fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

How dare you, Африка!?

Време за четене: 5 мин.

Както се очакваше, срещата на ООН за климата в Мадрид завърши без абсолютно никакъв напредък. Това не попречи на ЕС еднолично да поеме по Зелен нов курс, който да изведе Стария континент до климатична неутралност към 2050 г, което практически означава отказ от въглищата след 2030 г. Посланията от върха на ЕС създават впечатление, че това е просто въпрос на желание (и малко пари) и едва ли не от утре целият останал свят също може спокойно да се откаже от въглищата, стига да има „политическа воля за промяна“.

Да, ама не! Всъщност огромна част от света все още живее в средата на своята класическа, захранвана от въглища, Индустриална революция – в Китай вече ѝ се вижда краят, но в Индия и Югоизточна Азия потреблението на енергия тепърва ще расте с много бързи темпове. Следващият голям скок в индустриализацията обаче ще се случи в Африка, а малко хора си дават сметка за мащаба му! 

Потреблението и достъпът до изобилна, надеждна и евтина енергия са в основата на икономическата мощ и високия стандарт на живот в най-развитите страни в света. Корелацията е доста добра.

Фигура 1. БВП и енергийно потребление на човек през 2016 г. (без страните от ОИСР, източник: Center for Strategic and International Studies)

Няма как да не забележим положението на Африка на горната графика – почти всички страни на континента са разположени в долния ляв ъгъл. Половината от всички 1.2 милиарда души без електричество в света живеят в Африка. Съвсем логично, Африка желае и ще расте и по двата показателя. Това ще има огромно въздействие както върху световното потребление на енергия, така и върху въглеродните емисии.

Африка е огромна. Поради проекциите на географските карти, които увеличават размерите с отдалечаване от Екватора и Гринуичкия меридиан, малко хора си дават сметка за размерите ѝ.

Фигура 2. Карта на Африка с нанесени върху нея САЩ, Китай и Индия (източник: The True Size of…)

Африка е 30.3 млн. кв. км., което значи, че побира едновременно САЩ, Австралия, Китай и ЕС, ако ги наложим на нейната територия. Африка има 1.25 милиарда души население и е единственият континент, където все още има бърз ръст – очаква се до 2050 г. да се удвои до 2.5 милиарда. Едновременно с това, средното потребление на първична енергия в Африка* е само 15 GJ/човек, като се наблюдават гигантски различия – на почти целия континент потреблението е около 5-6 GJ/човек, но в отделни страни като Алжир и Мароко е доста по-високо, а в Южна Африка достига 90 GJ/човек. Само за сравнение: 5 GJ/човек е около средното за света отпреди Индустриалната революция в края на XVIII век.

Африка се стреми към бързо достигане на висок стандарт на живот – електричество за всеки, хладилници, климатици, автомобили, пътувания и т.н. – който е възможен, само ако потребява много повече енергия. Колко повече ли? Ако си представим, че Африка желае през 2050 г. да достигне стандарта на живот на Развития свят от днес (при размер = 4 х Австралия; почти целогодишна нужда от охлаждане и ресурсно-базирана, енергийно интензивна икономика), то можем основателно да предположим, че ще трябва да догони средното потребление на първична енергия на най-подобната във всички отношения Австралия, тоест 245 GJ/човек. Това е увеличение от 16 пъти в сравнение със средното за континента, и 40-50 пъти за над 90% от страните и населението там!

Крайният резултат е, че само Африка би потребявала 612 PJ първична енергия, което е повече от днешните нужди на целия свят!

Историята не е виждала толкова мащабен скок на потреблението, но все пак има някои сравними примери – Англия през XIX век, САЩ – в края на XIX и началото на XX век, после Германия, СССР, Япония, а най-скорошните са Китай и Индия. Между 2000 и 2018 г. Китай регистрира скок на потреблението на първична енергия от 30 до 90 GJ/човек, Индия – от 12.5 до 25 GJ/човек като и в двете страни ръстът продължава и няма скоро да спре.

Всички изброени по-горе примери споделят една обща черта – големият скок в индустриалното развитие и енергийното потребление, който измъква голяма държава или цял континент от тоталната мизерия, винаги бива подхранван от въглища. Това е исторически факт, а не мнение. Африка вече тръгва по този утъпкан път. Южна Африка, най-голямата икономика на континента, отдавна се захранва основно от въглища – неслучайно тя е на нивото на Китай като средно енергийно потребление. Нигерия, най-бързо растящата икономика, започва вече активно да добива, Мозамбик разчита на въглищата даже и за износ, съвсем наскоро Ботсвана започна добив от най-голямото, все още недокоснато, находище в света със запаси от 200 милиарда тона. Това са само няколко примера – кой знае колко много още има.

Всичко това се случва въпреки отказа на Развития свят да финансира такива проекти – МВФ, Световната банка, ЕИБ и най-големите страни-донори упорито промотират ВЕИ. Една Индустриална революция обаче се нуждае от ужасно много, надеждна и евтина енергия, която само въглищата са в състояние да осигурят. Другите енергоизточници и особено ВЕИ също имат своя дял, но той бледнее на фона на евтиното електричество от въглища. Освен това, малкото страни със значим добив на нефт и газ на континента преди всичко биха ги изнасяли, за да пълнят плитките си бюджети. Най-вече Китай и в по-малка степен Арабските страни, Япония и Бразилия запълват вакуума – буквално превземат и изкупуват Африка без абсолютно никакви задръжки.

Климатичната фиксация на Западния свят оставя цял континент в ръцете на режими и компании, които няма да мислят много за права и свободи. А децата на Африка просто искат да живеят точно толкова добре, колкото Грета. Тяхната вина е, че мечтаят за светлина, телевизор, компютър, хладилник, пътувания, а не да ровят с голи ръце в адските условия на кобалтовите мини…

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