Няма да е пресилено да се каже, че следващото десетилетие ще е белязано от острото съперничество между САЩ и Китай. Битката ще се води по няколко основни фронта: икономическо превъзходство, технологично развитие и геополитическо влияние. Големият въпрос е дали САЩ ще задържи своята лидерска позиция на глобалната сцена, или Китай ще успее да пренареди баланса на силите в своя полза.
Икономическата реформа от края на 70-те години на миналия век е повратна точка в развитието на Китай.
Идеите на Дън Сяопин за смяна на централизирана планова икономика в страната дава предпоставки за по-адекватна ценова система и осъзнаване на ползите от международната търговия. През 90-те години на всички става ясно, че Китай започва да се превръща в световния производител, буквално, на всичко. Етикетите с надпис made in China стават нещо съвсем естествено, а БВП на Китай расте с двуцифрени проценти на година.
В същото време икономическият растеж в т.нар. развити страни започва да намалява. През 50-те и 60-те години САЩ отчитат среден ръст на БВП от над 4%, докато през 70-те и 80-те той слиза на около 3%. Тези тенденции се запазват и в последните две десетилетия, което все повече доближава БВП на Китай до този на САЩ. Хора като Илън Мъск и Рей Далио са убедени в неизбежното поемане на световното лидерство от Китай.
От друга страна, не трябва да се избързва с прогнозите, защото Китай също има своите политически и икономически проблеми.
Битката срещу COVID-19
Основно предизвикателство пред почти всички държави по света е справянето със здравните и икономическите последствия от COVID-19. Към днешна дата е очевидно, че Китай се справя много по-добре с ограничаването на пандемията и икономическите предизвикателства в сравнение с всички останали водещи икономики.
За сравнение – американската икономика отчете спад от 2,5% за четвъртото тримесечие спрямо година по-рано, а Китай отбеляза ръст от цели 6,5%. През 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в Китай възлизат на 163 млрд. долара, докато в САЩ числото е 134 млрд. долара. Това се случва за първи път, което е красноречив показател за по-бързото рестартиране на китайската икономика.
Новият президент на САЩ
Един от важните въпроси пред Джо Байдън е каква ще е политиката на САЩ спрямо Китай. Още в предизборната кампания той даде заявка, че ще разчита на дипломацията, но без да се правят отстъпки в ущърб на американския бизнес.
Китай е една от много малкото теми сред американските граждани, по която има обществен и политически консенсус. Той се изразява в тезата, че Китай от години налага нелоялни бизнес практики, на които САЩ трябва да се противопоставят. Байдън може да намали степента на агресия към Китай, която демонстрираше Тръмп, но няма да си позволи прекалено смекчаване на тона.
Къде ще е най-ожесточена битката?
Най-видимите удари между двете суперсили са в полето на търговията. Много е вероятно търговската война да се задълбочи и да видим налагането на още по-сериозни тежести над свободната търговия. Едва ли администрацията на Байдън ще действа толкова рязко, колкото тази на Тръмп от 2018 г., но със сигурност напрежението през настоящата година ще се запази. Важно е да се отбележи, че конфликтът няма да се ограничи само между САЩ и Китай. В него ще се включат и други страни, които неизбежно ще трябва да изберат един от двата “лагера”.
Технологичната битка е може би най-ключовата на широкото “бойно поле”. Технологичната доминация означава спечелване на преднина в икономическо и военно отношение. Към момента САЩ имат съществена преднина в тези две направления, но Китай успяват консистентно да скъсяват дистанцията. Може да се отбележи категоричното лидерство на САЩ в развитието на изкуствения интелект, но в същото време Китай притежава доминираща позиция по отношение на 5G технологията.
В геополитически аспект ситуацията ще става все по-заплетена и напрегната. Много вероятно е да се обособят все по-ясно очертани съюзи, начело на които застават САЩ и Китай. Китайският президент Си Дзинпин призова да не се повтаря сценарият на студената война, но тези думи прозвучаха прекалено фалшиво, за да им повярваме. Няма какво да се лъжем, Китай и САЩ са готови за този нов стар сценарий. Просто ролята на лидер на Източния блок ще се поеме от Китай, на мястото на някогашния Съветски съюз.
Факторите, които ще определят бъдещия световен лидер
Може да звучи тривиално, но икономическият подем винаги е фундаментът за цялостно развитие на една страна. Повишаването на производителността на труда и натрупването на богатство на индивидуална база ще е ключът към “победата”. Китай все още страда от сериозна поляризация на ниво доходи и сериозна част от гражданите живеят при много нисък стандарт. Това са част от дефектите на прекомерната държавна намеса в икономическите процеси.
Бъдещата глобална криза ще е дългова. С други думи, назрява огромният проблем със свръхзадлъжнелите правителства, бизнес и домакинства. Той е актуален както за САЩ, така и за Китай. Общият дълг към БВП в САЩ възлиза на над 385%. Към края на годината това съотношение за Китай е на нива от около 280%. Без да взимаме под внимание основателните критики относно коректността на статистическите данни от Китай, ясно се виждат стратосферните нива на общия дълг и в двете страни. Задълбочаване на това
дългово безумие ще породи тежки проблеми за стойността на парите и съответно за покупателната способност на гражданите. Големият въпрос е кой ще се справи по-ефективно с дълговата криза. От този въпрос зависи и коя валута в бъдеще ще поддържа статута на световни резервни пари – американският долар или китайският юан
Политическата стабилност също е ключов фактор в битката между водещите икономики в света. В САЩ виждаме едно огромно вътрешно разделение, което може да прерастне дори в гражданска война. В Китай пък управлява комунистическа партия, която ограничава личните свободи на огромна част от своите граждани. С икономическо развитие и все по-образовано население се поражда ръскът все повече граждани да осъзнават позитивите на демокрацията в сравнение с комунистическия режим. Според някои анализатори този процес неминуемо ще доведе до масови бунтове и дори до смяна на модела на управление в Китай.
Наизвестните са много, но едно е сигурно – битката между САЩ и Китай ще е безкомпромисна и с много удари под пояса.
