НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

И ти си прав

Време за четене: 2 мин.

Дали поради ожесточението напоследък, дали поради възможността да общуваме в реално време, но някак си се навъдиха прекалено много носители на Абсолютната Истина. Хора, с които спор е непостижим, невъзможен и за съжаление безпредметен. Въпреки че би бил интересен и смислен.

 

Та бих искал да поздравя носителите на абсолютната истина с една любима история от блога на покойния Александър Божков. Белким чрез хумора се подсетим, че абсолютната истина е абстрактно понятие и многото гледни точки обогатяват, а не опорочават средата.

Та, притчата:

Двама спорели за земя. Отиват при валията, за да реши спора. Влизат, валията ги посреща, помощникът му слага чай. Валията ги поглежда, обръща се към единия и казва:

– Говори първо ти.

– Значи валия, земята е моя защото едно време прадядо ми е дал на прадядо му осем жълтици, и онзи като не ги е върнал прадядо ми оставя дълга на дядо ми, той пък взима нивата от дядо му и мести синора откъм нашата нива и ние тази нива я орем от шейсет години…

– Достатъчно. Ти си прав.

Другият се сепнал, възроптал, поискал и той да се изкаже.

Валията, разбира се, дал и нему думата:

– Говори сега ти.

– Значи, валия, земята е моя защото прабаба ми хваща и връща дълга на прабаба му на този, за което имам разписка и онази чак й подарява ей тази икона задето е върнала борча. И досега не съм роптал за синора, щото сина беше да се учи и тая нива нямаше кой да я работи, ама сега си ми трябва и борча е върнат, тъй че нивата си е моя, оставена ми е от прабабата без борч.

– Ааа, щом е така това е друго. Ти си прав.

Сега пък се сепнал помощника на валията, оставил подноса с чая и се навел над ухото му:

– Абе шефе, абе не може и двамата да са прави бе?

Валията се замислил, обърнал се към момчето и замислен му казал:

– Абе ти знаеш ли, че и ти си прав!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!