С края на разследването за възможен заговор между кампанията на Тръмп и Русия по време на изборите за президент на САЩ от 2016-а година умряха и последните претенции на либералните медии, че са нещо различно от брутална и безобразна машина за политическа манипулация и пропаганда. Докладът на специалния прокурор Робърт Мълър не намира никакви доказателства за съглашателство с Кремъл, а журналистиката губи голямата си надежда за предсрочно прекратяване на мандата на американския президент.
В продължение на две години почти всички могъщи и влиятелни корпоративни медии в САЩ, Канада и Западна Европа продаваха на публиката конспиративна теория с идеята, че демократичните избори в най-стабилната и силна република на планетата ще бъдат абортирани, коригирани, отменени и заличени. Без доказателства и в пълно противоречие с фактите, логиката и критичното мислене, престижни медийни марки унизително и опасно се поставиха в услуга на крайно съмнителна акция, която все повече прилича на опит за мек преврат и разрушаване на конституционния ред на Америка.
Скептичните наблюдатели на обществените събития и явления винаги са знаели, че големите и уважавани медии имат цели и тактики, максимално отдалечени от кухите претенции за обективност, професионална етика, високи стандарти и морално превъзходство. Но това, което доминираната от либерали журналистика си причини в последните две години е отвъд всяка критична перспектива. Нека повторим – в продължение на две години медиите замърсяваха публичния разговор с конспиративна теория, според която американският президент, избран от близо 64 милиона американци, всъщност е някаква жалка марионетка на Владимир Путин, а изборите за държавен глава на САЩ са били нагласени и решени в Кремъл.
Без никакви доказателства, с щури спекулации, лъжи, манипулации и всякакви видове трикове за деформация на реалността, тези уж образовани и отговорни професионалисти активно участваха в най-голямата и ярка политическа лъжа на нашето време. Щетите, които либералните журналисти нанесоха на професията, на истината, на конституционната република и на социалната кохезия на САЩ, а и на целия Западен свят, са дълбоки и неизброими. Тепърва ще става ясно каква катастрофа беше цялата пропаганда с „руския заговор“.
Репутацията на големите медии никога не трябва да напуска канавката, в която те усърдно работиха да я пратят. Общественият консенсус никога повече не трябва да оставя тези журналисти да се измъкнат без да поемат отговорност. Смъртта на левите медии трябва да бъде официализирана и окончателна. Те нямат право на нов шанс. Предателството срещу истината и фактите е твърде голямо и болезнено.
За по-малко от две години „Вашингтон поуст“ е публикувал 1,184 материала, промотиращи конспирацията. „Ню Йорк Таймс“ е пуснал 1,156 пропаганди парчета по темата. В CNN заговорът е бил обсъждан 1,965 пъти, а шампионите от MSNBC държат първото място с изумителните 4,202 материала за нещо, което преди дни официално бе доказано като съвременен политически „лов на вещици“.
Докладът на Мълър беше голямата мокра мечта на журналистите и Демократическата партия. Сега тя се превърна в суров кошмар с оранжев тен и червена шапка, който вече напълно оправдано крещи към тях „Вие сте Fake News!“
Веднага след обявяването на резултата от разследването на специалния прокурор рейтингите на най-гледаните предавания по CNN и MSNBC паднаха драстично, в някои случаи с повече от 20% за по-малко от седмица. В продължение на години топ водещи бяха превърнали телевизионните си платформи в арена на пропаганда и конспирации, на сектантско мислене и квазирелигиозни култове. Техните зрители наистина вярваха в заговора и бяха сигурни, че Мълър ще унищожи Тръмп. Сега са разочаровани и депресирани, не знаят какво се случва.
Делюзията се беше пренесла и на българска почва с местния франчайз на специфичния хибрид между прогресивна журналистика и медийно крило на Демократическата партия с всичките опорни точки на тази вече одиозна политическа организация. Те превеждаха едно към едно конспирациите отвъд океана и смутено млъкнаха в деня на излизането на резултата от разследването на Мълър. Нямаше извинение, нямаше покаяние, нямаше дори опит за рационализация. Парад на моралната порнография.
Хората, които искаха интернет гигантите да изтрият и забранят конспиративни теоретици като Алекс Джоунс се оказаха най-шумните, налудничави и заразни разпространители на конспиративни теории, пропаганда, манипулации и лъжи.
След колапса на „руския заговор“ някогашните световни мастодонти на печата и ефира нямат никакво право да демонстрират каквото и да е било морално или професионално превъзходство. Към днешна дата те си заслужиха съревнование с „медиите“ в Северна Корея.
В продължение на две години либералните медии функционираха като част от Демократическата партия и по-компрометираните среди в ЦРУ и ФБР. Световен и исторически срам за „най-свободните медии“, за журналистическите организации, които превърнаха избирането на Тръмп в изкуствена екзистенциална заплаха и композираха около тази лъжа мащабни маркетингови кампании, посветени на тяхната отдаденост на „истината и демокрацията“.
За много хора световното унижение на този либерално-прогресивен медиен модел е добре дошло. „Руският заговор“ е най-зрелищната журналистическа катастрофа, но съвсем не е единствената. Само в последните няколко месеци и години станахме свидетели на фиаско след фиаско. Фалшивото нападение от омраза срещу Джуси Смолет, организираната атака срещу невинните деца от католическото училище Ковингън, инквизицията срещу съдия Брет Кавано, манипулациите с лъжата „Ръцете горе, не стреляй“, смъртта на Майкъл Браун, Трейвон Мартин и почти цялото движение BlackLiveMatter, изпирането на ислямистката Линда Сарсур като вдъхновяващ лидер на „Маршът на жените“, масовия мигрантски наплив на „лекари, инженери, жени и деца“ в Европа, прикриването, цензурирането и оправдаването десетките организирани предимно пакистански групи за сексуална експлоатация на момичета из цяла Великобритания и масовото сексуално нападение в Кьолн, мотивите на терориста Омар Матийн и цялото срамно и безгръбначно отразяване на атаките в „Шарли Ебдо“ и над датските карикатуристи преди това, постоянното демонизиране на всеки с различно мнение като „расист“, „ксенофоб“, „алт-райт“ и „трол“ …
И още, и още, и още… Това отдавна не беше журналистика. Каква ирония ще бъде ако „спасителят“ Робърт Мълър се окаже техен неволен екзекутор.
