fbpx

НОВО

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Време за четене: 4 мин.

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП – 33% на годишна база през второто тримесечие.

В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди.

Австрия в рецесия след исторически спад – мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката от Втората световна война насам.

Полша отчете най-много заразени с коронавирус от началото на пандемията.

Белгийската икономика се забави с 12,2%.

За пръв път Индия отчете над 50 хиляди случая на COVID-19 за един ден.

Икономиката на Германия с най-голямото забавяне от Втората световна война насам.

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 17 милиона души.

Австралия с най-смъртоносния ден от COVID-19.

Черна статистика за Бразилия – смъртните случаи от коронавирус са над 90 хиляди.

Не, това не е анотация в началото на научнофантастичен филм с (пост)апокалиптична тематика. Това е извадка от международния новинарски поток на 30 юли 2020 година (до 19.30ч. българско време). 30 юли. Разгарът на лятото, през което се очакваше (поне в северното полукълбо) пандемията да поутихне. Е, както е видно, не се получава (повечето цитирани новини се отнасят именно за държави на север от екватора).

Три месеца след безпрецедентни ограничителни мерки в много части на света, епидемичната обстановка е по-притеснителна от всякога. Летните температури не “омаломощават” COVID-19, а след като сега, в средата на лятото, положението е тревожно, какво ли ще бъде през есенно-зимния период, когато естественият имунитет на хората отслабне, но за сметка на това се появят и сезонните грипни щамове? Впрочем, можем да си представим, достатъчно е да видим моментната картина в южното полукълбо, където е зима. Само да вметна, че от десетте държави с най-много случаи на коронавирус, четири са именно оттам (Бразилия, Южна Африка, Перу и Чили).

Как реагират правителствата? Общо взето, с частично връщане на ограниченията (поне в Западна Европа). Ето някои примери от последните дни.

В белгийския пристанищен град Антверпен бе въведен полицейски час между 22.00 и 06.00 ч. , а ограничаването на контактите между хората се затяга до не повече от 5 човека наведнъж. Във френския морски курорт Киброн достъпът до плажните заведения през нощта вече е прекратен. В Каталуния отново затвориха нощните клубове. В и около португалската столица Лисабон хората могат да излизат само на работа и до хранителни магазини и аптеки (което на практика е връщане на ситуацията от пролетта).

Всекидневно се появяват и новини за затягане на режима на международните пътувания, според това каква е епидемичната обстановка в съответната дестинация.

Дилемата, пред която са поставени много правителства, е изключително тежка. От една страна, връщането на строгите карантинни мерки от предишните месеци би имало вече катастрофален ефект върху икономиката, плюс риск от (сериозно) социално недоволство. Ако се тръгне в другата посока обаче (разхлабване на мерките), пандемията може да излезе тотално извън всякакъв контрол.

Съвсем наскоро европейските лидери се договориха за възстановителен фонд във връзка с пандемията – 390 милиарда евро под формата на безвъзмедна помощ за държавите-членки и 360 милиарда евро нисколихвени заеми. Сумата изглежда повече от внушителна, но ако окончателната победа над вируса се забави, може да се окаже съвсем недостатъчна.

Единствената надежда се нарича ваксина. В това отношение вече има някакви поводи за оптимизъм, но все още съществуват доста въпросителни – кога ще стане масово достъпна, на каква цена, доколко ще бъде ефективна, ще има ли странични ефекти, каква част от населението първоначално ще се престраши да се ваксинира…

Очевидно ще продължаваме да живеем в ситуацията на нестихваща COVID-19 пандемия. С всички произтичащи от това последствия – и за икономиката, и за социалния живот, и най-вече на непосредствено битово ниво.

А твърденията, че коронавирусът ще изчезне до юни, се оказаха въздух под налягане. Не, че е изненадващо, де…

Преките последствия са ясни – ограничения, които рефлектират върху цели сектори. Туризмът, развлекателната индустрия, културата, масовите прояви от типа на фестивали и спортни събития продължават да страдат, а това се отразява върху живота на милиони хора. Редно е обаче да се замислим и върху вторичния ефект, а именно промяната в поведенческите навици на населението. Страхът от пътувания и срещи с хора, социалната изолация като начин на живот вместо извънредна необходимост – всичко това ни поставя пред качествено нови икономически и социални реалности.

Рано или късно, достъпна вкасина ще има и пандемията ще остане в миналото. Но колко време и усилия ще са ни необходими да превъзмогнем пораженията, които нанася?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