fbpx

Идва ли политическия край на крал Биби?

Време за четене: 6 мин.

На 9 юни в Близкия Изток най-вероятно ще имаме за първи път от 12 години насам израелско правителство, чийто лидер няма да е Бенямин Нетаняху. Това, разбира се не означава, че трябва да отписваме все още Нетаняху. Едно е сигурно и то е, че политически мастодонт като Биби няма да си тръгне без бой. Защото ако го направи, то това би бил политическия му край.

Вече две години Израел е в спиралата на една безкрайна политическа криза. Сега за първи път обаче крал Биби, както е познат за своите критици, е на път да бъде детрониран. Как стигнахме до тук? В Израел, за разлика от България не се провеждат много избори. Освен местни и парламентарни други избори нямат в държавата. Президентската институция в Израел е изцяло ръководена от Кнесета, а самият президент се избира с гласуване от членовете на Кнесета и има мандат от 7 години. Неговата роля е да бъде един вид обединител на нацията и гарант който да следи за това да се спазва закона и да раздава мандатите за съставяне на правителство. Чисто церемониално, но дълбоко уважавана длъжност способна да изпълнява и някои дипломатически функции, но без реална власт. Ето за това най-важният пост в Израел си остава този на министър председателя, а от 2009г. насам този пост беше зает от Нетаняху.

Разбира се, политическата действителност днес е различна.

Връщайки се на мисълта за президентската институция в Израел редно е да се отбележи, че другата голяма новина от тази седмица беше и назначаването на нов президент на страната в лицето на Ицхак „Бужи“ Херцог, който е второ поколение президент след баща си Хаим Херцог. Самият Бужи е стар познайник на Нетаняху и негов дългогодишен съперник още от времената, когато беше председател на Работническата партия. Това автоматично го вкарва в списъка на врагове на Биби, а този списък със всеки изминали избори става все по-дълъг. Толкова дълъг стана наистина, че беше нужно коалиционно споразумение от 8 партии от всички политически спектри да се обединят, за да детронират Биби. Но тук трябва пак да отчетем, че тези осем партии събират 62 места в 120-местния Кнесет. Тоест достатъчно е за Нетаняху да разбие само една от конкурентните партии и нов кабинет няма да се образува. Ако има едно нещо, което се знае за Биби, то това е, че той е с професорска степен когато стане дума за „купуване на човешки души“. Излишно е да се дава примера с бившия коалиционен партньор на Яир Лапид, а именно Бени Ганц, който прие прегръдката на Нетаняху и състави правителство с него. Към днешна дата обаче Ганц няма никакъв път към поста на министър председател и по-скоро ще си остане на досегашното място, като министър на отбраната.

Тук трябва да споменем важният човек, който успя с инженерни усилия да изгради тази осем членна коалиция от десни, центристи, ислямисти и леви, а именно Яир Лапид. Бивш министър в първия кабинет на Нетаняху, Лапид успя да консолидира подкрепата към своята партия „Йеш Атид“ трайно измествайки по този начин Работническата партия и други субекти от център ляво. Има една обща черта, която обединява по-голяма част от играчите в тази крехка коалиция. И Яир Лапид, и Бени Ганц заедно с Нафтали  Бенет, Гидеон Саар, Авигдор Лийберман, Айелет Шакед, Моше Яалон и други, всички те са си имали работа с Биби, било то като негови съпартийци, било като коалиционни партньори или министри в негови правителства. Това са хора, които познават Нетаняху и които няма да се издушат един друг докато не премахнат Биби от властта. А причината за това е проста.

