6 май, Гергьовден. В България на тази дата честваме Свети Георги Победоносец. Този национален празник е и ден на храбростта и Българската Армия (БА). Той традиционно се отбелязва с парад на представителни парадни блокове от различните родове войски с техните бойни знамена, реч на върховния главнокомандващ, обръщения на военния министър към военнослужещите и други официални мероприятия. Мощни символи, чрез които си напомняме и отдаваме почит към героизма на българския войник през вековете, неговият несломим боен дух, преданост и готовност за саможертва
Успоредно със своето историческо и емоционално заредено послание и напомняне военният парад на шести май е и зрелище за малки и големи. Не само заради появата на десет представителни блока в своите спретнати и добре изглеждащи на камери униформи. От няколко години те биват отново следвани от джипове, танкове, бронирана техника, артилерийски и ракетни системи. И съпроводени с прелитане на бойни самолети, хеликоптери и дори военнотранспортен самолет когато е изправен. Леката ирония в края на изречението съвсем не е случайна.
Да дойде Папата!
Тазгодишният военен парад се провежда само ден след началото на знаковата визита на папа Франциск в България. На пети май по жълтите павета премина емблематичният “папамобил” пред погледите на събралото се множество от вярващи и/или любопитни граждани. Само ден по късно по същите павета преминават танкове Т-72. И двете събития се отличават повече със своя емоционален заряд и зрелищност без задължително да имат някакво практическо отражение и полезност. Те са показни.
Какво ни показват?
Съвсем нормално е немалка част от зрителите на парада да не знаят какво им се показва. За тях е напълно достатъчно да чуят и усетят тежкия грохот от прелитащите самолетите и преминаващи танкове. Зрелище. Самолети летят, камиончета се движат, всичко е наред. Те съществуват. БА ни пази.
Преди да продължа ще ви разкажа за един кратък разговор, които случайно дочух на парада миналата година. Гледайки преминаващата техника, малко момченце попита “Мамо, това какво е?”
-“Това са танкове”, отговори тя.
-“А това какво са?”
-”Това са бомби”.
Не е важно, че танковете бяха бронетранспортьори, а бомбите – ракети за противовъздушна отбрана. На концептуална основа дори не е погрешно. Важното е дали танковете са танкове, а ракетите – ракети. Имат ли точно тези машини практическа стойност и реална боеспособност отвъд зрелището? Защото това са същите тези танкове, които през далечната 1989 година Петър Младенов може би призоваваше да дойдат. Както тогава, така и днес – най-вече заради тяхната символична сила. Тогава не дойдоха. Но ако потрябват заради своята ефективност вероятността да не могат да дойдат е значителна. А може би няма да има и смисъл.
Храбростта не ръждясва у тези, които я притежават. Същото не може да се каже за 40+ годишна техника в пенсионна възраст на ръба на своите експлоатационни възможности.
Из “Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България 2018” или накратко Доклад 2018.
“Състоянието на основното въоръжение и техниката остава критично, независимо от повишените инвестиции за поддръжка и ремонт на основни бойни платформи. Същите се експлоатират с редица ограничения, водещи до снижаване на бойната им ефективност и риск за здравето и живота на личния състав. Някои системи са толкова остарели, че дори и осигуряването на достатъчно финансови ресурси не е в състояние да реши проблемите с тяхната поддръжка и експлоатация.”
Може би някои от тези остарели и ненужни/неизползваеми/опасни системи могат просто да се снемат от въоръжение? Въпреки липсата или може би нуждата от преки техни наследници? Или сме решени да продължаваме да рискуваме живота и здравето на военнослужещи заради привързаността си към определени платформи? Интересни въпроси, но вече чувам наближаването на авиацията.
Всичко започва с атака над сетивата от въздуха
Транспортен хеликоптер МИ-17 (NATO: HIP)
Традиционно българският трибагреник се вее под водещия хеликоптер МИ-17. Но през 2018 един МИ-17 се разби при трагичен инцидент, отнемайки животите на майор Пламен Пантилеев и майор Стоян Неделчев. Мир на праха им.
Проведеното разследване първоначално беше секретно, след което вероятната причина за катастрофата се измени от “технически проблем” в “човешка грешка”. Причините за промяната в позицията на МО са вероятно свързани с критичното състояние на летателните апарати. Незадоволителният годишен часови нальот на пилотите никой дори не се опитва да прикрива.
