fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Сблъсък: Пернишкият капитализъм или институционална безотговорност?

Време за четене: 11 мин.

 За “лошия” частник и колективната безотговорност на институциите

Михаил Кръстев

Уникален парадокс в българската народопсихология е едновременното изключително ниско доверие към институциите, били те държавни или общински, съчетано с презрението, граничещо със суеверен страх, към частната инициатива и частния мениджмънт. Ярко проявление на този сложен душевен сблъсък получаваме през последните месеци покрай т.нар. “Водна криза”. И не, не става дума само за Перник, а за много други населени места в страната, които страдат или ще страдат от проблеми с водоподаването.

 

 Бих обобщил ситуацията като пернишки параграф 22 – държавните и общински институции тотално са се провалили в контрола и подсигуряването на вода както за питейните нужди на Перник и околните селища, така и в осигуряването на дългосрочно и безпроблемно водоподаване към местните предприятия, нуждаещи се от вода за дейността си. Въпреки това никой не търси начин за елиминиране на порочния участник в системата – визираният държавен и общински контрол, а вместо това погледът на медиите и обществото все повече се насочва към… частника. Частникът в случая е завод “Стомана”, осигуряващ работа на над 1000 души, предимно от Перник, при заплащане далеч надхвърлящо средната работна заплата в града. Същият този частник, а дори и капитализмът като икономическа система, биват сочени като виновни за водната криза в Перник, тъй като язовир “Студена”, който следва да се използва предимно за питейни нужди, се използвал и за индустриални. Остава нездравото впечатление, че някой от директорите или работниците в “Стомана” самоволно е закачил тръбите си към мрежата на ВиК Перник и тайно, ако не и подмолно, е източил водата от язовира.

 

Истината обаче е доста по-различна и ако има виновник за ситуацията, то такъв със сигурност не е предприятието, осигуряващо значителен дял от БВП на Перник.

Факт е, че язовир “Пчелина”, намиращ се на идентично разстояние от Перник като “Студена”, е бил предвиден за осигуряване на нуждите на индустрията в града. Факт е, че това се е случвало до 2003 г. Факт е също така, че водата от язовир “Студена” е по-евтина от тази в “Пчелина” и частника “Стомана” предпочита да получава вода именно от водоема за питейни нужди, за да редуцира разходите си. Удобно обаче се пропускат и много други факти. Като този, че през 2003 г. ВиК Перник, а не частната компания, преустановява взимането на вода от язовир “Пчелина”. Причината – водата била прекалено скъпа, тъй като трябвало да се изпомпва, което не е нужно при язовир “Студена” с оглед на по-доброто географско разположение. Друг безспорен факт е, че решението язовир “Студена” да захранва и промишлеността, се взима след серия от срещи през 2003 и 2004 г между областния управител на Перник, представителите на местната власт, на “Напоителни системи” и ВиК. Повтарям, за да няма неразбрали – решението да се преустанови подаването на вода от “Пчелина” за нуждите на индустрията в Перник, се взима не от “Стомана”, а от представители на четири различни държавни и общински институции – Областна управа, община, “Напоителни системи” и ВиК. Ако искате да търсите вина за ситуацията в Перник, обърнете поглед към някоя от тези институции, най-вече към ВиК, тъй като в някъде в дискусията между тях се е взело решението, че вместо да се инвестира в нови помпи, на мястото на съветските такива, които изпомпват водата от “Пчелина”, за да стане добива на вода оттам рентабилен, е по-добре целият вододобив за Перник и околните селища да бъде зависим от язовир “Студена”. И освен поглед, отправете и мисъл за това дали тези участници в системата, които са се провалили толкова категорично в поставената им задача, не трябва да бъдат заменени от частен концесионер, а дори и мрежата да бъде приватизирана. Сравнете Перник със София, където оперира единственият частен концесионер – “Софийска вода” и направете разликата.

 

Още по-интересен от пернишкия опит за прехвърляне на вина от болната глава на здравата е този в Ботевград.

Водната криза там е напълно възможна заради ниското ниво на водата в язовир “Бебреш”, а според общинската управа причината за това е работата на една мини водноелектрическа централа. Същата обаче официално не работи от месец септември 2018 г., докато нивото на язовира продължава и продължава да спада. Едно държавно дружество в лицето на “Напоителни системи” обвинява друго бивше общинско, а отскоро държавно такова, че краде предназначена за напояване вода и я предоставя непречистена на жителите на Ботевград и околните села. Заради тези сигнали проверки осъществява както прокуратурата, така и районната здравна инспекция. И при целия този миш-маш от държавна и общинска неспособност за контрол, вината отново се хвърля върху частника, в случая неработещия ВЕЦ. Нещо повече, тезата се подхваща с плам и безкритичност както от медии, така и от жителите на същия този град, които от години не използват водата от чешмите си за пиене.