Нетаняху никога не е бил по-слаб от сега, а отстраняването му от властта и заменянето на главния прокурор Манделблит, който засега удобно тупа топката и бави съдебния процес срещу него ще вкара Биби в политически нокаут, от който няма да може да се завърне както го е правил преди, през далечната 2009г. Има и друг голям проблем и той е свързан със големия завой на една не малка част от израелското общество в посока дясно, а в някой случаи и крайно дясно. Това се дължи на факта, че Ликуд като традиционната дясна партия в Израел от около почти 50 години насам залага критерия за това какво е дясна ционистка партия. От тук нататък всякакви формации производни на нея могат да се намират само по-надясно. Там се озоваха и бивши млади ликудници като Шакед и други, които просто създадоха свои проекти и започнаха да изпомпват гласове в леуми-дати (религиозно-националистка) посока. Другата тревожна тенденция в Израел е влизането в Кнесета на каханистки партии, като тази на Бецалел Смотрич, които също допринасят за тази тревожна тенденция за радикализиране в израелското общество.

Но кой ще е наследника на Биби?

Не за първи път в историята на Израел се подписва коалиционно споразумение за създаване на правителство на ротационен принцип. Даже напротив в Израел това си е добре познат трик още от 80-те години когато Ицхак Шамир и Шимон Перес използваха за първи път тази схема. В повечето случай, разбира се, това дава време за прегрупиране и както стана и при Ганц и Нетаняху ротацията на премиерския стол никога няма да бъде извършена.  Същият анализ може да бъде отнесен и към сегашната ситуация. Ако в сряда Нафтали Бенет се закълне като министър председател на Израел, то той ще обърне цялата си сила към това да изпъкне пред своите коалиционни партньори и на техен гръб да консолидира обществена подкрепа. Самият Бенет не трябва да бъде подценяван. Евреин с американски потекло, преди 10 години, той продава старт-ъп компанията си, която се занимава с софтуерна сигурност за рекордните 145 млн. долара. Една не малка част от това състояние, той влага именно в политическите си амбиции и така стигаме до днес, когато той наклони везните в полза на това да отстрани бившия си шеф Нетаняху. Самият Бенет подобно на Лапид е бил министър в правителство на Биби и затова може да се каже, че този политически боксов мач се играе между противници, които повече от добре се познават.

На последно място не бива да се забравя и факта, че Нетаняху вече няма силен съюзник в Вашингтон, а новият президент Джо Байдън по-скоро дава сигнали, че би предпочел да работи с друг министър председател на Израел. Една от целите на американската администрация би била да се върне и разговора за създаването на Палестинска държава, но с човек като Нафтали Бенет начело на Израел, този разговор ще се превърне в монолог за Байдън. Самият Бенет има едно прословуто изказване в което отрича идеята за палестинска държава, заменяйки я с идея за създаване на някаква федеративна палестинска автономия или асоциирана държава към Израел по подобието на Пуерто Рико или Американска Самоа.

Заключението което може да се направи към този етап е, че макар и да не е гласувано още това правителство, което е „ни риба, ни рак“, то най-вероятно ще бъде избрано, но животът му ще е предрешено кратък заради огромното несъответствие между интересите на всеки един участник в този сговор. Нетаняху направи една фатална политическа грешка и тя е че успя да настрои всички срещу себе си. И в Израел и в САЩ. Това ще му коства всичко, но сценария за завръщането му на бял кон като спасител ще остане стига да има бърз провал на тази коалиция. За разлика от друг път обаче един Биби без власт може да стане лесна плячка за правосъдните органи в Израел. Дали Нетаняху ще последва затворническата съдба на предшественика си Ехуд Олмерт остава загадка на този етап, но едно е сигурно и то е, че черните облаци на нестабилността ще продължат да висят над Израел, а вътрешните проблеми на страната, между религиозни и секуларни, както и натиска от Хамас ще продължават да са теми без отговор. И така до следващите избори, които може да са по-скоро отколкото всички предполагат.


Изборни резултати

ПартииМеста
Likud30
New Hope6
Yamina7
Religious Zionists6
United Torah Judaism7
Shas9
Israel Beitanu7
Blue and White8
Yesh Atid17
Meretz6
Labor7
Joint List6
Ra’am4

Партиите и техните места в настоящия 24-ти Кнесет.

Източник:  Maddad 

Споделете чрез

Предишен

Следващ