fbpx


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


Ако предходните две години бяха белязани от пандемията, която създаде невиждан за няколко поколения хаос, страх и чувство за неизвестност, то със сигурност 2022-ра минава под сянката на войната в Украйна. Първото предизвикателство създаде предпоставки за това светът да не бъде същият, но второто вече прави реструктурирането задължително.

И не, промяната не се крие в любимата хипотеза на определена група анализатори, че световният ред е рухнал и ни очаква нов, но без някой да описва как точно ще изглежда той. Някои политици като президента на Франция пък ни предупреждават за “нови икономически модели”. Какви са те, отново не последва обяснение.

Както пандемията, така и войната в Украйна провокираха в общественото пространство да бъдат хвърляни гръмки твърдения, без да се разкрива смисъла зад тях.

Светът сякаш започна да адаптира конспиративни теории като нормални, а телевизорът наистина се превърна в говореща кутия, през която ни залива странен новоговор, както печално предричаше Оруел. Животът се променя и това е повече от нормално, макар да плаши съвременния индивид, който бе подмамен от либералните илюзии за спокоен и дълголетен живот без катаклизми и за скорострелен технологичен напредък, който ще ни създава все повече комфорт и по-малко грижи.

Илюзиите и евтините мечти винаги рухват тежко и ова действа като шокова терапия.

През нея обаче трябва да минат и „изнежените“ политически лидери на съвременния либерален мейнстрийм. Нека не забравяме, че политиците са само отражение на избирателите и нищо повече.

Това не са привнесени отвън чужди за обществата образи. Напротив, те кореспондират пряко с образите на своите поддръжници.

Обществата също минават през шока от рухването на илюзиите. Няколко поколения, които са научени да не поемат отговорност, да не правят избори и са загубили моралния си компас (ако някога изобщо са имали такъв), са изправени пред голямо предизвикателство. То се задълбочава и от разбирането на тези поколения, че може да бъде валидна само тяхната истина, а всеки, който не я споделя е глупак.

Това объркано общество предлага интересни хипотези. Едната от тях е, че ние трябва да анализираме много внимателно и да не вземаме страна. За каквото и да било.

И най-вече за войната в Украйна

Имало нужда да се помисли, да се анализира, да се видят всички гледни точки.

Дяволът бил в детайлите, казват. Всъщност, дяволът е точно там, където човек избягва моралните избори.

Според един комерсиален цитат на
Данте Алигиери :

„Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са запазили неутралитет.“

Това не е съвсем вярно и най-вероятно е грешно цитиране от страна на политически лидер.

В ‚Божествена комедия“ разбираме, че те дори не са достойни за Ада, а и нещо повече – нямат правото да се наричат човеци.

От още по-стари времена липсата на желание за вземане на избор е била смятана за нещо нередно.

В някои случаи – дори и за престъпление. Често разглеждаме остракирането в древните полиси като романтичен ритуал за „демократично прогонване на тираните“, но пропускаме един важен факт, който Аристотел ни е описал, разказвайки за законотвореца Солон:

„5. Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“

Или с други думи казано, остракирането важи и за хора, които не вземат страна дори и по време на граждански конфликти и размирици. Престъпление, което се наказва с лишаване от права и забележете – осъждане за безчестие.

Според различни български речници, синоними на безчестие са: непочтеност, срам, позор и низост.

Философът Киркегор също оставя значително творчество, посветено на избора на човек. Целият му том „Или – Или“ е посветен на учението за избора. Според него човек цял живот трябва да избира между две или повече опции, отказвайки се от другите. Избиращият човек е мислещият човек.

Висшият акт на човека като етическо същество е изборът. Тук възниква мисълта, че все пак трябва да сме внимателни, особено на политическо ниво. Има теоретици, посветили време на изследването на този проблем. Ахмед Давутоглу, който освен политик е и доктор по политически науки и международни отношения, казва ясно, че по време на динамични процеси на международната сцена има три типа субекти: тези, които движат процеси; вторите, които бързо се ориентират и групират; и третите, които се „снишават“, не бързат и чакат.

Според него, най-губещи винаги са тези в третата група, които течението води по пътя към неприятностите.

Това важи с пълна сила и за България. Точно по тази формула се оказахме в позицията на страна, която е ненадежден партньор за Запада и неприятел за Русия едновременно.

Времето за анализи и преценка е отминало

Както в политически, така и в личностно-морален план. Време е за избор. Лошият избор е по-добър от снишаването и от шикалкавенето. Избор, продиктуван от морални устои и ценности, не просто заради пускане по течението и противно на Киркегоровата теза – направен без мислене. Защото тук идва другият проблем. Мнозина са направили своя избор (по-скоро тук става дума и за приелите нечий чужд такъв), но не от морални подбуди, а напротив. За тях войната не е смърт и разруха, а събитие в духа на спортната надпревара.

Злорадстването в тази ситуация не е проява на висок морал. То демонстрира по-скоро озлобление, тесногръдие и ценностен дефицит. Оставянето на цивилно население без ток и вода не е морално, нито когато го прави Русия в Украйна, нито когато го направи НАТО в Югославия.

И тук някои казват, че по време на война няма място за морал, но това е само признак за непознаване на историческите реалности. По време на война лесно може да бъде освободена най-тъмната страна на човека. По-достойно е, въпреки войната, да запазим ценностите си.

Щом дори и в най-кървавите сражения в човешката история са полагани усилия в тази посока, при това от самите бойци, се предполага, че съвременният човек, който с счита за по-умен от всички преди него, също ще може да се запази.

При това от комфорта на дивана в топлата си стая.

Отказът от избор сам по себе си не е проява на висш интелект и невероятни аналитични способности. Това служи само и единствено за оправдание. Той е нищо повече от отказ от отговорност и бягане от морала.

Правенето на избор не означава сляпо скандиране.

Той не предполага загуба на критичен и хладен прочит на ситуацията.

Напротив, както твърди Киркегор, правещият избор човек е синоним на мислещ човек.


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


Споделете:
Сергей Петров - Араджиони
Сергей Петров - Араджиони

Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Председател на Младежка асоциация по политически науки и председател на Клуб по политически науки - Варна.