Онзи ден Радан Кънев с тежки мотиви хвърли оставката си като говорител на Реформаторския блок. Каза, че „не е приемал да бъде кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции“. Източникът на това напрежение беше актуализацията на бюджета и то не толкова самата актуализация, за която едва ли някому пука, колкото това, че Меглена Кунева и Божидар Лукарски на своя глава решили да обърнат палачинката и от критици на идеята за ново задлъжняване, да се превърнат в нейни поддръжници. Радан Кънев пък очевидно е на мнение, че ако Бойко Борисов иска говори с Блока, то ще говори само чрез Радан Кънев, иначе Блок няма да има. И показа как може да се случи това.
Разбира се, за никого не остана тайна, че отказът от позицията „говорител на Блока“ е открита заявка за позицията „лидер на Блока“. Имаше идея тази заявка да се обяви на специална пресконференция вчера, но пресконференцията беше отменена без обяснение. Всъщност, причините може да са били всякакви, включително и обструкция от страна на Меглена Кунева, която, огорчена че не успя да стане евродепутат или поне служебен външен министър, трудно ще преглътне да свири втора цигулка в Блока. И сигурно е права, защото ДБГ е най-голямата партия в него, поне според резултатите от предишните предсрочни избори.
Така или иначе Блокът ще върви към единен политически субект с един лидер и това вече е решено. Единственото неудобство е, че силата на Блока може да дойде от образа му на общ фронт, на пъстра задруга от най-различни хора срещу статуквото, какъвто беше СДС в началото. Това му дава сила, това го прави симпатичен, това ще му донесе подкрепа на изборите. Но това трудно се съвместява с образа на партия с централизирана структура, разписана идеология и заявена програма. От друга страна всеки може да си представи каква парламентарна група ще излъчи една „разпасана команда“. Затова играта за Блока е сложна, но той е длъжен да я играе, за да не потъне в блатото на непродуктивността.
Обаче ще сгреши всеки, който си въобрази, че причината за напрежението в Блока е актуализацията на бюджета или въпросът за неговото лидерство и управляващи органи. Истинската причина е един друг въпрос: за коалицията с ГЕРБ – дали да стане, как ще стане, кога ще стане и кой ще преговаря. Явно вече на мнозина им се ще, мнозина са решили, че това е пътят, но се чудят как да го изиграят така, че да не изгорят като СДС на Кабаиванов, който целуна пръстена прекалено рано и накара избирателите да си кажат: „Че той щом ще играе с ГЕРБ, защо да не гласуваме директно за ГЕРБ и да се свършва!“. Разбира се, на това може да се отговори с аргумента, че е по-добре малкият партньор да има някаква власт, вместо да няма никаква, че е по-добре големият партньор да има коректив, който да му пречи да се разлее в безметежен абсолютизъм, но тези аргументи нямат никаква стойност, когато ги излагаш пред отдалечаващия се гръб на избирателя.
Никой не може отсега да гадае какво ще се случва в следващия парламент. Най-вероятно представените политически субекти ще взаимодействат по едни въпроси и ще противостоят по други. Да, ще се пазарят. Да, ще се договарят. Накрая ще успеят да конструират някакво управление, което сигурно ще е коалиционно и което със сигурност ще посрещне съдбата си, каквато и да е тя. Но какъв е смисълът всичко това да се обсъжда два месеца преди изборите? Ще спечелим повече гласове, като кажем, че ще пристанем на победителя ли? Може. Знае ли човек…
Днес Реформаторският блок нервно се разхожда напред-назад из обширното преддверие на властта и се измъчва от десетки въпроси: Ако тръгне с ГЕРБ, няма ли да предаде тези избиратели, които предпочитат достойна опозиция пред компромисно и унизително партньорство във властта? Ако пък остане в опозиция, няма ли да разочарова онези, които искат да видят хора от Блока в министерски кресла, защото знаят че Блокът може да даде добри министри? Управление с ГЕРБ няма ли да е смъртоносно, както беше за други полакомили се? Но няма ли да е смъртоносен и още един мандат извън управлението? Ако дадем на ГЕРБ дясната си легитимация, какво ще получим? И какво ще изгубим? Какво ще се случи с партиите в Блока, ако тръгнем с ГЕРБ? А ако не тръгнем? Какво ще се случи с лидерите на Блока? Кое е по-важно – кариерната реализация на замесените професионални политици или голата гордост на вилнеещите из форумите „граждани“? Не беше ли по-умно още преди европейските избори Блокът да стане единна партия с едно ръководство и индивидуално членство? Не бяхме ли навремето прекалено остри в критиките си към ГЕРБ? Дано хората са забравили!…
Сещам се за един стар виц, в който Крокодилът решил да прекара Хипопотама. Тръгнал да го търси и през цялото време репетирал всички възможни въпроси и отговори при срещата им. Накрая го намерил в едно блато, но вместо да отговори на въпросите му, Хипопотамът му теглил една майна и му обърнал калния си гръб. Да не стане така, че докато Реформаторският блок репетира всички възможни варианти за сближаване с ГЕРБ, ГЕРБ накрая да се хване с ДПС и цялата демократична и аналитична интелигенция глупаво да се опули със зяпнали уста. Тогава на реформаторите ще им остане само романтичната поза да се зъбят на тирана от уютната кръчма на Странджата и да размахват завистлив юмрук към Картаген, който извън всякакво съмнение трябва да бъде разрушен.
За в. “Труд“
