fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Време за четене: 5 мин.

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата

Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства.

Наблюдаваме драстични спадове в икономическата активност в цяла Европа. Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. отчита спад от 13,9% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. В България спадът възлиза на 8,5%. Най-голям икономически спад виждаме в Испания, където БВП потъва с 22,1%.

Редица фактори показват, че в следващите месеци е много вероятно икономическото възстановяване да е с много бавни темпове. Пазарът на труда е силно засегнат от кризата. Правителствените мерки имат само временен ефект, който скоро може да бъде напълно изчерпан. Няма предпоставки да очакваме потреблението и кредитирането да отчетат осезаем ръст, което е сигурна предпоставка за трудно ускоряване на икономическото колело.

През третото и четвъртото тримесечие ще разберем реалното измерение на ефектите от ограниченията върху международната търговия.

Ще се види и колко устойчиви са българските фирми в кризисни времена, изчерпват ли се наличните буфери в системата. По-големите фирми от сферата на услугите и производството изпълняваха и изпълняват поръчки, които са договорени миналата година или в началото на настоящата. Нови поръчки и възможности за производство и износ ще са осезаемо по-ограничени в тази несигурна среда. Това ще има неизбежно отражение върху приходите на фирмите, респективно върху цената на труда и нивата на заетост до края на годината.

Всичко това води до прогнозите, че кризата на потреблението ще продължи в следващите месеци и едва ли ще видим рязък икономически подем и така нареченото V-образно възстановяване. При потреблението наблюдаваме и натиск по линия на притесненията, че политическата криза ще се разрасне и ще спомогне за влошаване на бизнес климата у нас. В подобна обстановка е съвсем нормално гражданите и фирмите да редуцират своите разходи и да заделят бели пари за черни дни. Това ясно се вижда в данните за ръста на депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система. Именно факторът несигурност е предпоставка тази тенденция да се запази и нарастването на привлечените средства в банковата система да продължи.

В тази макроикономическа ситуация е добре да се въоръжим с търпение, защото изплуването до предкризисните нива може да настъпи чак след 2021 г. Все пак се вижда, че след тежките месеци март и април постепенно икономиката започва да работи на по-бързи обороти.

Промишлеността, секторът на услугите и селското стопанство отчитат видим отскок спрямо периода на извънредното положение, наложен от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19.

От Германия също дойдоха някои положителни данни. Износът на Германия през юли отчита ръст от 4,7% на месечна база. Това е положителен сигнал въпреки ниската база, от която се прави съпоставката. Германия е барометър за темповете на възстановяване на Европа и важен фактор за положително икономическо “избутване” и на останалите страни, включително и България.

Позитиви може да видим и във възможността за провеждането на реформи. Именно по време на криза се отваря политически прозорец за осъществяване на по-дълбоки реформи. Видяхме как под натиска от пандемията от COVID-19 електронното образование направи няколко сериозни стъпки в правилната посока. Дигитализиране на процесите се наложи и в голяма част от бизнеса, което ще внесе осезаема доза допълнителна ефективност и ефикасност в дългосрочен план.

Позитив в сегашната икономическа конюнктура е и стабилността на банковия сектор у нас. Ако върнем лентата към годините между 1995-1997, ще си спомним за безумните банкови практики и ограбването на българските граждани.

За радост, България е много далече от тези времена, макар че настоящата криза влияе негативно и върху кредитната активност и банковия сектор като цяло. Влизането на страната във валутно-курсовия механизъм II (ERM II) и банковия съюз чрез механизма на тясно сътрудничество са допълнителни гаранции за устойчивото функциониране на банковия сектор.

Ролята на държавата е ключова по време на периоди на икономически турбуленции. Наблюдавайки тежката безработица и икономически спад през 30-те години на миналия век, известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс стига до извода, че икономическата наука може да установи както причините, така и лечението на цикличните колебания на икономиката. Според него колебанията на съвкупното търсене са основната причина за икономическата нестабилност. Тази концепция отвързва ръцете на политиците да увеличават държавните разходи дори и с цената на формиране на големи бюджетни дефицити.

Днес виждаме именно подобна ситуация. Макар че мнозина безрезервно биха приветствали по-голямата намеса на държавата в икономиката, трябва да имаме предвид, че подобна политика крие много опасности.

Да, икономическата криза означава фалити на фирми, безработица, спад на доходите. От друга страна обаче, кризата има и много полезен ефект върху икономиката, защото спомага за по-бързото и дълбоко изчистване на структурните дисбаланси. По този начин неефективните играчи падат зад борда, а тези, които са водили устойчиви бизнес практики, продължават плаването по пътя към по-спокойните води след кризата.

Прекомерната намеса на държавата в икономическия живот може да донесе размиване на качествения подбор и оставането на борда на неблагоразумни играчи, които са вземали прекомерни дългове и/или са предприемали неоправдано рискови инвестиционни проекти. Разпределянето на по-голям публичен ресурс генерира и по-висок риск от корупция и компрометиране на целта за по-бързо възстановяване.

Това са част от причините, които винаги трябва да имаме предвид, говорейки за държавна намеса. Дори и в настоящата форсмажорна ситуация публичните ресурси трябва да се разпределят целево и напълно прозрачно. Целите в икономическите пакети на правителството трябва да са свързани конкретно със социалните измерения от кризата, устойчивостта на здравната система и извършването на структурни реформи.

Всичко останало влиза в полето на популизма, който, добре знаем, е крайно деструктивен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