fbpx

НОВО

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Нужна ли е нова Конституция и има ли основания за оставка на правителството Борисов 3?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Тема на разговора бе предложението за нова конституция на ГЕРБ. Вижте пълното...

Лицата на мат’риала

В нашата махала, близо до Петте кьошета, има магазин за вълшебни предмети. Никога не съм влизал, но знам, че са от онези, дето ги рекламират с възторжени филмчета по телевизията и са ту чорапи за отслабване, ту хай-тек седалка с формата на задника, ту нещо от този...

Има ли бъдеще дистанционната работа

До края на септември се удължава извънредната епидемична обстановка в страната, породена от разпространението на COVID- пандемията, реши вчера правителството. Преди коронавируса милиони хора прекарваха една трета от живота си в офисите. След това нещата се промениха и...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Време за четене: 5 мин.

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата

Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства.

Наблюдаваме драстични спадове в икономическата активност в цяла Европа. Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. отчита спад от 13,9% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. В България спадът възлиза на 8,5%. Най-голям икономически спад виждаме в Испания, където БВП потъва с 22,1%.

Редица фактори показват, че в следващите месеци е много вероятно икономическото възстановяване да е с много бавни темпове. Пазарът на труда е силно засегнат от кризата. Правителствените мерки имат само временен ефект, който скоро може да бъде напълно изчерпан. Няма предпоставки да очакваме потреблението и кредитирането да отчетат осезаем ръст, което е сигурна предпоставка за трудно ускоряване на икономическото колело.

През третото и четвъртото тримесечие ще разберем реалното измерение на ефектите от ограниченията върху международната търговия.

Ще се види и колко устойчиви са българските фирми в кризисни времена, изчерпват ли се наличните буфери в системата. По-големите фирми от сферата на услугите и производството изпълняваха и изпълняват поръчки, които са договорени миналата година или в началото на настоящата. Нови поръчки и възможности за производство и износ ще са осезаемо по-ограничени в тази несигурна среда. Това ще има неизбежно отражение върху приходите на фирмите, респективно върху цената на труда и нивата на заетост до края на годината.

Всичко това води до прогнозите, че кризата на потреблението ще продължи в следващите месеци и едва ли ще видим рязък икономически подем и така нареченото V-образно възстановяване. При потреблението наблюдаваме и натиск по линия на притесненията, че политическата криза ще се разрасне и ще спомогне за влошаване на бизнес климата у нас. В подобна обстановка е съвсем нормално гражданите и фирмите да редуцират своите разходи и да заделят бели пари за черни дни. Това ясно се вижда в данните за ръста на депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система. Именно факторът несигурност е предпоставка тази тенденция да се запази и нарастването на привлечените средства в банковата система да продължи.

В тази макроикономическа ситуация е добре да се въоръжим с търпение, защото изплуването до предкризисните нива може да настъпи чак след 2021 г. Все пак се вижда, че след тежките месеци март и април постепенно икономиката започва да работи на по-бързи обороти.

Промишлеността, секторът на услугите и селското стопанство отчитат видим отскок спрямо периода на извънредното положение, наложен от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19.

От Германия също дойдоха някои положителни данни. Износът на Германия през юли отчита ръст от 4,7% на месечна база. Това е положителен сигнал въпреки ниската база, от която се прави съпоставката. Германия е барометър за темповете на възстановяване на Европа и важен фактор за положително икономическо “избутване” и на останалите страни, включително и България.

Позитиви може да видим и във възможността за провеждането на реформи. Именно по време на криза се отваря политически прозорец за осъществяване на по-дълбоки реформи. Видяхме как под натиска от пандемията от COVID-19 електронното образование направи няколко сериозни стъпки в правилната посока. Дигитализиране на процесите се наложи и в голяма част от бизнеса, което ще внесе осезаема доза допълнителна ефективност и ефикасност в дългосрочен план.

Позитив в сегашната икономическа конюнктура е и стабилността на банковия сектор у нас. Ако върнем лентата към годините между 1995-1997, ще си спомним за безумните банкови практики и ограбването на българските граждани.

За радост, България е много далече от тези времена, макар че настоящата криза влияе негативно и върху кредитната активност и банковия сектор като цяло. Влизането на страната във валутно-курсовия механизъм II (ERM II) и банковия съюз чрез механизма на тясно сътрудничество са допълнителни гаранции за устойчивото функциониране на банковия сектор.

Ролята на държавата е ключова по време на периоди на икономически турбуленции. Наблюдавайки тежката безработица и икономически спад през 30-те години на миналия век, известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс стига до извода, че икономическата наука може да установи както причините, така и лечението на цикличните колебания на икономиката. Според него колебанията на съвкупното търсене са основната причина за икономическата нестабилност. Тази концепция отвързва ръцете на политиците да увеличават държавните разходи дори и с цената на формиране на големи бюджетни дефицити.

Днес виждаме именно подобна ситуация. Макар че мнозина безрезервно биха приветствали по-голямата намеса на държавата в икономиката, трябва да имаме предвид, че подобна политика крие много опасности.

Да, икономическата криза означава фалити на фирми, безработица, спад на доходите. От друга страна обаче, кризата има и много полезен ефект върху икономиката, защото спомага за по-бързото и дълбоко изчистване на структурните дисбаланси. По този начин неефективните играчи падат зад борда, а тези, които са водили устойчиви бизнес практики, продължават плаването по пътя към по-спокойните води след кризата.

Прекомерната намеса на държавата в икономическия живот може да донесе размиване на качествения подбор и оставането на борда на неблагоразумни играчи, които са вземали прекомерни дългове и/или са предприемали неоправдано рискови инвестиционни проекти. Разпределянето на по-голям публичен ресурс генерира и по-висок риск от корупция и компрометиране на целта за по-бързо възстановяване.

Това са част от причините, които винаги трябва да имаме предвид, говорейки за държавна намеса. Дори и в настоящата форсмажорна ситуация публичните ресурси трябва да се разпределят целево и напълно прозрачно. Целите в икономическите пакети на правителството трябва да са свързани конкретно със социалните измерения от кризата, устойчивостта на здравната система и извършването на структурни реформи.

Всичко останало влиза в полето на популизма, който, добре знаем, е крайно деструктивен.

Споделете чрез

Предишен