Многоцелеви хеликоптер Ми-24 (NATO: Hind)
Транспортно-боен хеликоптер с възможност за евакуация на пострадали, доставка на десант, леки товари и непосредствена огнева поддръжка. По всяка вероятност виденият на парада представлява 100% от годните за полети машини от този тип.. Отремонтиран в България и потенциално същата бройка, по чиято обшивка премиерът Борисов почукваше в телевизионен репортаж, шеговито проверявайки здравината му. В техническото състояние на авио парка няма нищо смешно.
Транспортен хеликоптер Eurocopter AS532 Cougar
Една от новите придобивки на ВВС, запълваща критична пробойна във възможностите им. Отлагането на ремонтите на Ми-8/17 и Ми-24 поради липса на ясна идея и объркана тръжна документация, както и недостатъчните им количества наложи замяната им с ново многоцелеви транспортни хеликоптери. С възможността за доставка на десант, леки товари и евакуация на пострадали те са приложими както при въоръжен конфликт, така и при бедствия и аварии в помощ на населението.Практически отсъстват възможности за огнева поддръжка. Остават съмненията за летателната им годност при критично ниски температури.
Военнотранспортен самолет C-27J Spartan
Малък транспортен самолет, предназначен за превоз на товари и лека техника, персонал и въздушен десант. Единственият съвременен от такъв тип в българските ВВС. На въоръжение са приети три. Годни за полети рядко са и два поради проблеми с доставки на резервни части и поддръжка.
Учебно-тренировъчен самолет Pilatus PC-9
Малък витлов самолет, използван за обучение на нови пилоти във ВВС. В края на миналото десетилетие са закупени шест, с което се покрива нуждата от съвременен и достъпен тренировъчен самолет.
Щурмови самолет СУ-25 (NATO: Frogfoot)
Щурмови самолет за непосредствена огнева поддръжка и нанасяне на удари по фиксирани позиции и укрепления, жива сила или техника. На тазгодишния парад или ги няма, или аз не ги видях кога минаха. А информационният център на МО доста се беше оплел с информацията и се обърках. Свиква се.
От наличните 14 машини минимален брой могат да летят. След одобрена в края на миналата година процедура те ще преминат ремонт в Беларус, където да се възстанови тяхната летателна годност и да се удължи експлоатационният им срок. Ремонтът на самолетите няма да разшири техния арсенал или да подобри бойните им възможности. Или ще ги повиши със 100%, тъй като ще могат да летят. Въпрос на гледна точка. Инвестиция със съмнителна ефективност и необходимост.
Многоцелеви изтребител МИГ-29 (NATO: Fulcrum)
МИГ-29 продължава да е не просто основен, но и в момента единствен вид боен самолет, използван за охрана на въздушното пространство на Република България. Очаква се изпълнение на ремонтни дейности от РСК МИГ, които да осигурят летателна годност до и след пристигането на първите нови бойни самолети. Общият брой годни за полети самолети в момента е неясен, но е малко вероятно да надвишава шест машини.
Многоцелеви изтребител F-16 V
Няма да присъства на парада още поне две години. В момента се водят преговори за договаряне на окончателната цена между работна група от МО и американската страна. Слушайки изказванията на премиера добиваме усещане по-скоро за пазарлък. Изразявам надежда, че прекаралият доста време във Вашингтон Цветан Цветанов е предложил своята експертиза в договарянето на по-ниска цена.
Въпреки надеждата за скорошно финализиране на преговорите за нови бойни самолети общото състояние на военната и военно-транспорта авиация остава критично. Това става видно от Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България 2018, или за кратко Доклад 2018
“В техническа неизправност са 23% от пътните превозни средства, 80% от авиационната техника и 10% от корабите, плаващите средства и съоръжения, което оказва негативно влияние за поддържането и развитието на необходимите отбранителни способности.”
Процентът на неизправна авиация е стряскащ дори ако не се замисляме за общия брой летателни апарати на въоръжение. И въпреки “мъртвите души”, които фигурират в списъците.
Да се върнем на земята
Приближават първите машини от колоната с наземна техника. Отново имаме време за бърз поглед в Доклад 2018.
