Икономиката стъпва на крака през юли, но я удря политическа криза?

Какво ще донесе новата 2021 г.? Тя се очертава заредена с изненади, каквато се оказа и 2020 г. “24 часа” зададе въпроси на експерти. Вижте отговорите на Владимир Сиркаров, журналист и икономист.

Прогнози за икономиката

1. Ще излезем ли от кризата до края на 2021 г.? Икономиката ще расте ли и с колко?

Изминалата икономическа година е най-тежката от далечната 1997 г. насам. Повечето прогнози сочат, че БВП за 2020 г. ще се понижи с между 5-6% на годишна база.

С оглед на втората вълна от COVID-19 и новите ограничителни мерки спадът може да се окаже и още по-голям. През четвъртото тримесечие на 2020-а и първото на 2021 г. картината няма да е позитивна.

От второто тримесечие на новата година има изгледи за нормализиране на икономическата обстановка и очаквания за годишен ръст на БВП в диапазона 3-4%.

Ако процесът по ваксиниране на гражданите протече плавно и пандемията отслаби своята хватка, може да очакваме по-осезаем ръст в потреблението, инвестициите и икономическата активност като цяло. Не трябва да забравяме, че България е изправена пред много важни и непредсказуеми парламентарни избори.

При възникване на политическа криза рисковете за влошаване на икономическата ситуация са много големи.

2. Кои сектори очаквате да са в подем и кои – в спад?

В настоящата криза повечето сектори отчетоха една много тежка 2020 г. Все пак има някои подсектори, които ще могат да се поздравят с успешна година. Административно затворените бизнеси определено понасят огромни щети.

Ресторантьорският и хотелиерският бранш, целият туристически сектор регистрират рекордни спадове. В транспортния сектор пък виждаме тотален колапс на авиоиндустрията. Търговията също понася сериозни удари.

Един от големите печеливши е онлайн търговията, която логично отчита изключителен ръст на оборотите през миналата година. Други продсектори “на плюс” са софтуерна индустрия, автоиндустрията, гейминг индустрията, куриерските услуги. Подобна ще е картината поне до края на първото тримесечие на 2020 г. През цялата 2021-а най-засегнатите сектори ще са в трудно положение, опитвайки се да превключат на възможно най-високи обороти своята дейност.

3. Ще расте ли лихвата?

Не очаквам лихвите да растат през 2021 г. Няма съществени индикации за промяна в лихвената политика на българските банки. Ако има повишения, те няма да са осезаеми и ще са ограничени до тесен обхват от кредитни продукти.

Въпреки че икономическата ситуация е много напрегната, което рафлектира върху приходите на банките, банковият сектор остава добре капитализиран. Важен фактор за запазване на стабилността на финансовата система има и удължаването на частния мораториум върху плащанията по кредитите.

Това дава времеви буфер на гражданите и фирмите да започнат погасяване на своите задължения след преминаване на тежките зимни месеци.

4. Идва ли висока инфлация?

Не, със сигурност няма да станем свидетели на висока инфлация. Очакванията за инфлацията през изминалата 2020 г. са в диапазона 0 – 0,5% на годишна база. Тези ниски стойности се дължат на понижението на цената на петрола, спада на частното потребление и икономическата криза като цяло. През 2021 г. инфлацията ще тръгне нагоре, но почти сигурно ще остане под 2% за годината. Ръстът ще се дължи основно на очакваното покачване на петролните цени, а не толкова на бързото възстановяване на българската икономика.

5. Къде ще е изгодно да се инвестира?

Живеем в много интересни времена, което предлага много инвестиционни възможности. Важно е да си даваме сметка обаче, че пазарите са много волатилни и крият сериозни рискове.

Макар че златото отчете солиден ръст за 2020 година, смятам, че инвестициите във физическо злато и в публични златодобивни компании остават със сериозен потенциал и през настоящата година. С много добра инвестиционна перспектива е и гейминг индустрията. В подобна несигурна конюнктура е добре да поддържаме относително високи нива на налични средства – 20-25% от разполагаемата сума за инвестиции. Това дава възможност за бърза реакция при появата на нова инвестиционна възможност, без да има нужда от преструктуриране на вече направените инвестиции.

