Реших да разгледам програмата на правителството за следващите четири години и това което открих ме мотивира да напиша личен анализ на предложените мерки и цели. Смятам че образованието и науката са жизнено важни и трябва да се подобрят за да има бъдеще за България. Ако успеем да създадем добра образователна система, почти всички проблеми, които сега срещаме ще бъдат решени от младото поколение.
Лична Оценка:
Сектор ,,Образование и науки” в управленската програма, както много други, няма почти никаква конкретика и буди повече въпроси отколкото да отговаря на реални проблеми. Липсва яснота относно размерите на финансирането на образованието и науката. Липсват методи и идеи за това как ще се решат отделни въпроси. За някои споменати цели липсва абсолютно какъвто и да е подход за справяне с проблема. И най-вече за някои изключително важни и нуждаещи се от решения проблеми няма написана дори и цел.
Някои предложени мерки създават предпоставки за корупция желателно или нежелателно. Те по-скоро предизвикват проблеми отколкото да решават съществуващи такива. Тази програма по-скоро се нуждае от сериозно преосмисляне както и доста по-ясни мерки, които да решат съществуващите проблеми в образованието и науката. Този сектор е един от най-важните за развитето на нашата родина и за това трябва да се отнесем сериозно към него, което очевидно не е на лице в програмата на правителството.
Доброто:
Трябва, все пак, да се отбележат добрите и съществени точки в програмата на правителството, които касаят образованието и науката. Утвърждаването на ,,стажант-учител” и ,,учител-наставник” реално би помогнало на развитието на учителската професия. Млади преподаватели ще получат практично обучение в реална среда. Също така удвояването на учителските заплати ще допринесе за статута на учителите в обществото както и ще мотивира повече кандидат-студенти да се насочат към учителската професия към която има сериозен недостиг. Намаляването на неграмотността чрез курсове за възрастни и задължителен български език за деца, чиито майчин език не е такъв са също добри каузи заложени в програмата. Такава е и идеята за приобщаването на деца от етнически малцинства и бежански семейства. Още един плюс на програмата е отпадането на ограничението за студенти от български малцинства в чужбина. Може би трябва да се зададе въпрос защо това не се е случило по времето на предишни правителства, но за тази програма това е положителна мярка, тъй като родните университети спешно се нуждаят от студенти.
Може би най-добре описаните точки са относно сътрудничество между държавни институции, бизнес и училища за образование на учениците в съответствие с нуждите на бизнеса. Споменават се идеи като дуално учение в професионална среда и развиване на паралелки свързани със софтуерни и хардуерни науки. Също така ще е добре ако се развие сътрудничество между научни и бизнес организации за съвместни докторантури както е споменато в програмата.
Относно науката е добре, че ще се повиши публичното финансиране на научноизследователската дейност и че ще се разработи национална стратегия за научни изследвания, която може да служи като схема за финансиране в определени насоки. Вероятно повечето учени ще се зарадват да чуят, че ще се разшири научната инфраструктура и че ще се насърчат изследвания със споделено финансиране от страни-членки на ЕС.
Лошото:
Всичко до тук изглежда добре, но все пак, нека разгледаме програмата по-подробно. Липсва една голяма доза конкретика в целия документ, не само в отдела за образование и наука. Много от горе-посочените точки са добри на пръв поглед, но за тях няма никакви конкретни мерки. Споменава се увеличението на учителските заплати както и подобряване на материалната база на училищата в това число и спортната инфраструктура. Никъде не се обяснява как ще се набавят тези средства. Специално за инвестициите в материалната база и спортни съоръжения, не се споменават размери или количества. Като цяло всяко повишаване на инвестициите в образованието и науката няма конкретни размери. Споменава се, че финансирането на училищата и детските градини няма да зависи само от броя на децата или учениците. Интересно защо не е пояснено от какво тогава ще зависи.
По-сериозен проблем е неяснотата около приобщаващото образование на ученици от етнически малцинства и тези с международна закрила – бежанците. До сега видяхме няколко случаи на приобщаване от страна на държавата към бежанците. Всички видяхме какво се случи в Белене и Етрополе. Щом управляващите не споменават как ще приобщят новодошлите и малцинствените ученици може би трябва да очакваме повече насилствено приобщаване както до сега. Това буди по скоро тревога отколкото успокоение, че проблемът ще бъде решен.
