Референдумът за независимост на Каталуния отвори кутията на Пандора, като движението за независимост нанесе колосални щети на Испанската държава и общество.
На 1 октомври се проведе референдумът за независимост на област Каталуния от Испания – кулминацията на конфликта между централното правителство в Мадрид и местната власт в Барселона, тлеещ от дълго време. Победата на поддръжниците на независима Каталуния в референдума бе предвидена от повечето социологически проучвания и не бе изненада за никого, особено след като противниците на отцепването обявиха, че ще бойкотират гласуването с цел да делегитимизират резултите от него. И докато международната общност и пазарите бяха затаили дъх в очакване дали във вторник (б.а. 10 октомври) Карлес Пучдемон, президентът на Хенералидат де Каталуния, автономния орган, управляващ Каталуния, състоящ се от местните парламент и правителство, ще обяви едностранно независимостта на областта, той “паузира” по-нататъшните ефекти и действия, произтичащи от референдума, като заяви, че иска да преговаря и да сключи сделка с централното правителство, относно независима и суверенна Каталуния. От Мадрид, се чу гласът на министър-председателят Мариано Рахой, който обяви ясно и категорично, че всеки акт, обяващ независимост на региона би имал нищожна стойност и нарушава Конституцията от 1978 година, която формулира „неделимото единство на испанската нация“. Кралят на Испания – Фелипе VI, също се противопостави на отцепването на Каталуния, обявавайки референдума за нарушение на правовия ред в страната и изявавайки опасения, че действията на “безотговорните действия” на сепаратистите могат да хвърлят страната в хаос.
Едностранното обявяване на независимост ще бъде просто кулминацията на един дълго тлеещ конфликт.
Каталуния има статут на автономна област, с широки правомощия от 1977 г., когато демокрацията в Испания е възстановена. И макар движения, призоващи за независимостта на Каталунската област да са присъствали неотлъчно почти във всеки период на модерната ѝ история, това изглеждаше вероятна само в най-смелите мечти на една маргинална група от обществото. За съжаление, появата на модерното движение за независимост на Каталуния, поставящо начало на своята дейност със Статутът за автономия от 2006 г. съвпадна с голямата икономическата криза, която се яви като катализатор на увеличаващата се подкрепа за движението, промотиращо каталунски национализъм, независимост и републиканизъм. Тяхната вокалносст, бе временно заглушена от решението на Конституционния съд на Испания през 2010 г., който отмени част от текстовете на автономния статут от 2006 г., заявявайки, че няма никакви правни основания Каталуния да бъде призната като отделна нация в рамките на Испанската държава.
Противопоставянето на Каталуния има дълбоко икономически мотиви.
Икономическата криза от края на изминалото десетилетие е основна причина за появата на демагогската реторика, промотираща независимостта на областта, връщайки суверена в ръцете на местното население. Подкрепящите независимост успяваха да канализират голяма част от социалното недоволство, породена от влошената икономическа среда в посока към Мадрид, превръщайки неговия образ пред каталунците в първоизточник на всяка тяхна икономическа несгода или социална неправда. Възродените гласове на незасивима Каталуния, лицемерно втълпяваха на населението, че Мадрид пренасочва несправедливо финанси от богатия регион към по-бедните части на Испания с цел да неутрализира катастрофалните ефекти от икономическата депресия, в която бе голяма част от страната, докато местното правителство продължаваше да трупа дълг към централното правителство, достигайки колосалната сума от 13,5 милиарда през 2012 г. или 38% от общия дълг на всички 17 автономни региона. За много испанци от останалата част на страната, действията на каталунците са доказателство за лицемерие и егоцентризъм, като автономното правителство на областта отказва да погледне отвъд своя нос. Икономиката на Каталуния представлява втората по големина след Мадрид и съставлява от 20% от БВП, а каталунците са четвърти в страната по покупателна способност, изпреварвани само от Мадрид, Навара и баските. В Барселона се намира и едно от основните испански пристанища на брега на Средиземно море, а градът е голям индустриален и финансов център, привличащ все повече инвестиции, превръщайки го в регионален лидер в иновациите. Там е съсредоточен и основния поток от туристи, които са един от основните бизнеси в Иберийската страна.
