Импийчмънтът като буря в чаша Вода

Импийчмънт се нарича процеса, при който долната Камара на Конгреса в САЩ – тази на Представителите – гласува с обикновено мнозинство в подкрепа на едно или повече обвинения срещу текущият президент на САЩ. В историята на тази страна има два случая в които подобно гласуване е минало успешно и един, който не е имал възможността гласуване да се състои поради своевременна оставка на Президента.

Президентите Андрю Джонсън и Бил Клинтън са били импийчвани от Камарата на Представителите съответно през 1868 и 1999 г., но и двамата са довършвали безпроблемно своите мандати. Ричард Никсън пък е президента, който е подал оставка, за да не бъде импийчнат. На 18 декември 2019 година, сряда, няколко месеца преди официалното започване на предизборната кампания за следващият си мандат, Доналд Тръмп записа името си в историята като третият американски президент подложен на процедурата. Американският президент Доналд Тръмп коментира, че “Не се чувствам като да бъда импийчван” в типичният си стил. Случаят на Тръмп наподобява повече този срещу Джонсън.

Тръмп беше импийчнат, но продължава да служи като президент.

Единственият начин Конгреса да отстрани президент от длъжност е да се докаже вината му пред горната камара – Сенатът. Това се случва на своеобразен съдебен процес, който в настоящият случай ще се проведе през месец януари следващата година. Камарата на Представителите одобри чрез гласуване с обикновено мнозинство обвиненията срещу Доналд Тръмп: че е искал от украинските власти да разпространят уронваща престижа информация на един от съперниците му за един от политическите му съперници Джо Байдън, чийто син бе назначен на работа в украинска компания по време когато Байдън е бил вицепрезидент на САЩ и че се е опитал да спре финансирането на евро-атлантическата геополитическа траектория на Украйна.

Доказателството, на което разчитат противниците на американският президент идва от ненаименуван информатор, част от американското разузнаване, който е написал писмо с притесненията си относно телефонен разговор проведен на 25 юли между Доналд Тръмп и украинският президент Володимир Зеленски.

Предвид, че на изборите, проведени по-рано тази година партията на Тръмп – републиканците – изгуби Камарата на Представителите, настоящето развитие не е никак изненадващо. Но Републиканската партия спечели мнозинство в Сената, където ще е необходимо мнозинство от две трети от 100 сенатора част от специално жури да намерят президента за “виновен” и подкрепят импийчмънта, за да стане той факт.

Американската конституция определя Сената като “Единствената сила, чрез която може да се опита импийчмънт” и определя три изисквания, при които трябва да се случи процедурата – сенаторите да се подложат на клетва, главният съдия на Върховния съд на САЩ трябва да председателства (в момента това е избраният с подкрепа на Републиканската партия Джон Робъртс), а не вице президента на страната и не на последно място “супермнозинство” от две трети от сенаторите в журито трябва да гласуват срещу импийчваният.

Процесът по импийчване наподобява обикновен съдебен процес. Обвинителите са представени от “импийчмънт мениджъри” от Камарата на Представителите, които ще имат своят шанс да представят доказателствата пред Сената.

Импийчмънтът срещу Андрю Джонсън е първият в историята на САЩ. Делото в Сената е проведено на 13 март 1868 година. Според правилата, установени от Горната Камара на американският конгрес тогава се изисква в залата на Сената да цари пълна тишина “под заплаха от затвор” докато мениджърите по импийчмънта излагат обвиненията си. Позволени са единствено коментари и въпроси в писмен вид.

Защитата на президента тогава се е състояла от пледоария и разпитване на свидетели. И двете страни могат да призовават свидетели и да разпитват свидетелите на отсрещната страна. Дори сенатори могат да бъдат призовавани и да свидетелстват от скамейките си в залата.

Самият президент също може да бъде призоваван като свидетел на собственият си процес от която и да било от страните. Президентът обаче не е задължен да говори. Според правилата на Сената, ако президентът откаже да свидетелства, процесът трябва да продължи без значение от отказа и той да се тълкува в полза на неговата невинност. Нито Джонсън, нито Клинтън са се появили като свидетели на собствените си процеси. Делото срещу първия е продължило близо 3 месеца, а това срещу втория – около месец. Продължителността на процеса зависи от броя на свидетелите, от разглежданите обвинения и от това колко време е необходимо на сенаторите за процедурата.

Според американската конституция обаче има ситуации, в които президента не може да бъде импийчнат. Той може да бъде отстранен от службата си ако е уличен в “държавна измяна, корупция или други углавни престъпления” и това означава, обвинението трябва да търси да докаже нещо конкретно, а не просто каквото и да било престъпление. Има и хипотези в които дори не е необходимо президентът да бъде уличаван в каквото и да било, за да бъде импийчнат – Конгресът е постановил, че президент който има “несъвместимо с длъжността си поведение” може да се отстрани от службата си.

Ако процедурата по импийчмънт срещу настоящият президент бъде завършена успешно, следва да се определи наказанието му. Конституцията на Америка позволява два варианта за наказанието в този случай – виновният да бъде отстранен от службата си или да бъде дисквалифициран от право да заема всяка обществена и стопанска позиция на територията на Съединените щати.

Процедурата и правилата на Сената относно процеса по импийчмънт могат да бъдат променени по всяко време.

Според правомощията, указани в американската конституция, сенаторите могат да гласуват различни правила стига да го искат и да успеят да съберат обикновено мнозинство. Дори е възможно сенаторите да откажат въобще да разглеждат обвиненията, въпреки че това до настоящият момент не се е случвало.

Споделете:
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е български журналист, преводач и публичен говорител. Интересите му са свързани с православното християнство, философията и геополитиката. Член на Младежкия консервативен клуб. Завършва Университета за национално и световно стопанство, София, с магистърска степен по счетоводство.