“Оптималната подготовка на формированията от Сухопътни войски беше затруднена поради липсата и/или неритмичното осигуряване на резервни части и лошото техническо състояние на основните бойни платформи и системи въоръжение. В голямата си част тези системи са произведени преди 30 и повече години, намират се на предела на своя жизнен цикъл и не са модернизирани, а редица детайли, възли и агрегати за тях вече не се произвеждат.
СВ са в състояние да изпълнят задачите по мисиите на ВС, в т.ч. и по мисия „Отбрана”, но с редица ограничения…”
Всичко е чудесно. Идват джиповете и другите неща. Надяваме се нищо да не изпадне от тях на паветата.
Бронирани леки автомобили с повишена проходимост “Мерцедес” G 270FB-6
По-познати като G-класа. Военната, високопроходима и леко-бронирана версия, предназначена за транспорт на персонал, ескорт и лека огнева поддръжка. Снабдена с люк на покрива и възможност водене на огън с лека картечница. Сделката за новите джипове осигури почти пълната замяната на съветските УАЗ-ки. Поради високата си скорост и проходимост може да се използва и в качеството на разузнавателна машина.
Процентната им окомплектовка със съвременно, съвместимо с NATO комуникационно оборудване е неизвестна. Неясно е и дали са предвидени допълнителни комплекти усилено въоръжение, което да се монтира при необходимост – допълнителни картечници, преносими противотанкови средства, автоматични гранатомети и др. Не бих разчитал.
Бронирани машини “Хамър”
Основният джип на американската армия. С напредване на годините и вариантите поради променящите се изисквания степента на бронезащита постепенно нараства. Нараства масата, но и шансовете за оцеляване на персонала. В САЩ той бавно започва да бъде заменян от своя наследник. Това увеличава шансовете ни да получим още някоя и друга бройка почти даром или срещу скромни суми.
Малкият брой машини (около или малко под 50?) успешно се използват както за учения в България, така и при задгранични мисии на български контингенти.
Бронирани машини M1117 Guardian
Също сравнително нова придобивка в бутикови количества (<20 машини). Разработена за нуждите на американската армия и на въоръжение в Канада, Ирак, Афганистан, България и други армии.
Бърза, с висока проходимост и актуална балистична и противоминна защита. Има екипаж от трима души + място за един пътник. Не носи десант. Подходяща за патрулни, конвойни и разузнавателни мисии, както и огнева поддръжка на пехота в пресечен терен или градски условия. Въоръжена с тежка и лека картечница, както и автоматичен гранатомет. Представлява малка или никаква заплаха за вражеска съвременна бронирана техника.
Бронирани машини M1117 COMMANDO Select
Удължена версия на предходната машина, която освен екипаж от трима души може да превозва до седем души десант. Такива машини са доставени за нуждите на контингента ни в Афганистан по Програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF) на САЩ. Може да се разглежда като съвременен еквивалент на морално остарелите съветски БТР-60.
Бронетранспортьор БТР-60 ПБ МД-1
Вариант на споменатите и добре познати морално остарели съветски БТР-60, доработвани за нуждите на БА. По-скоро транспортьор и по-малко брониран, той е в производство в СССР и държави от блока от 1960 година. Изпълняващ функциите на “такси” за превоз на мотострелкови отделения без да изостава от танковите колони, той е класически продукт на съветската военна доктрина от средата на миналия век. Бърз, евтин за производство и с толкова тънък корпус/броня, че може да бъде пробит дори от много образци по-съвременно ръчно оръжие с бронебойни патрони.
Почти всяко автоматично оръдие с калибър 20мм и нагоре може да го надупчи като сирене за секунди. Напълно недостатъчно въоръжение дори против пехота. Към 2019 година единственото му достойнство е, че може да плува. Това го прави приложим за оказване на помощ при бедствия и аварии, доставка на персонал и оборудване и се надявам да е единствената причина, поради която още не е пратен в резерв. Снетите от въоръжение машини от този и сходни типове от периода могат и успешно намират приложение като мишени по полигоните в редица държави от бившия Варшавски Договор, в това число Русия.
Правим кратка пауза в очакване на самоходната и буксируема артилерия (тя е по-бавничка) и отново си поглеждаме процентите от Доклад 2018.
“В техническа неизправност са 23% от пътните превозни средства (от които танкове – 48%, БМП-1 – 40%, БТР-60 ПБ МД1 – 30%, автобуси – 31% и др.)”
