fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Част VII – Християнската революция

Време за четене: 11 мин.

Част VII от монументалния труд на Лъчезар Томов за консерватизма, либертарианството, либерализма и сложните системи (от десет части)
Предговор
Част I
Част II
Част III
Част IV
Част V
Част VI

 

Християнската революция и обратното разпространение на грешката

В древния свят преди Християнството на човека се е гледало като на изначално добър, който прави лоши дела от незнание, както в древна Елада („Държавата“ на Платон), така и в Китай (Конфуций)[i].  Аристотел всъщност твърди, че човекът е по природа аморален, тъй като се ражда без знание и се учи от околните. Неговите възгледи въпреки това са в хармония с тези на другите древни философи с това, че човешката природа е фиксирана непроменлива, и някои хора са родени за роби, а други за господари. Това е абстрактна теория, едновременно извънвремева и детерминистична, която ще намерим повторена и платонифицирана у мислителите на Просвещението. Приемането на човека като изначално добър изглежда хуманистично, но не оставя пространство за грешки. Човек върши зло от незнание или недостатъчен капацитет, не от своята несъвършена природа, а там, където няма грешка, няма и прошка. Както казва Мишел дьо Монтен:

„…там, където грешките се смятат за престъпление, престъплението се смята за нещо не по-голямо от грешка“[ii]

Действително, това, което се наблюдава в либералните хора и институции от Просвещението насам е по-хуманно отношение към престъпниците (по-кратки присъди, по-добри условия в затвора) и много по-сурово отношение от просто допускащите грешки хора в обществената или работна среда – уволнението на Нобеловия лауреат Тим Хънт без право на съд и защита за извадени от контекста думи на конференция в Корея[iii][iv]. Това е реминсценция на времето на древна Атина, в която всяка година хората изваждали двама нежелани представители на обществото и ги биели или дори убивали, за да излекуват града си от насилието[v]. Древните практики възкръсват в епохата на Просещението, довела до Френската революция и породеният от нея като реакция писмен политически консерватизъм, създаден от Едмънд Бърк. Тези две епохи са разделени от хилядолетията, в които се случва Християнската Революция.

Християнството е първата религия или философия, която въвежда няколко ключови концепции както за консерватизма, така и за либерализма:

  • концепцията за грешния и греховния човек;
  • за силата на прошката и изкуплението;
  • за универсалната ценност и свещеност на всеки човешки живот без изключение;
  • за тяхното равенство пред Бога и произтичащата от тях солидарност между всички хора, без значение от класа, пол или етнос.

Човекът е едновременно грешен и греховен след Падението в Еден. Той не е по природа добър, поради което не може да бъде управляван чрез пълна и неограничена свобода, а са нужни институции, които да поддържат закона и мира. Той също така е и грешен – краен, непълен, несъвършен и поради това – променлив във времето. Само Бог е непроменлив, вечен, безкраен, вездесъщ и всемогъщ, поради което е източник на доброто. Моралът е абсолютен в Християнството, а не за зависим от това, какво е общоприето – обичаи, навици или дори традиции. Това е основата на класическия либерализъм отразен от Джон Лок в двата трактата за управлението[vi]. Този морал, съчетан с концепцията за грешния човек ни дава и концепцията за разкаянието, прошката и изкуплението – най-силното оръжие, за постигане на траен мир в обществото, без да се влезе в спирала на насилието. Абсолютният морал позволява разграничаване на грешното от правилното, независимо от контекста и оттам превръща грешките в достоверна информация. Човекът, който може да греши, може да се поправи, да се развива, да се учи от грешките си. Разкаянието и прошката превръщат ударите на Съдбата и случайните смущения от външната среда в храна за развитието на човека, обществото и цивилизацията, вместо в отслабващи влияния. Човекът и изградените от неговите системи се развиват чрез грешките си – свойство, наричано „антикрехкост“[vii] (Фиг.14) и подобно на приспособяването на биологичните системи.

