Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в размер на 1 млрд лева пък практически представлява пълна финансова амнистия за тотално неефективния модел на управление на ВиК, довел не само до загуби в размер на милиарди, а предизвикал и режим на водата в областен град и за над 100 000 български граждани през 2020 г.
Напълно разбираемо е политическото желание от страна на правителството на Бойко Борисов да бъде поета отговорност и да се върне усещането за контрол. Не отричам електоралните ползи от това начинание. В случая обаче трябва да се подходи повече държавнически и по-малко политически. Един министър в е ареста с обвинение, че е сложил подписа си на неправилните документи. Друг министър, който се оказва принципал на дружества, губещи до 90% от водата по мрежата си, получава празен чек за 1 млрд лв, без обаче да е ясно за какво ще бъдат разходвани те. Несериозно е да очакваме, че министрите ще решат проблемите с пробитата тръба на произволна улица в Перник или Шумен. Чак толкова близо управляващите до хората няма как да стигнат. Работа на министри и на правителство обаче е да създават, предлагат и осъществяват политики, особено такива, които са в интерес на българските граждани.
Политиката да създадеш поредното административно чудовище, само за да има ясни виновници следващия път, когато водата спре, не е препоръчителна.
Политиката да оставиш стопанисването на ВиК мрежата на професионалистите, които в повечето случаи се оказват концесионери или приватизатори, е далеч по-логична и аргументирана. Защото едно от всички големи ВиК дружества в България няма да попадне в този милиарден холдинг и то е “Софийска вода”. Може би не е дружеството с най-малки загуби на водопреносната мрежа (въпреки, че е близо), нито пък най-долюбваното от политици и общинари, но е единственото такова, което няма да натовари бюджета с оперативната си загуба. Каквато ВиК Перник е натрупала в размер на 5 млн лв само в рамките на 2019 г.
И преди някой да даде за пример някое от държавните или общински дружества, което функционира добре, нека се замисли, че обединението им под една шапка е олицетворение на принципа “болен здрав носи”. Само че в случая болния ще генерира загуба от милиарди, докато здравия трудно ще излиза на 0.
Ако има нещо тъжно в цялата тази ситуация обаче не е нито решението на правителството, нито последствията от него.
Тъжното е, че мнозинството от хората, включително политици, анализатори, експерти и синдикалисти, желаят да се случи именно това.
Дясната икономическа мисъл и последващите я принципи на управление са изтикани в ъгъла, откъслечно защитавани на върха на перото от хора като автора на тази статия. В тази постановка е трудно политиците да действат по-отговорно, тъй като визираната от мен отговорност е не просто непотърсена, но дори изненадващото й прилагане може да бъде възприето като вреден акт. Ако в утрешния ден министри и министър-председател внезапно решат, че провалът на държавното управление във ВиК сектора е толкова категоричен, че трябва да се премине масово към търсене на частен мениджмънт, то по-скоро това ще доведе до обществена реакция, много по-силна от скромното ни възмущение от създаването на ВиК холдинга. Затова ни остава да се надяваме, че природата ще даде повече дъжд и вода, отколкото продънената водопреносна мрежа у нас може да изгуби. Поне докато не узреем до извода, че държавата е лош стопанин, независимо под каква форма е управлението й.
