НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Време за четене: 3 мин.

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: “Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в което просто си се родил, а не избрал сам? Има по-добри, готини, свободни и успешни народи, защо да не избера тях пред моя? Просто не е рационално.”

Често срещан начин на мисъл на модерния, изкоренен от земята и кръвта си релативист. С настъпването на 21-ви век все по-широк процент от всяко следващо поколение израства в света на Marvel и Apple, а не на собствената си земя. Почти пълната урбанизация от 20-ти век натъпка хората в тясното пространство на бетонените и стъклени градове, превръщайки за тях 99% от собствената им страна в нещо като лунапарк или курорт, който да посещават от време на време. Това създава коренно различно усещане у хората от онова чувство на дълбока обвързаност със земята на предците ти, което имаха предишните поколения. То създава усещане на принадлежност към света, към другите метрополиси, към масовата, поп култура, която бълват глобалните корпорации. Тъкмо у такива хора най-лесно се поражда крайно-левият, интернационалистки въпрос: „А защо ми е национална принадлежност или лоялност? Има толкова по-успешни и готини народи, които предпочитам пред българския.“

На него се научих да не отговарям с дългото, историческо и научно обяснение как сме еволюирали като вид, колко важна е кръвната общност или с какво би ни била полезна тя точно днес. Вместо това научих, че далеч по-продуктивно е да отговарям така: моето семейство – баща ми, майка ми, дядо ми, сестра ми, със сигурност отстъпват на някое семейство другаде, по всеки възможен параграф. Със сигурност има семейство, което е по-готино, светло, свободолюбиво, умно, забавно, богато и прочее. Може би дори в съседния на нашия блок.

Това не ме кара да искам да се присединя към другото семейство или да загърбя моето. Не прилагам „рационалния“ и „научен“ подход към избора на кое семейство да съм лоялен. Не получавам желание да си сменя фамилията и приема други баща и майка, сестра и дядо, понеже те рационално и обективно превъзхождат моите. С други думи – аз имам нерационална, чисто сляпа и вродена принадлежност към своето семейство, дори да е по-лошо от много други. Тъкмо същото вярвам, че се отнася и за отношението на всички космополитни и национал-релативистки модерни хора към техните семейства, въпреки всичките им приказки как всяка принадлежност трябва да е избрана и рационална, а не вродена.

Аз не намирам тази вродена принадлежност за нещо глупаво или вредно. Напротив, смятам я за ценност. Ценността да съм верен на своето семейство, на моите баща и майка, сестра и братовчеди, без значение дали са най-добрите – просто ей така, от кръв и по рождение. Намирам за ценност това да не отида при друго семейство, понеже са по-готини или успешни. Тази ценност е нерационална и непресметлива, а емоционална, субективна и вродена. Точно като националната ни или племенната ни принадлежност.

Модерният, “рационален” релативист не би следвало да разбира тази сляпа и вродена, кръвна лоялност, нали? В такъв случай би ли заменил той майка си за друга майка, ако е по-добра и грижовна, по-успешна – все пак не сте си избрали майката, точно както не сте си избрали нацията. Ако е толкова лесно на база циничен рационализъм да отхвърляш национална и племенна лоялност, понеже не си избирал да се родиш в тази общност, то би следвало да е също толкова лесно да отхвърлиш със същите аргументи семейната такава. Но дори псевдо-рационалният модерен релативист таи нерационална и вродена лоялност към семейството и фамилията си, докато ти обяснява колко глупави са такива вродени принадлежности. И в това няма нищо лошо, лошо е лицемерието, с което громят принадлежността ни към „разширеното семейство“ – нацията, племето, етносът.  

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!