Франция планира да замени понятията “майка” и “баща” с “Родител 1” и “Родител 2” в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон “Република, напред”. Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички форми на “родителство”, които не се ограничават само до “майка и баща”.
Европейската комисия разпространява сред учениците инструмент за обратна връзка, при който опциите за определяне на пола на анкетирания ученик са не само “момче” и “момиче”, а и “друго” (също “предпочитам да не казвам”). Това влиза в остра конфронтация с Конституцията на Република България, според която съществуват само два пола – мъжки и женски. От Министерството на образованието и науката вече настояха за редактиране на анкетата, като преди това бе обяснено, че въпросникът е унифициран за всички държави-членки на ЕС, а в някои от тях понятието “трети пол” вече е легализирано.
Наскоро нашумя скандал, свързан с репортаж за експериментална детска градина в Стокхолм, Швеция, в която се залага на “полово неутрално” възпитание на децата. Елиминирани са половите местоимения (към децата се обръщат с безличното “то”), дрехите и играчките създават усещане за полова неопределеност, дори се редактират приказки в съответствие с концепцията за избягване на “половите стереотипи” – приказните герои не бива да бъдат прекалено мъжествени, респективно, прекалено женствени. Целта на този експеримент е децата да бъдат оставени сами да определят своя пол (когато решат да го определят).
Какво е общото между тези три случая? На пръв поглед, тържество на “културния марксизъм” и атаки не само срещу традициите, но и срещу природните закони.
Има обаче и нещо друго общо, под повърхността. Това е, че и трите казуса са поводи за раздухване на анти-ЕС истерия. Вижте го, тоя морално деградирал “Еврогейски” съюз, вече посегна и на децата ни, от малки им размътват главите, накъде отива тая Европа…
Важно е обаче да се уточни, че трите случая имат и съществени различия по между си, което води и до различни “виновници” за негативните реакции.
В казуса с шведската детска градина някак си се неглижира определението “експериментална”. Не се обърна достатъчно внимание на факта, че в края на репортажа детски психолог аргументирано обясни що за безумие е това. Майката на дете, чийто пол умишлено не се оповестява, пък се оплаква от неразбиране и дори враждебно отношение от страна на обществото. И все пак, шведската държава позволява съществуването на този очевиден кретенизъм. Като тук акцентът е “шведската държава”, а не “европейските институции”. Една страна-членка сама е решила какво е допустимо в нейното общество, но това по никакъв начин не задължава и другите.
По въпроса с “Родител 1” и “Родител 2” нещата стоят хем по същия, хем по различен начин. По същия, защото това решение на френската държава (ако бъде прието, разбира се) пак по никакъв начин не задължава останалите. И по различен, защото идва от партията именно на спрягания за бъдещ лидер на ЕС Еманюел Макрон. Какъв пример дават? Очевидно какъв…
С въпросника на Европейската комисия нещата обаче стоят по съвсем различен начин. Тук вече няма как да се избегне отговорността на ЕК за този пореден идиотизъм. Толкова ли бе трудно въпросниците да се преведат според спецификите на съответните държави? И там, където няма “трети пол” (май на повечето места, всъщност) да се премахне опцията “друго”. Сега зорлем граждани на ЕС бяха тласнати към евроскептицизма.
Европейският съюз е изключително достижение за нас, европейците. Въпреки очевидните му недъзи. И правилното отношение към него е да се стремим да го подобряваме, борейки се с недъзите му. Разрушителните тенденции спрямо ЕС са вредни, но също толкова вредно е, когато фанатични “еврофили” си затварят очите пред недостатъците и с неадекватните си действия всъщност рушат имиджа на ЕС и генерират евроскептицизъм.
Именно тези, които на думи са най-пламенните защитници на Обединена Европа, де факто създават анти-ЕС настроения, прокарвайки политики като гореописаните. Тези, които обвиняват опонентите си в антиевропеизъм, са най-големите вредители в Европа. Защото с безумия като “Родител 1 и Родител 2”, като безполово възпитание и графа “друго” за пол, нищо добро не чака Стария континент.
Това са същите такива, за които се оказа, че са принуждавали белгийски ученици да участват насила в “Марш за климата”, въпреки нежеланието им, но под страх от санкции*. Това да ви напомня задължителните манифестации през соца?