Прогнози за политиката

1. Какво ще се случи на парламентарните избори у нас? Кой ще е победител, ще влязат ли в парламента “новите играчи”, какви изненади може да се очакват?

С оглед на последните социологически проучвания политическата картина след изборите изглежда крайно интересна. Битката за първото място отново ще е между ГЕРБ и БСП. “Нови играчи” в следващия парламент със сигурност ще има, въпросът е колко ще са те. Към момента единственият сигурен е партията “Има такъв народ” на Слави Трифонов.

Задругата между Мая Манолова и “отровното трио” сякаш затвори и малката възможност за съвместно явяване на “Изправи се. БГ” и БСП. Отпадането на тази възможност определено е от полза за ГЕРБ в битката за първото място. Не трябва да забравяме, че е много вероятно избирателната активност да е рекордно ниска, което поставя още повече въпросителни за изхода от изборите.

2. Какво ще е следващото правителство? Възможно ли е да има скоро след редовните предсрочни парламентарни избори?

Единственото сигурно е, че съставянето на стабилно коалиционно управление ще е задача с повишена трудност. Дори опитите за чисто аритметическо напасване на мнозинство показва, че сметките просто не излизат. Коалицията най-вероятно ще трябва да се състави от три политически формации, ако изключим варианта ГЕРБ – БСП. При положение, че никоя формация няма да се коалира официално с ДПС, то теоретично възможните конфигурации са много трудноосъществими на практика.

В подобна ситуация има два варианта. Първият е да не се състави правителство и да се премине към процедура за нови предсрочни парламентарни избори. Вторият е да се направи експертен кабинет. Мисля си, че вторият вариант вече е на дневен ред При него политически неприемливите коалиции могат успешно да се прикрият за пред широката аудитория.

3. Каква може да е изненадата на годината?

Една от изненадите през тази година ще е бързото разочарование от политическите формации, които ще влязат в следващия парламент. Веднага след еуфорията от вота и надеждата за промяна ще дойде осъзнаването на реалната ситуация. А тя хич не е розова, защото ще станем свидетели на избуяването на тежък ляв популизъм. Мнозинството от партии декларират нуждата от още по-голяма намеса на държавата в икономическите отношения. В някои политически платформи има дори заплахи за ограничаване дейността на конкретни бизнеси, повишаване на данъци, повече регулации и т.н. Това е изключително вредно и опасно, защото само частната инициатива и благоприятната бизнес среда създават икономическото благосъстояние.

4. Какво е най-голямото предизвикателство, което имаме да решаваме като нация?

Смятам, че една от най-важните цели пред България е повишаване на стандарта на живот и по-бързото догонване на западните страни. Убеден съм, че българите имаме потенциала да го постигнем. Предизвикателството е да се научим да развиваме този потенциал и да го прилагаме на практика.

Ключовите фактори за постигането на тази цел са качественото образование и непрекъснатото повишаване на производителността на труда. Звучи тривиално, но това е пътят, по който да вървим.

Не трябва да разчитаме на политиците да ни оправят живота, а на нас самите.

Оригинална публикация

Споделете:
Владимир Сиркаров
Владимир Сиркаров

Икономист и финансов журналист. Съавтор и водещ на телевизионното предаването за икономика и политика „Плюс-Минус“ по НОВА телевизия. Икономически експерт в Институт за дясна политика. Дългогодишен водещ на авторското финансово шоу Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Завършва бакалавърска програма Финанси и магистърска програма Финансови пазари в Нов български университет. В момента е докторант в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Катедра Финанси и Кредит. Темата на дисертацията му е: „Предизвикателства пред съвременната парична политика и реформа на паричните системи“.

Интересите му са насочени в областите – парична политика, „австрийска“ икономическа школа, макроикономика, капиталова и валутна търговия, инвестиционни стратегии.