 

Режимите на водата в европейска България през 2020 г са притеснителни. Много по-притеснителна обаче е реториката, която ни отдалечава все повече от решението на проблема. То не се крие в смяната на управлението на една или друга политическа сила – погледнете Перник, от генезиса на кризата там БСП и ГЕРБ си разменят управлението на ротационен принцип, без никакъв резултат. Решението или поне пътят към него са възможни единствено чрез либерализиране на системата и включване на все повече частни участници в нея. Далеч по-приемливо е да бъде потърсена отговорност от един частен концесионер, ако не изпълнява договора си, отколкото да се разчита на колективната безотговорност на обществения договор и утопичната представа, че държавата ще дойде да реши проблемите, а ако не го прави, то причината неизменно е в лошия държавник и той трябва да бъде сменен. Далеч по-разумно е да се осланяме на устоите на капитализма, отколкото да линеем в спомена за социализма и всеобхватния държавен контрол върху всичко и всички.

 

 

 

 

 

 

Пернишкият Капитализъм

Иван Стамболов – Сула

 

Безспорно най-голямата идиотщина, с която започва кръглата и симетрична 2020 година, е ситуацията с водата на Перник. Тя кара тревожните умове да се питат дали онова историческо махало, което през 1989 профуча от ляво на дясно и от Изток на Запад, сега не се връща с обратно фучене от Запад на Изток и от дясно на ляво; дали социализмът, от който избягахме като от най-зловещ кошмар, не се е превърнал тихомълком в мечта. Но кое е това, което може да превърне социализма в мечта? Единствено провалът на капитализма. Когато комунистите станат капиталисти, на останалите им се приисква да са социалисти.

Не съм следил през цялото време водното зацикляне в Перник, но разбрах следното. Язовир „Студена“ е почти празен, въпреки валежите от юни 2019. Злите езици говорят, че са го източили нарочно за да поевтинят някакви ремонти като ги направят на сухо, вместо под водата. През септември станало ясно, че остава вода за няколко месеца, но ако спре да се дава на промишлената зона („Стомана“ и ТЕЦ-а), ще могат да се дочакват благодатните пролетни разливи на р. Струма без притеснения. Въпреки това държавата не спряла подаването на вода към промишлената зона, с което язовирът се изпразнил съвсем и започнали дълги периоди без вода за града. Когато тръбите (и бездруго пределно овехтели) останат без вода, в тях навлиза кислород и те ръждясват – научаваме от люде, които разбират тези неща по-добре от нас. Веднъж ръждясали, при повторно пускане на вода тръбите се пръскат и водата се връща в майката земя. Такива спирания и пускания в Перник е имало много, поради което в момента на места загубите стигат до 90%.

Това не е да „няма вода“. Не е да „няма вода“ и другото – че от своя страна язовир „Пчелина“, създаден специално да задоволява индустриалните нужди, прелива с тонове в секунда, защото никой индустриалец не иска тази вода. Защо не я иска? Защото питейната е по-евтина. Но как така е по-евтина, след като се пречиства, а индустриалната не се пречиства?! Понеже питейната стигала до предприятията единствено благодарение на добрата стара гравитация, докато водата от „Пчелина“ трябвало да се изпомпва поради спецификата на ландшафта. Тоест, вода има, но не може да стигне до хората поради алчност и скудоумие. В момента цялата държава е на крак да копае водопровод за Перник, а националното настроение е като във „Война на световете“. В цялата тази история обществото се оглежда като в капка вода – малка и тъжна капка.

Разбира се, в тази чрезвичайна ситуация въпрос №1 неизменно е: „Кой е виновен?“. БСП веднага поиска вот на недоверие заради слуховете за умишлено източване на „Студена“, заради последвалата водна криза в Перник и заради вноса на боклуци за изгаряне. Сякаш БСП няма нищо общо с водните проблеми, освен че от 10 години са „на сухо“ в преносния, а не в болезнения и пряк за перничани смисъл.