Фигура 14 Антикрехкост – Печалбата нараства нелинейно с размера на смущението до определена граница (капацитет)

 

Обратното разпространение на грешката е главен метод за обучение на невронните мрежи, а обществата могат да бъдат моделирани и по този начин[i] – всеки човек е като неврон, с различни входни и изходни връзки с други хора и с праг на активация в зависимост от силата на входните влияния. Информацията и интелигентността на мрежата са пропорционални на броя неврони и броя връзки между тях. Грешката и прошката са методите те да растат – грешката като информация, прошката като оставяне на невроните на мястото си. Атинското правосъдие, което практикува окончателни присъди, било изгнание, смърт или неограничен затвор[ii] се базира точно на неизменната човешка природа и губи информация.

Грешността на човека е и основание за рефомиране на начина, по който хората гледат на престъпленията и на тяхното съдене. Въвеждането на не-детерминистична компонента в действията на човека, означава, че оценяването му само по последните дела, които е правил, е грешно и оттам до голяма степен случайно.

Равенството на хората пред Бога е уникална, Християнска идея, която заляга в основата на либералните идеи на Просвещението и на егалитаризма, върховенството на закона и дори демокрацията в модерния, пост-античен вид. То се оказва и причината за края на робството в Западния свят, настъпило благодарение на действията на протестанти[iii]. Уникалната ценност на отделния човек и свещеността на живота пораждат онази благотворителност и солидарност, която ще повлияе на развитието на Европа към обединение[iv] и на икономическите политики и на леви и на десни.

Християнството създава Нова Ера в развитието на цивилизацията и допринася за появата както на либерализма (въпреки атеизма на неговите създатели), така и на писмения политически консерватизъм. Прави го чрез институциите си – запазването на античните текстове, първите университети, прави го чрез философията си – естественият закон на Тома Аквински, прави го и чрез Реформацията си – ролята на протестантството в Просвещението. Прави го най-вече чрез смяна на културата на народите на Европа и Средиземноморието и чрез формулирането на общ език за всички тях – единна етична система, която в края на краищата ще ги обедини като кулминация на един двухилядолетен процес.

Рицарството и децентрализираните системи

Просвещението е възкресената Античност през призмата на Християнската култура на мястото на вярата, с отстъплението на църковните институции и строгия ред и заемането на централното място на Човека, там, където преди това е бил Бог. Средновековието е междинният период на Царството на вярата, отстъплението от хедонизма и аморалността на Античността. То е също периодът на рицарството, на митологията и романтиката, и на кода на честта. То е и период от развитието на обществата и народите в Европа, в който нито индивидът, нито обществото са поставени на първо място, а владенията израстват органично, чрез взаимодействието и взаимната зависимост на селяни, свещеници и рицари, на господари и васали.

Кодът на честта на кавалерите

Средновековието е отчетливо Християнски период в цяла Европа, както в Западна, така и в Източна. Воините на този период се различават от античните със силното влияние на религията, която им задава определен еталон за поведение, спрямо който се равняват. Той е идеал, към който да се стремят, което не означава, че винаги се постига или дори се приближава, но е крачка напред в сравнение с обичаите в предишни епохи. Основата му са средновековните романи, които въвеждат легендите за крал Артур[v]. Темите в тези литературни творби са силно Християнски – Камелот е обречена утопия на рицарска доблест,  унищожена от от фаталните недостатъци на Артур и Ланселот[vi] – концепцията за грешния човек. Там се появява и една куртоазна форма на любов, пречистена, достойна, извисена и все пак благопристойна – любовта на рицаря към неговата дама, която е поставена на пиедестал и за която той би сторил всичко. Това е любов, която издига жената над мъжа, в противовес на античните схващания. Тя отчита нейната самостоятелност, нейното достойнство, нейната чест – една реминисценция от култа към св.Дева Мария[vii] в католическия свят и нейното място като кралица на небесата в него.

Kодът на честта на рицарите е производен на Християнския морал и включва дълга към сънародниците и господаря, към Бога и към жените.