От тук следва да заключим, че отцепването на Каталуния би имало катастрофални последствия за Испанската икономика, като тя ще загуби 1/5 от своята стойност и може да хвърли целия Европейски съюз в нова криза. Последствията за Каталуния също могат да бъдат много тежки, защото тя ще загуби своя статут на територия, част от ЕС, а прехвърляне на всички държавни функции към местната администрация би означавало сериозно предизвикателство за социалната система и публичните финанси на вече доста задлъжнелия регион. Следователно развръзката би имала последствия за целия континент, но ще се усетят непосредствено на Иберийския полуостров, където други движения за независимост, като например в Страната на баските, следяха внимателно как ще прочете референдумът и последвалите го процеси, с надежда и ентусиазъм дали няма да могат да използват „каталунския въпрос“ като „шаблон“, възможен за приложение и в техните области, където има вълна на сепаратистки национализъм. Точно този опасен прецедент, който представлява настоящата ситуация принуди централното правителство да покаже безкомпромисност в действията си, защото Мадрид не може да позволи рефендумът от 1 октомври да бъде просто първото парче домино, което ще почне да бута един по един и останалите региони, хвърляйки иберийския полуостров в хватката на сепаратистски настроения.
Централното правителство нямаше друг ход, освен да се опита на всяка цена да предотврати отцепването и появата на една нова суверенна държава, базирана на регионален етно-национализъм, с цел да предпази териториалния интегритет на Испания.
Сблъсъците между поддръжниците на независимостта с полицията, съпътствали провеждането на референдума, бяха шокираща картина не само за испанската общественост, но и целия Европейски съюз. И въпреки, че конфликтът изглеждаше неизбежен, ескалация под формата на физически сблъсъци, затваряне на секции от полицията и барикадиране на привържениците на независима Каталуния, бяха изненада за всички страни. Не се забави и каталунската пропагандна машина, която започна да втълпява, че духът на франкистка Испания се завръща, Мариано Рахой се е превърнал в едно модерен каудийо, а неговите съпартийци – във фалангистки бригади, които искат да смажат и асимилират каталунското население. С действията си полицията, които действаха на моменти брутално и безкомпромисно, не без наствавления от централното правителство, изземвайки бюлетини, затваряйки избирателни секции и изхвърляйки хора от сградите за гласуване, използвайки и сила, ако се налага, даде повод поддържниците на независимостта да изглеждат като борци за свобода в очите на международната общност. И все пак без да се оправдава насилието на полицията в тази ситуация, действията на правителството и властите не са необясними. За Мадрид е невъзможно да направи никакъв компромис със своя териториален интегритет, ако иска да се запази като държава. Каталунския референдум е първият опит за отцепване от Испания, но ако бъде успешен няма да бъде последния такъв.
Модерната Испанска държава и конституционален ред, построен след смъртта на Франко е базиран на широка културна, социална, дори и финансова автономия за регионите. Въпреки това, Испания се крепи на създаването на концепцията, че всеки трябва да се чувства испанец и да има самосъзнанието, че живее в една нация, като регионалната идентичност е оставена на заден план. Идеята е езиковите и културните различия между различните региони не трябва да бъдат катализатор на сепаратизъм и националистически настроения, а по-скроо споделена ценност, базирана на взаимно уважение, която превръща Испания в една богата на разнообразие страна. И макар противопоставянето на автономната област срещу централното правителство да крие своя генезис в един конфликт на икономическа основа, социо-културни фактори го превърнаха в истеричен и яростен антагонизъм. Говоренето на каталунски се е превърнало само по себе си в един акт на неподчинение и несъгласие с една концепция, която избутва каталунската култура на заден план зад споделената испанска идентичност. Разбира се, това е и въпрос на семантика, защото за останалата част на Испания действията на каталунците се проява на шовинизъм и доказателство за ултра-националистки настроения, които не трябва да имат почва в модерна Испания. Езиковото различие е и базата, на която се изгражда концепцията за каталунска идентичност. Не е рядко последните години да се изтъкват културните и социални различия между Каталуния и останалата част на Испания, разбира се наблягайки несъвместимостта на каталунската идентичност с тази на централна Испания и най-вече кастилска Испания и Мадрид. Лингвистичните, гастрономически, дори архитектурните различия, колкото и малки да са те се изтъкват с цел да се „храни“ идеята за каталунска нация. Акцентира се каталунския произход на личности като Гауди, Пикасо и Салвадор Дали. Футболният клуб „Барселона“ се е превърнал в носител на каталунския национализъм, като испанското знаме на стадион Камп Ноу е заменено с червено-жълтите ленти на каталунския флаг, а трансперанти, промотиращи независимсот на областта, са се превърнали в нещо обичайно, още от времената на предишното ръководство на президента на клуба Хуан Лапорта, един от тогавашните поддръжници на идеята за каталунския национализъм във все по-широката автономия на Каталуния.