Една трета от древните БТР-и са неизправни, близо половината БМП-1 са едновременно неизправни и цялостно ненужни. Тях още ги чакаме. Надяваме се да дойдат и танковете, въпреки че само половината са изправни. В доклада не се пояснява точно какво се включва към “пътни превозни средства”, но явно е всичко без самолети и кораби. С оглед значителния брой джипове и камиони в общия сбор и отчитайки, че джиповете са нови – положението е тотален леш. И то явно не само в съединенията с бронирани машини.
Ето, задава се и следвоенната артилерия.
152 милиметрово буксируемо оръдие Д-20 (M1955)
Стара, класическа артилерия. Образец 1955 година. Нисък темп на стрелба, съмнителна точност (дори без отчитане на възрастта на оръдията) на ефективни дистанции под 20 километра.
На въоръжение са няколко десетки бройки. Оправданието за това вероятно са базова подготовка на наборния състав (такъв вече няма) и причина за производството на боеприпаси, които да изнасяме към ползвателите на тази древна система в Африка. Където вероятно завършват своя земен път и част от остатъчните количества от наследствения арсенал на Русия ако преди това не бъдат поставени в музей или директно претопени. Застрашен вид. На фона на другите проблеми на БА придобиването на съвременни буксируеми (т.е. евтини) артилерийски системи едва ли е приоритет. Може пък да ни зарадват с някой и друг американски M777, ползван в Афганистан.
Реактивна система за залпов огън БМ-21 “ГРАД”
Наследникът на легендарните Катюши, реактивната артилерия ГРАД със сигурност се нарежда в топ 5 на най-разпознаваемите, масови и ефективни оръжия на СССР. На пръсти могат да се преброят конфликтните точки по света, в които системата не е участвала в бойни действия. Произведена в огромни количества и най-разнообразни модификации, на различни шасита, с променлив брой тръби за ракети. Средна към ниска точност на различни дистанции, които в най-голяма степен зависят от вида използвани ракети.
Самата система е почти вечна, защото представлява пускови/водещи тръби за реактивните ракети на каквото шаси имате под ръка. Добро и евтино средство за унищожаване на струпвания на жива сила и леко бронирана техника с разнообразни видове ракети ако цивилните жертви не ви интересуват или сте уверени, че такива няма да има. Като другите оръжия от този период и доктрина постига върхова ефективност само при едновременен пуск в значителни количества. С каквито ние не разполагаме. Миналата година нещо се спомена за някакви леки модернизации. Повече подробности нямаше или съм ги пропуснал. Съществуват много по-съвременни, далекобойни и точни системи, но БА не изглежда да има нужда от или пари за/от такива. Според подадена от МО информация максималната дистанция на стрелба на нашите е 21км. Слабо. Ще си ги гледаме ГРАД-овете по паради докато свят светува.
122 мм самоходна минохвъргачка Б1-10 “Тунджа”
Едрокалибрен самоходен миномет, предназначен да прави това, което правят минометите. Но с по-голям калибър. На верижно МТ-ЛБ шаси, което си беше родно производство до 90-те години в завод Бета. Старо, евтино и далеч от най-добрите световни образци. Но все така смъртоносно и проложимо.
122 милиметрова самоходна гаубица 2С-1 “Гвоздика”
Единственият модел самоходна артилерия. Може отдалеч да изглежда като танк. Не е. Калибър едва 122 милиметра, максимална дистанция на стрелба малко над 15 километра. Нисък темп на стрелба. Стара като ГРАД-овете. Значителни количества на въоръжение и в резерв. Въпреки, че е морално остаряла, се използва в горещи точки по целия свят именно поради значителните излишъци, изтичащи от бившия СССР. Наличието й поставя под още по-голямо съмнение държането на въоръжение на Д-20.
По съвременни стандарти далекобойността, точността и времето й за изтегляне от огнева позиция не са впечатляващи. Но това имаме. В следващия по-обемен програмен документ на МО подозирам ще се заговори за проект за неясна и скъпа модернизация поради нейните “критични и незаменими за отбранителните ни способности характеристики”. Или нещо от този род.
Бойни машини на пехотата БМП-23 и БМП-1
Бойна машина на пехотата. Нещо, което вози десант като бронетранспортьор, но е на верижно шаси, също може да плава, има усилена огнева мощ и на теория може да оказва огнева поддръжка както срещу жива сила, така и срещу бронирана техника. Това е същността на тази фраза и тип бойна техника, която светът за първи път вижда в ръбатото лице на БМП-1.
