НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Грозната смърт на либералната журналистика

Време за четене: 5 мин.

С края на разследването за възможен заговор между кампанията на Тръмп и Русия по време на изборите за президент на САЩ от 2016-а година умряха и последните претенции на либералните медии, че са нещо различно от брутална и безобразна машина за политическа манипулация и пропаганда. Докладът на специалния прокурор Робърт Мълър не намира никакви доказателства за съглашателство с Кремъл, а журналистиката губи голямата си надежда за предсрочно прекратяване на мандата на американския президент.

В продължение на две години почти всички могъщи и влиятелни корпоративни медии в САЩ, Канада и Западна Европа продаваха на публиката конспиративна теория с идеята, че демократичните избори в най-стабилната и силна република на планетата ще бъдат абортирани, коригирани, отменени и заличени. Без доказателства и в пълно противоречие с фактите, логиката и критичното мислене, престижни медийни марки унизително и опасно се поставиха в услуга на крайно съмнителна акция, която все повече прилича на опит за мек преврат и разрушаване на конституционния ред на Америка.

Скептичните наблюдатели на обществените събития и явления винаги са знаели, че големите и уважавани медии имат цели и тактики, максимално отдалечени от кухите претенции за обективност, професионална етика, високи стандарти и морално превъзходство. Но това, което доминираната от либерали журналистика си причини в последните две години е отвъд всяка критична перспектива. Нека повторим – в продължение на две години медиите замърсяваха публичния разговор с конспиративна теория, според която американският президент, избран от близо 64 милиона американци, всъщност е някаква жалка марионетка на Владимир Путин, а изборите за държавен глава на САЩ са били нагласени и решени в Кремъл.

Без никакви доказателства, с щури спекулации, лъжи, манипулации и всякакви видове трикове за деформация на реалността, тези уж образовани и отговорни професионалисти активно участваха в най-голямата и ярка политическа лъжа на нашето време. Щетите, които либералните журналисти нанесоха на професията, на истината, на конституционната република и на социалната кохезия на САЩ, а и на целия Западен свят, са дълбоки и неизброими. Тепърва ще става ясно каква катастрофа беше цялата пропаганда с „руския заговор“.

Репутацията на големите медии никога не трябва да напуска канавката, в която те усърдно работиха да я пратят. Общественият консенсус никога повече не трябва да оставя тези журналисти да се измъкнат без да поемат отговорност. Смъртта на левите медии трябва да бъде официализирана и окончателна. Те нямат право на нов шанс. Предателството срещу истината и фактите е твърде голямо и болезнено.

За по-малко от две години „Вашингтон поуст“ е публикувал  1,184 материала, промотиращи конспирацията. „Ню Йорк Таймс“ е пуснал 1,156 пропаганди парчета по темата. В CNN заговорът е бил обсъждан 1,965 пъти, а шампионите от MSNBC държат първото място с изумителните 4,202 материала за нещо, което преди дни официално бе доказано като съвременен политически „лов на вещици“.

Докладът на Мълър беше голямата мокра мечта на журналистите и Демократическата партия. Сега тя се превърна в суров кошмар с оранжев тен и червена шапка, който вече напълно оправдано крещи към тях „Вие сте Fake News!“

Веднага след обявяването на резултата от разследването на специалния прокурор рейтингите на най-гледаните предавания по CNN и MSNBC паднаха драстично, в някои случаи с повече от 20% за по-малко от седмица. В продължение на години топ водещи бяха превърнали телевизионните си платформи в арена на пропаганда и конспирации, на сектантско мислене и квазирелигиозни култове. Техните зрители наистина вярваха в заговора и бяха сигурни, че Мълър ще унищожи Тръмп. Сега  са разочаровани и депресирани, не знаят какво се случва.

Делюзията се беше пренесла и на българска почва с местния франчайз на специфичния хибрид между прогресивна журналистика и медийно крило на Демократическата партия с всичките опорни точки на тази вече одиозна политическа организация. Те превеждаха едно към едно конспирациите отвъд океана и смутено млъкнаха в деня на излизането на резултата от разследването на Мълър. Нямаше извинение, нямаше покаяние, нямаше дори опит за рационализация. Парад на моралната порнография.

Хората, които искаха интернет гигантите да изтрият и забранят конспиративни теоретици като Алекс Джоунс се оказаха най-шумните, налудничави и заразни разпространители на конспиративни теории, пропаганда, манипулации и лъжи.

След колапса на „руския заговор“ някогашните световни мастодонти на печата и ефира нямат никакво право да демонстрират каквото и да е било морално или професионално превъзходство. Към днешна дата те си заслужиха съревнование с „медиите“ в Северна Корея.

В продължение на две години либералните медии функционираха като част от Демократическата партия и по-компрометираните среди в ЦРУ и ФБР. Световен и исторически срам за „най-свободните медии“, за журналистическите организации, които превърнаха избирането на Тръмп в изкуствена екзистенциална заплаха и композираха около тази лъжа мащабни маркетингови кампании, посветени на тяхната отдаденост на „истината и демокрацията“.

За много хора световното унижение на този либерално-прогресивен медиен модел е добре дошло. „Руският заговор“ е най-зрелищната журналистическа катастрофа, но съвсем не е единствената. Само в последните няколко месеци и  години станахме свидетели на фиаско след фиаско. Фалшивото нападение от омраза срещу Джуси Смолет, организираната атака срещу невинните деца от католическото училище Ковингън, инквизицията срещу съдия Брет Кавано, манипулациите с лъжата „Ръцете горе, не стреляй“, смъртта на Майкъл Браун, Трейвон Мартин и почти цялото движение BlackLiveMatter, изпирането на ислямистката Линда Сарсур като вдъхновяващ лидер на „Маршът на жените“, масовия мигрантски наплив на „лекари, инженери, жени и деца“ в Европа, прикриването, цензурирането и оправдаването десетките организирани предимно пакистански групи за сексуална експлоатация на момичета из цяла Великобритания и масовото сексуално нападение в Кьолн, мотивите на терориста Омар Матийн и цялото срамно и безгръбначно отразяване на атаките в „Шарли Ебдо“ и над датските карикатуристи преди това, постоянното демонизиране на всеки с различно мнение като „расист“, „ксенофоб“, „алт-райт“ и „трол“ …

И още, и още, и още… Това отдавна не беше журналистика. Каква ирония ще бъде ако „спасителят“ Робърт Мълър се окаже техен неволен екзекутор.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!