Дали поради ожесточението напоследък, дали поради възможността да общуваме в реално време, но някак си се навъдиха прекалено много носители на Абсолютната Истина. Хора, с които спор е непостижим, невъзможен и за съжаление безпредметен. Въпреки че би бил интересен и смислен.
Та бих искал да поздравя носителите на абсолютната истина с една любима история от блога на покойния Александър Божков. Белким чрез хумора се подсетим, че абсолютната истина е абстрактно понятие и многото гледни точки обогатяват, а не опорочават средата.
Та, притчата:
Двама спорели за земя. Отиват при валията, за да реши спора. Влизат, валията ги посреща, помощникът му слага чай. Валията ги поглежда, обръща се към единия и казва:
– Говори първо ти.
– Значи валия, земята е моя защото едно време прадядо ми е дал на прадядо му осем жълтици, и онзи като не ги е върнал прадядо ми оставя дълга на дядо ми, той пък взима нивата от дядо му и мести синора откъм нашата нива и ние тази нива я орем от шейсет години…
– Достатъчно. Ти си прав.
Другият се сепнал, възроптал, поискал и той да се изкаже.
Валията, разбира се, дал и нему думата:
– Говори сега ти.
– Значи, валия, земята е моя защото прабаба ми хваща и връща дълга на прабаба му на този, за което имам разписка и онази чак й подарява ей тази икона задето е върнала борча. И досега не съм роптал за синора, щото сина беше да се учи и тая нива нямаше кой да я работи, ама сега си ми трябва и борча е върнат, тъй че нивата си е моя, оставена ми е от прабабата без борч.
– Ааа, щом е така това е друго. Ти си прав.
Сега пък се сепнал помощника на валията, оставил подноса с чая и се навел над ухото му:
– Абе шефе, абе не може и двамата да са прави бе?
Валията се замислил, обърнал се към момчето и замислен му казал:
– Абе ти знаеш ли, че и ти си прав!
About Post Author