Дългът към сънародниците включва добродетели като милост, кураж, чест, доблест, справедливост, защита на слабите и бедните, както и служба на господаря. Християнската саможертва тук е въплътена в идеята за пожертвувателността – куражът е да бъдеш готов да дадеш живота си в защита на другите – било селяните или господаря. Това е етиката, позволила изграждането на феодалната система на взаимна зависимост и подкрепа, различна от тиранията и представата за рицаря като насилник над крепостните селяни. Неин символ е кръглата маса в легендата за крал Артур и равенството на васали и сеньори – връзка, основана на доверие, която тя показва.

Дългът към Бога е над дълга към господаря – нещо, което намира израз в Кръстоносните походи. Рицарят трябва да бъде верен Нему, да брани невинните и да бъде щедър.

Дългът към жените е най-общо проявата на куртоазната любов, но и галантността и нежното отношение към жените – силата се проявява чрез своето сдържане и самодисциплината, която е ключово понятие за рицарските времена. Тя е наложена от религията и е в противовес с хедонистичните времена на Елада и Рим въпреки произхода на идеята от гръцката митология и Спартанската практика.  Самодисциплината тук е разширена и в моралния аспект, което променя характера на отношенията на рицаря с по-слабите от него и прави възможна етиката, дала децентрализираната йерархия на средновековието.

Средновековните владения и децентрализираната йерархия

Основополагащи принципи на средновековната организация на управлението е:

Васалът на моя васал не е мой васал[viii]

Връзката между васал и сеньор е лична и интимна, гради се на доверие и на доказване в битки, което води до децентрализираната структура, която този принцип реализира (Фиг.15). Сложните системи често възникват от прости принципи, прилагани от всички агенти в тях както Играта на живота на математика Джон Конуей илюстрира[ix]. Това, което прави принципа възможен, са, както Аристотел пише, „естествени условия“, съчетани с кода на честта. Икономиката на Средновековието е предимно аграрна, което налага окрупняване на земите с цел по-висока ефективност. Бойните коне на немските племена и източните, степни и земеделски народи (аланите и българите са земеделци[x]) от една страна правят възможно техните притежатели да завладяват земи и да принуждават селяните да ги обработват за тях, а от друга се нуждаят от зоб, тъй като тези породи са значително по-тежки. Рицари има там, където има земеделие, номадски народи със само скотовъдни практики не ги развиват – дори монголците въвеждат бахадури след превзимането на земеделски народи.

 

Фигура 15. Децентрализираната структура на Феодалната йерархия с васали и сеньори. Няма директни връзми между сеньора и васалите на васала, нито между васали от едно ниво.

 

Завладяването на земи е възможно насила, но устойчивото производство на блага не е. Рицарският код на честта и новите взаимоотношения на милосърдие, благотворителност и грижа за слабия, налагани от Християнството, допринасят за формирането на стабилна симбиотична връзка между трите съсловия – работещи, воюващи и молещи се. Третите представляват връзките, които скрепяват първите две и осигуряват стабилността на отношенията чрез осигуряване на обща етика и културни норми, както и чрез пряка намеса и посредничество. Съчетанието от гъвкава йерархия без централизация и специализация на ролите позволява ефективност в производството и в отбраната, и елиминира рисковете от големи войни, обхващащи цели континенти. Църквата е единственото звено с централизиран достъп до всички и само тя успява да мобилизира обединен, европейски войски в защита на Светите земи – Кръстоносните походи. Централизацията е факт в Западна Европа, където се понасят и вредните ефекти от нея, като избиването на бугрите във Франция. Източна Европа има цезаропапизъм и отделни патриаршии за Византия и България, което предпазва от подобни събития. Полезните ефекти от централизацията могат да се видят в ролята на църквата в създаването на първите университети, хосписите за бедните и често посредническата роля на папата между владетелите на европейските кралства, с цел осигуряване на мир.

Средновековното устройство на Англия след приемането на Магна Харта[i] е този тип структура, което Едмънд Бърк ще се опита да предпази от разрушаване – парламенти и представителният вариант на демокрацията, баланс между кралската власт и тази на аристокрацията, следвайки доктрината на Аристотел за средното[ii]. Тя е статистическа концепция, директно свързана с наблюдаването на средните стойности на разпределенията, а не на опашките – също както броят гении в една страна не е информативен за средното ниво на интелигентност в нея, тъй като зависи и от дисперсията[iii]. Тя е също така свързана избора на по-малкото зло, когато е ограничен до две злини, което приближава човека до средното. Това е консервативният прагматизъм, довел до дефинирането на консерватизма като стратегия за управление на риска чрез еволюционно развитие.