Може и да прилича на малък танк, но не е. След появата му много армии по света започват разработката на собствени аналози и го правят по-добре. Дори СССР започва да го прави много по-добре с БМП-2 и БМП-3.
Ние имаме от най-старото. То само теоретично може да уцели нещо със 73-милиметровото си оръдие. И то не трябва никак да не се движи. За предпочитане и целта, и самото БМП. Условията за екипажа и десанта са ужасяващи, както и балистичната защита. Чу се, че МО иска да ги модернизира. Те не стават така тези неща, другари. Непонятно е защо това все още е на въоръжение. Просто непонятно.
БМП-23 e с печат “произведено в България”. Шаси от МТ-ЛБ/Гвоздика, но с купол с 20 милиметрово оръдие и място за десантно отделение. Както и старичък управляем противотанков комплекс. Поне си го произвеждаме, както и снарядите за оръдията. Също неактуална машина по всички съвременни изисквания. Дори оръжейният купол да може да се подмени с някой от предлаганите на пазара конфигурации остава неразрешимият проблем с бронята. Т.е. с нейното отсъствие. Няма да се изненадам ако има планове да се модернизат и на тези машини.. Но може да съм в грешка. Проверявам и пак се позовавам на Доклад 2018.
“Активността на медиите относно дейността на Министерството на отбраната и Въоръжените сили се запази сравнително висока, като темата за Българската армия и отбранителната политика присъстваше почти всекидневно в медийното пространство.”
Всеки ден и час в медийното пространство се говори за армията. Най-много през ден. Добре че е сравнително високата активност на МО, проактивната им информационна политика и разбираема реч. В противен случай доста неща около БА можеха изобщо да не са във фокуса на общественото внимание.
Брониран автомобил “SAND CAT”
Една от гордостите на БА. Често се споменават Пустинните Котки в както констатирахме ставнително високо-активния информационен поток от МО. Не пропускат да го показват и снимат на всяко тяхно събитие (не че са много). Брониран патрулен джип, израелско производство. Набавен в бутикови количества и използван ексклузивно от Военна Полиция. Единствената лека бронирана машина на въоръжение, която разполага с дистанционна оръжейна станция. На нормален език – може да се стреля с картечница с дистанционно управление и да се насочва през мерните прибори без да е нужно военнослужещият да се подава от машината и да се излага на риск от леко огнестрелно оръжие. Защо Пустинните Котки с такива станции са за военна полиция, а не в Афганистан – аз не знам.
Основен боен танк Т-72 М1/М2
Ето, дойдоха най-после танковете. Единственият модел танк на служба. Не съм сигурен от коя от двете модификации са изправните, но и двете са от най-старите възможни. Тук ще си позволя пак да цитирам МО – “с мощно въоръжение, сигурна бронева защита и висока маневреност”. Въоръжението и маневреността – правилно, стига да са изправни. Сигурна бронева защита? Това може да е вярно ако врагът е група деца с пушки с фунийки. По съвременни стандарти тези модификации са танковия еквивалент на гол охлюв. Както по бронезащита, така и по далечина на засичане на цели в движение. Иначе скорост има и е нисък, отново под влияние на съветската доктрина танковете да са бързи и в тях да е максимално неудобно за екипажа. Те поне по-късно им слагат повече броня, по-мощни двигатели да я носят, и редица други хубави неща.
Нашите не разполагат с дори най-базови допълнителни навесни екрани за динамична защита от противотанкови снаряди. Изобщо и дума не става за съвременни дигитални мерни прибори, термални и нощни визьори, допълнителни решетъчни екрани на най-уязвимите части (което при Т-72 е практически навсякъде) или системи за предупреждение и пасивно/активно противодействие на управляеми противотанкови снаряди, спътникова навигация и други подобни лиготии.
Дори в момента се случват някакви ремонтни дейности по възстановяване на тяхната годност. В родните заводи. Да се движат, за повишаване на бойна ефективност или живучество не може и дума да става. А иначе по-дълбока модернизация е на теория възможна както в Русия, така и с помощта на други компании. Дали обаче подобен разход би бил рационален на фона на възрастта на машините и цялостната картинка? Това е въпрос от компетенцията на цяла специална комисия в МО и само по себе си заслужава отделна статия и детайлна информация от страна на министерството. Освен плащания към предприятия под или около шапката на МО с цел тяхното ангажиране настоящите кърпежи са действия със съмнителна ефикасност с оглед възможностите и потребностите на БА. Кипи безсмислен социалистически труд.
