобщо не се взимат на Дондуков.

За финал трябва да спомена, че покрай цялата провлачена процедура с избора на нов боен самолет все пак ще ни се наложи да ремонтираме и старите МИГ-29. Това го казвам в интерес на общата картина и добра Google индексация. Защото ако не го направим някой от тях може да падне. Остава въпросът дали ако финансовите параметри по предложенията бъдат публично огласени няма да паднат и глави.

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Няма оръжейна сделка в историята, която да не е политическа

 

Горещата тема от последните дни е изборът на нов многоцелеви самолет за българските военновъздушни сили. Доброто заключение в случая е, че процедурата най-накрая изглежда ще завърши и авиацията ни поне ще знае на какъв самолет ще лети през следващите години. Когато го получим след няколко години, разбира се, като силно се надяваме това да е преди края на експлоатационния срок на МиГ 29 през 2029 година.

Процедурата за придобиване на нов изтребител за нуждите на ВВС започна толкова отдавна, че се превърна почти в митология. За наложителната подмяна на старата съветска техника се говори поне от дванадесет години, като едва в последните три бяха направени реални стъпки към реализирането ѝ – най-накрая.

Служебното правителство на Огнян Герджиков, назначено от президента Румен Радев, по време на мандата си изглеждаше твърдо решено да финализира сделка за шведските Грипен, макар служебните правителства да нямат подобна функция. Макар към тогавашния момент офертата на Грипен със сигурност беше най-добрата – конкурентите бяха трета ръка португалски F-16 C/D блок 30, както и дежурните стари италиански Юрофайтъри. За добро или лошо процедурата беше спряна и започната наново, като този път получихме нови оферти.

 

It’s the final countdown

В последния тур офертите бяха четири – за SAAB JAS 39 C/D Gripen, F/A-18 E/F Super Hornet, F-16 Viper Block 70 и EF-2000 Eurofighter Tranche 1.

Поради непокриване на изискванията на офертата, F/A-18 E/F Super Hornet не е разглеждан като възможна опция. EF-2000 Eurofighter Tranche 1 от Италия, Leonardo S.p.A (втора употреба) не е получил максимална оценка по нито един критерии и няма да бъде взет под внимание в настоящия коментар. Отделно и двата самолета изпълняват малко по-различна функция от необходимата на българските военновъздушни сили, като и двете оферти са на принцип “да има”.

Както винаги се е говорило за тази сделка, основните кандидати са два – F-16 и Gripen. Конкретните оферти са с гриф „Секретно“ т.е. цялата изложена информация е събрана от официални източници на Министерство на Отбраната, авиационни журнали и потвърдена информация от производителите.

 

Да започнем с малко официална информация

F-16 Viper Block 70 е най-новата модернизация на „работния кон“ на изтребителната авиация на САЩ, произвеждан (в нашия случай и в този вариант) от Локхийд Мартин. Конкретната модификация с дезигнация V (Viper) Блок 70/72 e представена за първи път през 2012 година. Първото изпитание на тестовия вариант на първата генерация – YF-16 е през 1973.  27 държави в света притежават на въоръжение различни варианти на F-16, като вероятно до края на десетилетието ще станат поне 30, тъй като в момента текат преговори с Хърватия, Индия и Филипините, освен България. До момента са произведени над 4500 бройки.

JAS39 Gripen C/D е шведско производство на компанията SAAB. Вариантът, който се предлага на България – C/D за първи път е поръчан  1997 година, а самият първият тестов полет от програмата Gripen (Грифон) е през 1988 година. В момента навлиза на въоръжение вариант E/F, който обаче не е предложеният на България. В момента Грипен е на въоръжение в шест държави по света и са произведени над 250 бройки.

 

 

Като технически данни, самолетите не се различават драстично, нито пък единият е далеч по-добър от другия, макар F-16V да излиза с едни гърди напред. Причина за това е по-добрият и мощен двигател General Electric F110-GE-132, доказал се с годините в блок 60, както и използването на последно поколение AESA радар – APG 83, системите CPD и JHMCS II за връзка между пилота и машината, обединението на бордовия компютър – последните директно взети от най-новите в техническо отношение модели F-22 и F-35.

Предимствата на Грипен идват най-вече от по-ниската цена на експлоатация, по-малката капризност спрямо качеството на пистите, като при евентуална модернизация до E/F самолетът би трябвало да е на ниво с конкурентите си – дори повече, според експерти. За съжаление, в офертата за съответната бюджетна сума фигурира C/D вариант, а не E/F което прави техническия избор далеч по-лесен.