Kъм Част VIII – Волтер, Лаплас и просвещенският либерализъм

 

Библиография:

[i] G. R. C. Davis, Magna Carta, Revised Edition, British Library, 1989. https://sourcebooks.fordham.edu/source/magnacarta.asp

[ii] Peter Losin, Aristotle’s Doctrine of the Mean, History of Philosophy Quarterly 4/3, July 1987 http://www.plosin.com/work/AristotleMean.html

[iii] Nassim Nicholas Taleb, What can we learn from Mr Dawkins’ errors and misuse of probability? https://www.youtube.com/watch?v=NQ8C6oN81d0&t=109s

[i] Лъчезар Томов, Свободата, Брекзит и Изкуственият интелект, прието в БГНаука

[ii] Danielle S. Allen, An Introduction to the Athenian Legal System, in “Classical Athenian Democracy” Stoa  consortium, edition of March 23, 2003 http://www.stoa.org/projects/demos/article_punishment?page=1 Retrieved at 02-09-2017

[iii] John Coffey, The abolition of the slave trade: Christian conscience and political action  http://www.jubilee-centre.org/the-abolition-of-the-slave-trade-christian-conscience-and-political-action-by-john-coffey/

[iv] Wolfram Kaiser, Christian Democracy and the Origins of European Union, Cambridge University Press, 978-0-521-88310-8, http://www.langtoninfo.co.uk/web_content/9780521883108_frontmatter.pdf

[v]  Lacy J. Norris (Editor), Medieval Arthurian Literature: A Guide to Recent Research, Routledge, 2015

[vi] Siân Echard (Editor), The Arthur of Medieval Latin Literature. The Development and Dissemination of the Arthurian Legend in Medieval Latin, University of Wales Press 2011

[vii] Roger Boase, The origin and meaning of courtly love: A critical study of European scholarship, Rowman and Littlefield, 1977 pp.127-129

[viii] Петър Николов-Зиков и Ирена Тодорова, Политическият консерватизъм. От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп, Сиела, 2017

[ix] John Conway’s Game of Life http://web.stanford.edu/~cdebs/GameOfLife/ Retrieved at 3-09-2017

[x] Людмила Дончева-Петкова, К.Апостолов, В.Русева, Прабългарският некропол при Балчик, БАН Марин Дринов, 2016

[i] Paul C Tang and N Basafa, Human Nature in Chinese Thought: A Wittgensteinian Treatment. Proceedings of the 12th International Wittgenstein Symposium 1988

https://www.academia.edu/1541452/Human_Nature_in_Chinese_Thought_A_Wittgensteinian_Treatment

[ii] Мишел дьо Монтен, Опити, т.3, „За стиховете на Вергилий“, стр. 145, Наука и Изкуство, 1980

[iii] Sanchez Manning, Tim Hunt isn‘t sexist http://www.dailymail.co.uk/news/article-3122980/Professor-Sir-Tim-Hunt-isn-t-sexist-says-wife.html

[iv] Guy Adams, A very flawed accuser http://www.dailymail.co.uk/news/article-3141158/A-flawed-accuser-Investigation-academic-hounded-Nobel-Prize-winning-scientist-job-reveals-troubling-questions-testimony.html

[v] Jan Bremmer, “Scapegoat Rituals in Ancient Greece,” Harvard Studies in Classical Philology 87 (1983): 299-320. http://eclass.uth.gr/eclass/modules/document/file.php/SEAD371/Bremmer%2C%20Scapegoat%20rituals.pdf

[vi] Светослав Малинов, Консервативни опити, Унниверситетско издателство „Св.Климент Охридски“ 2010, стр.123-127

[vii] Насим Николас Талеб, Антикрехкост, Инфодар, 2012

Споделете чрез

Предишен

Следващ