Тактически ракетен комплекс “Точка” (NATO: SCARAB-1)
Мобилно транспортно-пусково шаси, което носи по един брой тактическа балистична ракета. Първи модел от семейството Точка, пуснат в производство през 70-те. С максимална далечина на поразяване 70 километра. Според различни източници – с допустимо отклонение от целта между 70 и 150 метра. Не е много точно. Но е правено с възможности за доставка на бойни отровни газове, осколочни и дори тактически ядрени бойни глави. Защото по това време не е имало нищо странно в идеята да хвърлиш малка ядрена бомба от София до Пазарджик например. В отсъствието на подобни бойни глави обаче се оказва, че ракетата може и да не порази дори фиксирана инфраструктура. Т.е. няма никаква гаранция, че може да уцели мост в Пловдив от Асеновград.
Дори да приемем, че фрагментационните бойни глави са използваеми срещу струпвания на жива сила остават два проблема. На въоръжение има под 20 камиончета с неизвестен брой запасни ракети. Които, въпреки че са едностепенни и с твърдо гориво, също имат някакъв максимален срок на съхранение и той вероятно е надхвърлен. Може и да не стартират. Но пък камиончетата могат да плават и имат голяма ракета, съответно изглеждат яко/интересно на парад. Приемаме, че са много малко, не струват нищо за поддръжка и продължаваме напред. Или пък им изхвърляме ракетите и ако шаситата са годни ги даваме на Гражданска Защита след лек ремонт за транспорт на материали и оборудване при бедствия и аварии.
Зенитно-ракетен комплекс “ОСА-АКМ” (NATO: SA-8 Gecko)
Мобилна установка с радар и ракети. Предназначена за поразяване на нисколетящи въздушни цели на дистанции до 10 км и височина до 5000 метра. Може да прикрива мобилни войскови групи или стратегически обекти от хеликоптери и ниско летящи ударни самолети. Практически всеки съвременен ударен самолет, както и много хеликоптери, разполагат с високоточно въоръжение, което може да порази установката с пуск извън огневата й зона ако успее да я засече преди да влезе в нея.
Въпреки възрастта си (от 80-те години) ОСА има прилични характеристики, особено в сравнение със западни аналози от този период. Зенитните ракети на теория са достатъчно бързи и точни, за да могат да пресекат крилата ракета в зоната на действие ако морално остарелия радар успее да я засече и проследи навреме. БА има на въоръжение около 20 единици. Можеше да е по-лошо. Можеше да нямаме нито една. Силно се надявам поне няколко от тях да са около АЕЦ Козлодуй и други критични обекти. Защото ако АЕЦ-а се пази от МИГ-овете ситуацията никак не е добра.
Tранспортно зареждащи машини на зенитни ракетни комплекси
С-125 – “Нева” (NATO: SA-3 Goa) и С-200 “Вега” (NATO: SA-5 Gammon)
Машините, които носят морално-остарелите ракети за старите фиксирани противовъздушни комплекси. Първите ракети са изхвърлени от въоръжение в Русия и с леки доработки се експортират за непретенциозни клиенти. С-200 с модернизации все още стоят на дежурства, като техните пускове могат да се управляват и от командни и радарни постове на по-съвременните С-300, увеличавайки броят ракети и позволявайки поразяването на “по-лесни” цели без разход на основните и по-нови ракети. Въпреки това самите пускови установки за С-200 са фиксирани, трудни за пребазиране и с бавно презареждане. И ги превръща в лесна цел. Наличните в БА са малко и от по-старите версии (Вега), а не модернизираните Дубна. Въпреки това те имат нелоши шансове за поразяване на разнообразни съвременни въздушни цели дори на големи дистанции и височини ако съпровождащите радари работят добре. Съдейки от оповестените данни за радарното покритие – едва ли ситуацията е добра. Пак поглеждаме към Доклад 2018.
“Радиотехнически войски осигуряваха радарното покритие над територията на страната в условията на редица обективни ограничения, наложени от изключително незадоволителното състояние на радиолокационните комплекси от основния компонент на системата за наблюдение на въздушното пространство, които функционират с частични неизправности и силно занижени основни технически параметри.”