Това са тези, които правят поклони на 16-годишна активистка, отсъстваща от училище всеки петък, за да протестира с искания правителствата да вземат мерки срещу ляво-зелената измишльотина “климатични промени”. И са готови да похарчат една четвърт от бюджета на ЕС за подобна глупост**
Комунизъм в действие.
Тези, които все още управляват Евросъюза. Представителите на “либералния консенсус”, независимо дали са в националните парламенти и правителства, в Европейския парламент, или в Еврокомисията. Самозабравили се люде, които водят “кръстоносен поход” срещу природните закони, нормалността и здравия разум. И които, ако не бъдат озаптени, ще сринат нашата цивилизация.
И тук идва резонният въпрос: защо го правят? Дали защото са зависими от тайни общества, кръгове и тем подобни задкулисни образувания? Дали защото са скрити привърженици на други цивилизационни модели? Или защото са “купени” от други геополитически играчи?
Нищо подобно. Съвременните фанатични “еврофили” искрено вярват в тези безумия. Мнозина от тях още от студентските банки са просмукани от левичарска теория. Да не забравяме “Париж”68” и неговите последователи в академичните среди през следващите години. Да не забравяме също, че в западните университетски кръгове (а в немалка степен и у нас) левичарските настроения са непропорционално силно застъпени – доста по-силно в сравнение с разпространението им в съответното общество.
А защо същото това левичарство избуява точно сега и точно там? Ами, много просто. Защото именно западната част на Европа (а също и северната част на Америка) е мястото, където в най-голяма степен са постигнати свобода и благоденствие. През последните няколко десетилетия в тези общества се живее толкова добре, колкото никога дотогава (дори във възхваляваната “belle époque” от края на 19 и началото на 20 век все още твърде много хора живеят в недоимък, лишения и риск от болести, които тогава все още са смъртоносни).
Което пък води до самозабравяне.
До отслабване на имунната система на обществата.
До измамното усещане, че хората са непогрешими и всемогъщи.
До нахалството да се оспорват природните закони.
И в крайна сметка, до повтаряне на грешки.
Източноевропейските общества, които преживяхме комунизма, имаме имунитет. Споменът за онези глупотевини (част от които бяха задължителните манифестации) е още пресен. Но западната част на Европа, тази, която не е живяла в ония безумия, е на път да ги повтори. Наивност? Твърде опасна наивност…
Именно заради отслабения имунитет ставаме свидетели на абсурда цялата Европейска комисия да стои “мирно” пред обезумяла 16-годишна тийнейджърка, която изисква “действия”, без въобще да е наясно със ситуацията. И да няма кой да й плесне два шамара и да я върне обратно в клас. (Формално, част от състава на ЕК са представители на “Изтока”, но на практика те отдавна са възприели “брюкселския манталитет”).
Днешният Европейски съюз все повече заприличва на късната Римска империя – икономически мощен и с висок жизнен стандарт, но затънал в ексцентричности, разврат и безумия.
Знаем от историята как завършва всичко, а не си струва да го преживеем пак.
*Ученици от белгийския град Генк са се оплакали, че са били принудени да участват в “Марш за климата” в Брюксел през януари, бе съобщено от холандскоезична медия. Учениците твърдят, че са искали да отидат на училище, но са били изпратени на “протестна екскурзия” до столицата на Белгия и ЕС. Казано им е, че ако не участват, ще бъдат наказани. Медията цитира един от учениците, според който човек следва да ходи на протест, ако стои зад исканията, а не защото е задължително.
** Грета Тунберг, 16-годишна шведска ученичка, стана известна с протестните си акции, целящи да принудят световните политически и икономически фактори да се съобразяват с (промените в) климата. След като взе участие на Световния икономически форум в Давос, Швейцария (тя пътува дотам с влак, а не със самолет, в синхрон с твърдението, че самолетите са по-големи замърсители на околната среда), тя бе приета и изслушана в Брюксел от Европейската комисия. Впечатлен от речта й, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща през следващия програмен период (2021-27г.) една четвърт от трилионния бюджет на ЕС да отиде за действия, смекчаващи климатичните промени. Тунберг се превърна в лидер на международно движение за климата, като маршът в Брюксел е проява именно на това движение. Както личи обаче, не всичко около него е съвсем чисто и неподправено.
