fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Време за четене: 3 мин.

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в размер на 1 млрд лева пък практически представлява пълна финансова амнистия за тотално неефективния модел на управление на ВиК, довел не само до загуби в размер на милиарди, а предизвикал и режим на водата в областен град и за над 100 000 български граждани през 2020 г.

Напълно разбираемо е политическото желание от страна на правителството на Бойко Борисов да бъде поета отговорност и да се върне усещането за контрол. Не отричам електоралните ползи от това начинание. В случая обаче трябва да се подходи повече държавнически и по-малко политически. Един министър в е ареста с обвинение, че е сложил подписа си на неправилните документи. Друг министър, който се оказва принципал на дружества, губещи до 90% от водата по мрежата си, получава празен чек за 1 млрд лв, без обаче да е ясно за какво ще бъдат разходвани те. Несериозно е да очакваме, че министрите ще решат проблемите с пробитата тръба на произволна улица в Перник или Шумен. Чак толкова близо управляващите до хората няма как да стигнат. Работа на министри и на правителство обаче е да създават, предлагат и осъществяват политики, особено такива, които са в интерес на българските граждани.

Политиката да създадеш поредното административно чудовище, само за да има ясни виновници следващия път, когато водата спре, не е препоръчителна.

Политиката да оставиш стопанисването на ВиК мрежата на професионалистите, които в повечето случаи се оказват концесионери или приватизатори, е далеч по-логична и аргументирана. Защото едно от всички големи ВиК дружества в България няма да попадне в този милиарден холдинг и то е “Софийска вода”. Може би не е дружеството с най-малки загуби на водопреносната мрежа (въпреки, че е близо), нито пък най-долюбваното от политици и общинари, но е единственото такова, което няма да натовари бюджета с оперативната си загуба. Каквато ВиК Перник е натрупала в размер на 5 млн лв само в рамките на 2019 г.

И преди някой да даде за пример някое от държавните или общински дружества, което функционира добре, нека се замисли, че обединението им под една шапка е олицетворение на принципа “болен здрав носи”. Само че в случая болния ще генерира загуба от милиарди, докато здравия трудно ще излиза на 0.

Ако има нещо тъжно в цялата тази ситуация обаче не е нито решението на правителството, нито последствията от него.

Тъжното е, че мнозинството от хората, включително политици, анализатори, експерти и синдикалисти, желаят да се случи именно това.

Дясната икономическа мисъл и последващите я принципи на управление са изтикани в ъгъла, откъслечно защитавани на върха на перото от хора като автора на тази статия. В тази постановка е трудно политиците да действат по-отговорно, тъй като визираната от мен отговорност е не просто непотърсена, но дори изненадващото й прилагане може да бъде възприето като вреден акт. Ако в утрешния ден министри и министър-председател внезапно решат, че провалът на държавното управление във ВиК сектора е толкова категоричен, че трябва да се премине масово към търсене на частен мениджмънт, то по-скоро това ще доведе до обществена реакция, много по-силна от скромното ни възмущение от създаването на ВиК холдинга. Затова ни остава да се надяваме, че природата ще даде повече дъжд и вода, отколкото продънената водопреносна мрежа у нас може да изгуби. Поне докато не узреем до извода, че държавата е лош стопанин, независимо под каква форма е управлението й.

Споделете чрез

Предишен

Следващ