fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Идеализмът убива

Време за четене: 5 мин.

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните местности, държави, региони, градове, квартали и улици и да действаш подобаващо.

На теория е възможно да ти се случи нещо лошо докато пребиваваш на най-безопасното място в Цюрих и после да преминеш напълно невредим през Кабул, Исламабад или Могадишу. Но статистическата вероятност за подобна динамика е меко казано минимална. Емпиричният изследователски метод демонстрира, че е много по-логично и очаквано да бъдеш нападнат и ограбен край фавелите на Сао Паоло, отколкото в Монако или Токио. Това не означава, че задължително ще се случи, но ти трябва да си подготвен и да може да навигираш през различните нива на риск. Особено, когато пътуваш с близки, за които си отговорен.

Всичко това трябва да е болезнено известно на всеки турист и дори авантюрист, решил да обикаля планетата. Но една съвсем друга линия на разсъждение и действие доминира определени общности и води до съвсем реални и редовни човешки жертви. Става въпрос за мисленето на много млади западни хора, отгледани в сигурния балон на средната класа, сляпо вярващи в догмата на културния релативизъм. За тях няма особена разлика между култури, цивилизации и държави, всички сме едни и същи хора, а опасността на места в Третия свят, например, е до голяма степен изфабрикувана от манипулативни медии и търговци на страх.

Тези идеалисти отхвърлят криминалните статистики и емпиричните данни като форма на токсични предразсъдъци и поставят на първо място своята топла и плюшена емоция. Емоция, която ги води на велосипеден тур из планините на Таджикистан, близо до територии на „Ислямска държава“. Това чувство на всеобхватен хуманизъм и безрезервна любов към бедни и рискови райони ги вдъхновява да обикалят страни и градове, в които средният брой на убийства на глава от населението е буквално десетки пъти над този в родните им места.

Подобен глазиран идеализъм твърде често води до познат и пагубен развой на събитията. Медиите първо съобщават, че млади туристи от Европа или САЩ са изчезнали някъде в Африка, Латинска Америка, Централна Азия или Близкия изток докато са били сами на авантюристично пътуване. Издирването продължава няколко дена и после намират телата им.

Най-актуалният случай е смъртта на Катерин Шоу. (На снимката) Трупът на 23-годишната британка беше открит в планински район в Гватемала след няколкодневно издирване. Започва криминално разследване. Вероятно Катерин е била убита.

Наскоро насилствената смърт сполетя двойка от Вашингтон, предприела приключенски поход през Африка и Азия. В Таджикистан младите, образовани и успешни американски граждани бяха прегазени от бойци на „Ислямска държава“ заедно с още двама велосипедисти. Техният дневник на пътешественици разкрива гибелен развод с реалността и потресаващ когнитивен дисонанс. На една страница те репортажно описват как са били нападани в африкански държави и после философстват, че няма такова нещо като опасни страни и култури, а посетените места от Третия свят са разкрили пред тях красотата на човечеството в контраст с корпоративната грозота на Запада.

Две скандинавски студентки бяха брутално убити в Мароко в края на 2018 г. Те са обикаляли сами отдалечени планински райони и са станали жертви на група марокански мъже.

Прави впечатление, че много от тези сходни трагедии включват жени, които решават да пътуват самостоятелно до райони, известни с изключително враждебното и потисническо третиране на жените.Някои от тях искат да докажат, че това са просто предразсъдъци и „фейк нюз“. Такъв е случаят с италианската феминистка Пипа Бака, която беше изнасилена и убита в Турция, докато провеждаше своя поход за мир, облечена в сватбена рокля. Нейната цел е била да докаже, че няма разлика в културите и жените няма от какво да се страхуват по местата, за които има тонове доказателства, че има от какво да се страхуват.

Тук разликата между факт и чувство е буквално разликата между живот и смърт.

В графата на смъртоносния идеализъм трябва да включим и американския турист  Джон Чау, който реши да се прави на мисионер с изолирано от цивилизацията индианско племе на един от Андаманските острови. Младият мъж беше убит от копията на недокоснати от модерността хора, за които се знае, че са извънредно враждебни към непознати посетители, а достъпът до техният хабитат е забранен.

Никога не бих завел жена на неорганизирано и неподсигурено пътешествие в доказано рискова страна и със сигурност не бих пуснал своя близка на подобна опасна и безразсъдна авантюра. Преди две години, в рамките на няколко дена, на няколко пъти ми вадиха нож в Рио де Жанейро. Бях взел всякакви мерки и се съобразих с повечето съвети за безопасност, но престъпността там е навсякъде. По-късно разбрах от две познати момичета, че още на втората вечер от тяхното пътуване в Рио са били обрани с пистолет. Тези модерни и приключенстващи българки ми казаха, че пръв път някой насочва огнестрелно оръжие към телата и лицата им. За тях вероятно е било въпрос на хипстърска чест и бюджетни съображения да отседнат в по-опасна част от и без това опасния мегаполис. Каквито и плюшени представи да са имали дотогава за бедните бразилски малцинства, вероятно са се изпарили. Зя тяхно добро се надявам да е така.

Криминалните статистики не са някакво ксенофобско фентъзи, изобретено от лоши чичковци, които не искат европейските младежи да видят колко по-хубав е животът във Венецуела или Еритрея. Тези данни имат значение и могат да ни спасят живота. Когато се пътува до рискови далечни дестинации идеализмът няма място в багажа.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