Относно научноизследователската дейност, няма никаква яснота как и с колко ще се повиши финансирането от страна на държавата. Има добро желание да се обвърже финансирането на тази дейност с резултати вместо със студентската субсидия, но пак не се споменава с какви резултати и как ще се установяват. В много други държави, успехът на научни институти и групи от учени се измерва в количеството публикувани статии или колко пъти тези статии биват цитирани. Ако в лабораторията се постигнат резултати то следва че публикацията на тези резултати ще свидетелства за тях. Цитати на тази публикация също сочат към качествено свършена работа тъй като показват висока оценка от други в сферата. При нас зрее неяснота, която в повечето случаи води до корупция, а корупцията пък води до намаляване на реалното финансиране на науката. Може би чуждестранният модел не е перфектен, но пък липсата на идея води до много по-големи проблеми. Заплащането на учените също ще се обвърже с резултатите от тяхната дейност. Отново липсва отговор как точно ще се обвържат и с какви точно резултати. И тук виждаме предпоставка за корупция. Може би след известно време някое от антикорупционните звена ще установи, че има грешка в този план. Има още една идея за която липсва конкретика. В програмата е записано желанието на правителството да изгради мрежи от регионални институции, научни организации и високотехнологични предприятия както и цялостно да обнови и разшири научната инфраструктура. Има желание, но отново няма никаква идея как да се постигне.
Друга идея предложена в програмата е създаване на структури за мониторинг и атестиране на научноизследователската дейност. Това звучи като ново СЕМ за учените. Никъде по света няма държавни органи, които да проверяват квалификациите на учените си. Решението е просто – след като се финансира дадена научна институция и тя не произведе желаните резултати, не се финансира отново!
Какво липсва и какво трябва да се направи:
Като цяло на програмата и липсва доста голяма доза конкретика и яснота. Споменава се желание за възпитание на родолюбие и гражданско образование, но няма идеи как това ще се постигне. От доста години насам виждаме как в училище не само липсват уроци по родолюбие, история и граждански права и задължения, но има и старание да се замени историята с такава удобна на нечии политически желания. За съжаление, всички сме чували за ,,турското присъствие” в България и ,,престъпника” Левски. Трябва доста по-сериозно да се наблегне на родолюбието в училищата както и образование, което да учи всички млади българи какви са техните граждански права и задължения. Така те ще могат да отстояват свободите си и да подкрепят демократичните принципи, които често са в устите на родните политици, но рядко в действията им.
Oще една недомислица е мярката за задържане на децата в училище и реинтеграцията на тези отпаднали от него. Тази мярка вече е въведена чрез решение 373 от 5 юли тази година. Назначават се екипи за обхват на тези деца с държавни средства, които ще съветват родителите на отпадналите деца да ги върнат в училище. Единствено децата без родителски надзор биха могли да видят полза от мярката. Може би това е работа за социалните служби а не ново-назначени отряди използващи средства, които могат да послужат по-добре инвестирани в друга насока.
Не е споменато и как ще се пребори корупцията във висшите учебни заведения. Всеки неведнъж е чувал за купени изпити, купени дипломи и ,,услуги” в замяна на 6-ци. Правителството предлага рейтингова система, която да дава оценки на университетите. Това само по себе си няма да спре тези вредни практики по никакъв начин. Нужни са конкретни мерки за отстраняване на преподаватели, които нарушават закона и компрометират качеството на образованието.
Вместо да се създават звена за мониторинг и атестиране би трябвало да се отделят повече пари за българските училища в чужбина, които често възпитават повече родолюбие от родните. Може да се инвестират средства от страна на държавата за учебници, повече учители и изграждането на нови училища в общности които желаят такива. Също така българските мисии в чужбина би трябвало да се чувстват задължени да помогнат на тази процедура. За задгранични български училища само се споменава, че ще се подобрят условията, но какво точно значи това не става ясно. Финансите, които програмата иска да отдели за мониторинг също могат да бъдат по-добре оползотворени като се пренасочат към научни изследвания според националната стратегия на България. Може да се вземе поука от други нации в, които държавните институции инвестират пари в определен брой изследователски групи спрямо приетите от тях стратегии.
Относно науката липсват обяснения как ще се осигури достъп до европейската и международна научна инфраструктура макар и в програмата да е заложено като цел. Също така няма нищо споменато за участието ни в развитието на европейския план за свободен достъп до научни статии и резултати. Науката трябва да е достъпна за всички и знанията да се разпространяват и да обогатяват хората в България като част от европейската общност. Програмата не споменава нищо относно свободен достъп до научни резултати или как нашите учени ще имат достъп до европейската научна инфраструктура.
Като заключение, ще добавя че това е едно лично мнение. Бих искал да видя промени в тази посока, но истината винаги излиза, когато хората обсъдят своите идеи. Би било добре ако правителството приеме смислените мерки от програмата си, а би било още по добре ако изслуша народа си. През последните години не е имало много подобни случаи, но все пак да видим.