И въпреки това, на 8 октомври излязоха над 350 хиляди души по улиците на Барселона да изразят своето несъгласие с идеята за независима Каталуния, защитавайки идеята тя да остане в пределите на Испания. Голяма част от местното население в самата област не смята и че самият референдум легитимира автономното правителство да обяви независимост. Въпреки че над 90% от гласувалите са гласували с „да“, ниската избирателна активност от 43% (едва 2,3 милиона души са гласували от 5,3 милиона души, имащи право на глас) е предпоставка да се подложи на съмнение дали мнозинството от каталунците желаят страната да обяви независимост. Те изразяват идеята за споделена идентичност с останалата част от страната, най-вече, че населението е преди всичко с испанско самосъзнание и само след това се самоопределя като каталунци, като двете идентичности не си противоречат. Така поддържниците за независимост отвориха още един фронт, но този път в самата Каталуния, като този път медиите и обществениците на тяхна страна няма да могат да ползват същите тактики, с които успяха да запалят „огъня“ на раздора с правителството в Мадрид.
Всички тези факти сочат, че в настоящата ситуация, няма страна, която да може да излезе победител без тежки щети за себе си.
Сценарий подобен на Брекзит е много възможен, като двете страни ще изпаднат в ситуация на „окопна“ война – ще се намират в открит конфликт, ще акцентират как сегашната ситуация не може да продължава по същия начин, но без да предприемат нужните действия, за да предизвикат промени. За Рахой и неговата партия е немислимо Испания да се раздели с регион представляващ 20% от БВП на страната, както и да постави опасен прецедент. Тук той има подкрепата и на широка част от опозицията, намираща се ляво от спектъра, като този Парламент не иска да бъде запомнен като главния „виновник“, неуспял да предотврати и защити териториалната цялост на кралството. От другата страна е Пучдемон, президентът на автономната област, който твърдеше, че ще обяви едностранно независимост, но в своята реч във вторник (б.а. 10.10.2017г.) обяви, че за момента ще суспендира ефектите обявяването на независимост и недвусмислено изяви желание да седне на масата на преговори с централното правителство, с цел да сключи сделка за „свободна Каталуния“. Независимост на Каталуния, обявена едностранно, изглежда все по-малко вероятна, но не невъзможна. Такъв тип сценарий ще бъде пагубен и за двете страни, като пазарите се притесняват, че той ще хвърли едновременно и Испания, и новосъздадената суверенна Каталунска държава в икономическа и финансова криза. От друга страна Пучдемон и неговите съмишленници не могат да не предприемат действия към независимост, защото това ще означава за онези над 2 милиона души гласували за независимост, че техния глас е бил без значение. И така бе отворена кутията на Пандора. Щетите бяха нанесени и може би са непоправими, страните застанаха на барикадите, насочили всякакъв вид оръжия, а по всичко изглежда, че няма друго решение към момента освен да седят в патова ситуация, непредприемащи абсолютно никакви действия, докато времето продължава да тече.
