Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че страната ще спре финансирането на Световната здравна организаия. Мотивите му са свързани с обвинения в лошо управление, прикриване на информация, толериране на Китай и даване на лоши съвети относно пандемията от коронавирус. Спирането е за срок от 60-90 дни – “докато се направи оценка на ролята на организацията”.
Европейският съюз, ООН, Русия, Иран, както и водещи здравни експерти разкритикуваха това решение. Основателни ли са упреците на Белия дом към СЗО? Нека да видим.
По отношение на реакциите на организацията спрямо разпространението на коронавируса по света, определено има какво да се желае. СЗО обяви официално наличието на пандемия чак на 11 март тази година, след като вече имаше предостатъчно тревожни данни от различни точки на света. Аналогично със забавените реакции на ЕС, който приблизително по същото време се сепна, че положението е сериозно, докато месец по рано, когато здравните министри на държавите-членки поискаха енергични действия, говорител на Европейската комисия бодряшки им отговори, че броят на заразените остава нисък, а самите държави са подготвени да се справят с опасността. Но ако европейските институции имат някакво оправдание (тъй като преди това не се бяха сблъсквали с нещо подобно), то за организацията, призвана да координира усилията на света по опазването на здравето на човечеството, това е непростимо.
Недоумение будят и разнопосочните сигнали, идващи от самата организация – първоначално се твърдеше, че маските за лице не предпазват от коронавируса и няма смисъл да се носят, впоследствие настъпи обрат и СЗО започна да препоръчва тяхната употреба, а напоследък се залага на “междинно” мнение, според което маските редуцират риска от заразяване, но сами по себе си нямат особен ефект, ако се пренебрегват други санитарни мерки.
Що се отнася до отношението към Китай, нещата тотално излязоха от контрол. То не беше предоверяване на официалната информация, идваща от Пекин, не беше и призив от самия ръководител на СЗО към света да не ограничава достъпа на идващи от Китай (в началото на февруари)… Но може би най-фрапиращият пример за сервилно отношение е следният:
Между 16 и 24 февруари мисия на СЗО посещава Китай във връзка с коронавируса. В нейния доклад пише:
“Смелият подход на Китай за ограничаване на бързото разпространение на този нов респираторен патоген промени хода на бързо ескалираща и смъртоносна епидемия. Изправени пред неизвестен досега вирус, властите в Китай предприеха може би най-амбициозната, експедитивна и агресивна операция в историята за овладяване на заразата. Безкомпромисната и повсеместна употреба на мерки от немедицински характер представлява ключов опит за глобалния отпор на вируса.
Голяма част от света все още не е готова – и психически, и материално, да приложи мерки от калибъра на китайските. Тези мерки обаче към настоящия момент са единствените, които доказано предотвратяват или поне минимизират разпространението на заразата от човек на човек.“
Значи, Китай, който не само допусна възникването на заразата, а и достатъчно дълго време криеше опасността от света (включително и от експертите на СЗО), е представен като уникален пример за адекватна реакция. В същото време усилията на други държави се подценяват.
За СЗО очевидно няма значение, че към момента в Южна Корея три четвърти от диагностицираните с коронавирус са вече излекувани.
За СЗО е маловажен факт, че Япония има четири пъти по-ниски нива на разпространение на вируса от средното за света (регистрирани случаи на един милион души), което за страна с много висока гъстота на населението и огромен процент пътуващи зад граница си е направо подвиг.
Също така, изключително ниските нива на смъртност от коронавирус в страни като Тайван и Хонг Конг (втората е извън юрисдикцията на Пекин що се отнася вътрешни работи и здравеопазване) сякаш не съществуват за СЗО. А като стана дума за Тайван (държава със статут на наблюдател в ООН, респективно в СЗО), не може да се пропусне трагикомичния опит за игнорирането й от страна на високопоставен представител на организацията. По време на видеоинтервю, при което на въпрос за мерките, които Тайван взема в борбата с коронавируса, той първоначално се направи, че не е разбрал въпроса, впоследствие дори избягваше да споменава името на държавата, а накрая се измъкна с уж пропадане на видеовръзката…
Спирането на парите от Държавния департамент за СЗО вероятно няма да има чак такъв ефект, какъвто мнозина си мислят. Макар САЩ да плащат най-голямата вноска от страните-членки, тези вноски съставляват едва 51% от общия бюджет на организацията (по данни от доклада на СЗО за 2018 г.). Останалите средства идват от ООН и съпътстващи структури (16%), благотворителни фондации (13%), НПО-та (9%), патрньорства (9%), спонсори от частния сектор (2%), академични институции (под 1%). Но тази мярка навежда на размисли относно смисъла на съществуването на подобна организация.
Покрай пандемията от COVID-19 ясно се вижда, че СЗО в много отношения е заприличала на своята “майка” в лицето на ООН – безполезна, празноговореща и нищоправеща организация, която все по-трудно оправдава финансирането си. Една наднационална структура, превърнала се в удобен пристан на бюрократи, които загърбват основната идея в името на политически лобизъм. Организация, която до момента ще запомним с елиминирането на едрата шарка, драстичното ограничаване на полиомиелита, достъпа до медиински грижи за мнозина от най-бедстващите на планетата и съмнителния успех в ограничаването на световната ХИВ-пандемия. Но без радикална промяна, за в бъдеще сякаш става излишна.