Аха. Поне идват големите камиони с големите цилиндрични бомби.
Пускови установки от състава на зенитно-ракетен комплекс С-300P ПМУ (НАТО: SA-10B Grumble)
Българските военновъздушни сили имат на въоръжение първата експортна модификация на често споменавания в световните медии противовъздушен комплекс С-300. Това е без съмнение най-способната и опасна противовъздушна система на БА. Тя представлява непренебрежима опасност с голяма вероятност на попадение за практически всички съвременни самолети с изключение на такива с много ниска радарна сигнатура като F-22, B-2 и др. Също може да поразява балистични и крилати ракети. Радарите дори на по-старите модификации са трудни за заглушаване дори от съвременни противорадарни средства.
Това, което зрителите на парада виждат, са само транспортно-пусковите установки. Всяка от тях носи по четири ракети, разположени в херметични пускови контейнери. Налични са 10 такива установки и съответстващ брой мобилни радари и командни постове, поравно разделени в два дивизиона. Един от тях е базиран в непосредствена близост до столицата и отговаря за нейната противовъздушна и противоракетна отбрана.
Семейството на С-300 подлежи на значителни модернизации, многократно увеличаващи техния обсег и отбранителни възможности в последващите модификации с добавянето на усъвършенствани нови и допълнителни радари и нови типове ракети. За съжаление българските не са модернизирани, а изострените отношения между NATO и Русия допълнително намаляват вероятността това да се случи дори да имаше необходимия за целта финансов ресурс. Нашата модификация е въоръжена с по-старите ракети 5V55R/5V55KD от 80-те с обсег 75/90 км, което е значително под този на съвременните руски образци, но задоволителен за територията ни. Притеснение пораждат редките реални пускове, както и възможното надвишаване на допустимото време за съхранение на ракетите. След този срок обикновено е необходима проверка и удължаване, но той не е безкраен. Неясно е кога (и дали изобщо) е попълван наличният запас със “свежи” ракети.
Свободно
И ето че и тазгодишният парад приключи. Оставяйки по-внимателните зрители леко умислени и притеснени за техническото състояние на БА. И то без дори да се заговаряли с някого за нивото на окомплектованост и подготовка на състава, броя на ученията, щатното въоръжение и обезпечаване. Или да са гледали данни за бюджета. Все пак парадът е зрелище и е само един път в годината, за час-два.
А пък армията си е хронично недофинансирана през цялата останала година. И така до следващия парад. Не е въпросът дали трябват още пари. А дали ги има. А когато ги има трябва да се пита правилно ли се харчат. Задължително. И отсреща трябва да има много добре аргументиран отговор. А не такъв, изрецитирам от страниците на поредния доклад на поредната комисия, който е напълно ясен единствено за съседната комисия.
“Необходимостта от развитие на способности за ефективни публични стратегически комуникации продължи да бъде приоритетен ангажимент в дейността на политическото ръководство на Министерството на отбраната през 2018 г. В този контекст интернет-страницата на Министерството на отбраната беше актуализирана с тематичен раздел „Отбранителна политика“.
Много тематично ми стана. Както от четирите .PDF документа там (половината по-кратки от настоящата статия), така и от усилието, което представляваше откриването на списък с техниката, която ще видим на парада. За една година – добре. Другата – повече. Но само ако остане приоритетен ангажимент.
По всичко изглежда, че Българската Армия се придържа към призива на Светия отец за мир. Основно поради обективни и субективни ограничения. Немалко от тях – дълбоко заложени в самата нея.
Оставям ви с един много бърз справочник на използваните от военните думи и словосъчетание и тяхното приблизително значение на разговорен, разбираем български език. То ще ви помогне да се ориентирате в техните документи. Особено когато са употребени по адрес на единици техника.
обективни ограничения – няма пари
състоянието на …. остава критично – трябват ни още много пари
незадоволително състояние – не винаги работи
изключително незадоволително състояние – рядко работи
лошо техническо състояние – не е възпитано да се превежда ако е допусната публична употреба на “лошо”
занижени основни технически параметри – няма особено значение дали работи или не
приоритетен ангажимент – трябва да изглежда, че правим нещо
и др. – не ви трябва да знаете/не е ваша работа