 

Докладът

Докладът на Министерство на Отбраната препоръчва F-16 поради следните причини:

F-16V няма зависимост от сключване на допълнителни договори и лицензи за въоръжение, за разлика от Gripen, където ще бъде необходимо да се сключват допълнителни сделки с трети страни за определено въоръжение. Освен, че това би оскъпило сделката, стратегически не е добра идея (от една страна) да бягаме от идеята за single supply chain (единна линия на доставка)

Стойността на офертата на Gripen не включва всички необходимо боеприпаси , не са остойностени и не е ясно дали няма да превишат параметрите на офертата. Цитирам:

В случай, че бъде избран JAS-39 C/D Gripen, за изпълнение на изискванията на RFP относно количеството на въоръжението „въздух-въздух“, българската страна трябва да закупи цялото количество ракети „въздухвъздух“ за малки дистанции и ракети „въздух-въздух“ за средни дистанции. Не са налице данни дали оставащата сума до 1,5 млрд. лв. ще бъде достатъчна за
закупуване на необходимото оборудване за самолета, включително боеприпаси за оръдието, ракети „въздух-въздух“ за малки дистанции и средни дистанции, доставяно от трети страни.

F- 16V получава най-висока оценка по графа “Срок на експлоатация” което реално ни е най-важният критерий, при положение, че във всяка реална военна ситуация нямаме бройки за истинска въздушна война. Срокът на експлоатация в дългосрочен план би намалил цената за самото придобиване и съответно всичко, което плащаме.

Обслужващата и ремонтна техника, която ще получим с F-16V от друга страна ще бъде използваема много дълго време и вероятно ще обслужва всички последвали модернизации на самолета – защото бъдете сигурни, че в САЩ ще продължат да го модернизират. Следващите модели на Грипен (Е/F) които тепърва ще навлизат на въоръжение използват американски двигатели, т.е. в някакъв момент, така или иначе ще трябва да обслужаваме подобна техника.

Но стига толкова технически детайли – да преминем към съществената част – политико-обществения отзвук.

 

Всичко е политика.

Разбира се, финалният избор е политически. Няма оръжейна сделка в историята на човечеството, между нациите, която да НЕ Е била политическа. Естеството на въоръжението е такова, че се предоставя от съюзници – обикновено от най-големият такъв, който държи да има контрол над веригата на доставка – и по този начин над отбранителните възможности на субектите. Оферти като тези на Швеция са по-скоро екзотика, както и колаборации довели до създаването на Eurofighter – феномен от последния век на относителен мир и просперитет.

Ако отидем в малко по-философски дебат – не, “сферите на влияние” никога не са изчезвали. Лицемерните опити за “международен ред” и “международно право”, както и безполезни организации като ООН например са точно това – фалшива фасада, зад която отново протича сблъсък на “Великите сили”. Когато е нужно – и с последният метод на дипломацията.

Илюзията, че малките държави имат думата, когато се касае за важните геополитически въпроси (каквито са тези с въоръжението) е красива лъжа. Защото, когато ножът опре до кокала, не е важно кой колко и какви ценности има, а кой има по-голяма възможности да ги наложи. Със сила – така както винаги се разрешавали проблемите в световната история.

 

Казусът Русия

На първи поглед такъв казус в тази сделка не би трябвало да има. Но същевременно и по някакъв начин той беше изведен на преден план по непонятни причини, в участници Швеция, САЩ и Италия. Най-голямото постижение на фанатизираните сектанти от една страна на барикадата (русофоби) беше да убедят тези от другата (русофили), че всъщност Грипените са руски самолети. Съответно, последните, с матросовски плам се хвърлиха да вият на умряло през последната седмица.

Истината е, че единствената оферта, от която Русия има пряка полза е….да няма оферта – колкото по-далеч във времето България се освободи от старата съветска техника, толкова повече време ще сме зависими от Русия, толкова повече време няма да сме съвместими със системите на НАТО – и най-важното – толкова повече време ще си плащаме чинно за ремонти. 

 

За финал

Не много често се случва да можем да избираме между две добри оферти – а настоящите са точно такива. Технически и двата изтребителя ще ни свършат работа – доколкото и за каквото могат да ни свършат работа 8+8 изтребителя. За основната дейност, за която се взимат  – охрана на въздушното пространство биха били перфектни.

Като ценови характеристики също офертите не са кой-знае колко различни – това, което ще ни излезе по-скъпо (вероятно) заради допълните доставчици от трети страни на въоръжение, при офертата на Грипен, би било компенсирано от по-ниските му експлоатационни разходи. И обратното.

Решението Е и винаги е било политическо. Лобизъм имаше и от двете страни. От една страна американците бяха доста настоятелни в посещенията си през последните дни и това е факт – натиск имаше. От друга страна имаме доста корупционни скандали с почти всяка една сделка с Грипен в Европа.

Добрият момент е, че не взехме португалските ковчези трета ръка, какъвто беше натискът преди няколко години – а ще имаме чисто нова машина, която да служи вярно на вековната история на българските военновъздушни сили.

А комисионните и корупцията ли? Пораснете, говорим за оръжейни сделки.

Share This