Протестите на американските студенти трябва да са сигнал за събуждане. Несъмнено голяма част от протестиращите против военните действия на Израел срещу Хамас в Газа, са искрено загрижени за съдбата на палестинските цивилни, използвани като жив щит. Ясно е обаче, че много от тях се поддават на влияние от страна на тъмни сили. Някои дори стигнаха дотам, че възхваляват Хамас и открито призовават за опожаряване на Тел Авив.
Тук, в Европа, също бяха изразени подобни опасения. Мохамед Хатиб е координатор за ЕС на Samidoun – екстремистка пропалестинска организация. Той живее в Белгия и се ползва със статут на „бежанец“. В уебинар, посветен на терористичната атака на 7-ми октомври, Хатиб заявява, че това е бил „славен ден“, който го е накарал да се гордее. Samidoun се счита за прикритие на Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) – палестинска терористична организация, известна с отвличания на самолети и убийства. Предполага се, че терористи, свързани с его, са участвали и в терористичната атака на 7-ми октомври.
В Германия Samidoun беше забранена, след като на музикален фестивал в Берлин раздаваше сладкиши в чест на ужасяващото клане на Хамас. Забраната означава, че активите на организацията ще бъдат конфискувани, публикациите в Интернет и социалните медии са забранени, а хората, действащи в организацията, подлежат на наказание от германската правна система. В Белгия и Нидерландия обаче организацията остава законна. В Нидерландия възхваляването на тероризма не е наказуемо. Въпреки това Samidoun е заподозряна във финансиране на тероризма, така че предстои да видим колко дълго още ще може да се занимава с дейността си в Ниските страни.
Независимо от престъпния характер на Samidoun, странно е, че организацията демонстрира срещу израелските военни действия в Газа в компанията на неправителствени организации, защитаващи правата на жените, гейовете и младежите, както и на организации за сътрудничество за развитие. Някои демонстранти размахваха знамена на Samidoun и по време на откриването на Музея на Холокоста в Амстердам на 10-ти март 2024 г. Организации като Samidoun открито подкрепят терористичната групировка Хамас. В същото време в Газа, където Хамас е на власт от почти две десетилетия, основните права на жените и хомосексуалистите са сериозно нарушени. На неомъжените жени не е позволено да напускат Газа без съгласието на мъжки настойник, а хомосексуализмът се наказва с мъчения и смърт.
Широко затворени очи
В коментар за забраната на Samidoun в Германия белгийският журналист Бруно Струйс заявява:
Фактът, че Samidoun – организация, която одобрява терористичните актове на Хамас, може да действа в Брюксел, но не и в Германия, ще ги засили у нас.
Според него това също така „напомня на кампанията на неправителствени организации и леви политици преди десет години за освобождаването на Усама Атар, който по-късно замисля атентатите от 22 март.“
Усама Атар, белгийски гражданин от Брюксел, организира нападенията в Париж и Брюксел през 2015 г. и 2016 г. Преди да се издигне до върха на „Ислямска държава“ по време на американската окупация на Ирак, той вече е бил задържан от американците, защото са го смятали за опасен. Това е станало през 2005 г. В резултат на кампания на брюкселски политици и редица неправителствени организации, като Amnesty International, белгийските власти подкрепиха делото му и в крайна сметка той беше освободен. В Белгия Атар насочва вниманието си към изграждането на терористична мрежа и пътува напред-назад до Близкия изток, което води до ужасни последици. Едно е да се противопоставяш на израелските действия в Газа или да смяташ, че белгийски гражданин като Усама Атар не бива просто да бъде държан в плен от американските окупационни сили в Ирак. Но да стоиш рамо до рамо със злонамерени екстремисти е нещо съвсем друго.
В същия дух след 7 октомври френският ляв популист Жан-Люк Меленшон беше единственият политически лидер, който отказа да осъди терористичната атака. Това нанесе смъртоносен удар на Nupes – алианс на левите френски политически партии, който преди това водеше в проучванията за европейските избори. Това не беше и първият инцидент, при който партията на Меленшон се оказа със съмнителни двойни стандарти, когато става въпрос за евреи.
В паралел депутатът от Шведската социалдемократическа партия Евин Инчир пък успя да изготви доклад на ЕП за отношенията между Европейския съюз и палестинската власт, без да спомене Хамас, тероризма, антисемитизма или преследването на палестинските християни от техните мюсюлмански колеги.
Пристрастността на медиите
Разследването на белгийския историк Силви Лаусберг и либералния белгийски депутат Вивиан Тейтелбаум разкрива още, че медиите спешно трябва да се погледнат в огледалото. Двете жени, които са били председатели на Френския съвет на жените в Белгия (CFFB), твърдят, че едва 60 дни след терористичната атака на 7 октомври френскоезичната правителствена телевизия RTBF най-накрая е съобщила за сексуалните престъпления, извършени от Хамас по това време, и то само в три кратки новини. Това се случва, докато международната информационна агенция Ройтерс съобщава за това още на 15 октомври. Разследващите осъждат по-специално факта, че на уебсайта на RTBF историкът Ан Морели подчертава, че „всички свидетелства трябва да се приемат с щипка сол.“ Дали феминистките неправителствени организации биха приели подобни изявления в друг контекст? Вероятно не. И все пак от този квартал не се е чул нито един протест, докато групите за защита на правата на жените участват в протести, на които редовни участници са и екстремистите от Samidoun.
Иронията тук е, че същата RTBF твърди, че публикува новини „от гледна точка на пола“, което предполага феминистка гледна точка. Някои частни медии, а именно La Libre и RTL, бяха малко по-бързи – на 14 ноември, но левият френскоезичен белгийски вестник Le Soir посвети първата си статия на сексуалното насилие, случило се на 7 октомври, едва на 15 декември.
Журналистите, както и неправителствените организации, са предимно с леви убеждения. Ето защо не бива да ни изненадва фактът, че според Британската кампания за борба с антисемитизма той се среща предимно сред левите политически партии. Цели 80% от регистрираните случаи на антисемитизъм произхождат от леви британски партии.
За съжаление левият антисемитизъм има исторически прецедент. Например френският радикал от XIX в. Пиер Леру, който популяризира термина „социалист“, е непоправим антисемит. Той заявява: „Когато говорим за евреите … имаме предвид еврейския дух – духът на печалбата, на печалбарството, на спекулацията; с една дума, банкерският дух.“ Трудно е да се отрече, че този вид мислене е много разпространен и днес сред левите и техните съюзници.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