Новината за вота, който предстои да се внесе на Ивановден по стар стил, се посрещна общо взето с презрение. Само Бойко Борисов параноично провидя „февруарски сценарий (2013 – б.м.) за сваляне на правителството“. Иначе Тома Биков се присмя на БСП и Нинова, че не са научили какво е вот на недоверие и че единствената мярка за справяне с проблемите, която предлагат, е падане на правителството, а пък после – „каквото сабя покаже“. От своя страна министърът на екологията Нено Димов напомни, че ОПОС е спряна през 2013-14 г. при Орешарски, а Перник е единственият областен град, който, при кмет от БСП, не е успял да защити проект за воден цикъл и затова сега гнилите тръби се пукат и превръщат пущинаците в мочурища, докато перничани протягат напукани устни към кранчетата на чешмите (министър Димов не се изрази точно така).

Предприятието „Стомана – Перник“ (или както там се казва понастоящем), обвинено че харчи 5 пъти повече питейна вода, отколкото плаща, заплаши, че А) ще съди „Софийска вода“ задето изнася информация, че „Стомана“ точи със скорост 290 литра в секунда, и Б) ще напусне България като остави 1500 души без работа, но никой не повярва, че А) изнасянето на това производство е технически и финансово възможно и Б) че в завода работят толкова хора.

Но цялата история можете да си я прочетете и сами в медиите. Мен ме интересува как от такива ситуации се променя образът на капитализма, който по време на комунизма, само преди половин век, беше знаме на свободата. За тогавашната пропаганда „капитализъм“ беше мръсна дума, но за народа – същия, който сега псува олигарсите, – „капитализъм“ беше молитва. През 1989 всички вярваха, че с капитализма ще дойде свободата; със свободата ще дойдат свободните пазари и конкуренцията; конкуренцията ще стимулира развитието на индивидуалните способности, а пазарите ще научат търговците на уважение към потребителите. Всъщност под формата на тези неща всички ние очаквахме, че ще се възцарят разумът и справедливостта. И благоденствието, разбира се. Но очевидно не стана така или поради високи очаквания, или поради ниски резултати. И започваме да се питаме: толкова хубави ли са капитализмът и демокрацията – въпрос, който може да ни отведе до страховити дестинации. Но ако решим, че капитализмът е нужен, то дали хората трябва да са готови на екзистенциални жертви в името на неговото оцеляване и просперитет? Променя ли се животът на перничани, когато се увеличават печалбите на „Стомана“? На чия страна трябва да застане държавата – на избирателите, които гласуват, или на бизнеса, който финансира кампаниите?

Питаме се: толкова ли е важен бизнесът? Да, чрез него се извършва икономическият растеж – заклинанието на социалната държава. Но нали икономическият растеж е нужен, за да стават гражданите все по-богати и обезпечени, а не за да стоят без вода, защото някаква фабрика трябвало да лее чугун, вероятно за износ? И тази фабрика навярно е собственост на някакъв олигарх, за когото се носят какви ли не слухове. Помним принципа, според който, когато икономическата олигархия се слее с политическата власт, влиза в дефиницията за мафия. Къде останаха свободата, пазарите, справедливостта и благоденствието на гражданите? Как се отразява това върху образа на доскоро боготворения капитализъм?

Не, капитализмът не е лош. Проблемът е, че никога в своята история човечеството не е успяло да изпълни докрай добрите си намерения. В своя теоретичен вид капитализмът е симфония на суровата справедливост, честта и джентълменските ръкостискания, разбира се до момента, в който джентълмените не отстъпят пред бюрократите, бордовете, акционерите и прочие корпоративни призраци, никой от които не взима решения и не носи отговорност. Капитализмът не е лош. Но способни ли са всички народи на капитализъм? Китайският капитализъм има ли нещо общо с представите на Австрийската школа? А идеите на Хитлер в „Mein Kampf“, че работниците и индустриалците са съюзници в името на нацията – същите работници, които са гробокопачи на същите индустриалци според идеите на Карл Маркс? Най-сетне има ли нещо общо капитализмът на Айн Ранд с пернишкия капитализъм? Доколкото няма, дотолкова можем да се опасяваме, че заради бизнесмени и политици като голяма част от наличните, хората незаслужено ще намразят капитализма. А намразят ли капитализма, жилавият до безсмъртие социализъм вече чука на картагенските порти. Остава да разберем дали от вътрешната или от външната страна.

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор на "Либертарианецъ"

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Иван Стамболов - Сула

Иван Стамболов - Сула

колумнист

Бивш сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на няколко книги и на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEBасоциация и Фондация „БГ Сайт”.
Споделете чрез

Предишен

Следващ