fbpx

Импчийчмънтът на Тръмп – кон за кокошка

Време за четене: 5 мин.

От самото начало на инициирането на процедурата по импийчмънт спрямо американския президент Доналд Тръмп беше ясно, че тя ще мине в Камарата на представителите, а впоследствие ще бъде отхвърлена от Сената. Последното ще се случи, тъй като в долната част на законодателния орган мнозинство има Демократическата партия, а в горната – Републиканската. А гласуването по партийната линия, както вече се случи на практика в Камарата на представителите, всъщност е показателно за това, че в основата на процедурата по импийчмънт стояха политически, а не юридически аргументи. Когато това е така, представителите на двете формации реагират именно партийно: демократите гласуват „за“, републиканците – „против“.

С вота, в който Доналд Тръмп бе официално обвинен в злоупотреба с власт и в обструкция дейността на Конгреса, демократите в САЩ спечелиха битката, но ще загубят войната. Най-големият провал на опонентите на Тръмп е, че те не успяха да докажат обвиненията си. И когато юридическите аргументи бяха дефицитни, те заложиха на политическите интерпретации. В този смисъл, ние не знаем дали американският президент действително е нарушил американското законодателство, регулиращо дейността на главата на изпълнителната власт, но знаем със сигурност, че дори и това да е така, демократите не успяха да го докажат.

Иначе заради политическите интерпретации и опозиционното на Тръмп мнозинство в Камарата на представителите, процедурата по импийчмънт бе успешна там. Поради същите съображения обаче – републиканското мнозинство и политическите формулировки – тя ще катастрофира в Сената (освен ако междувременно не се случи нещо изключително, по примера Ричард Никсън през 70-те години на миналия век, който бе принуден да подаде оставка след изтичането на уличаващи записи).

Закономерен би бил тогава въпросът защо демократите инициират процедура по отстраняването на Доналд Тръмп, когато знаят, че тя в крайна сметка няма да завърши положително за тях. Отговорът на този въпрос се крие в няколко неща.

Първо, демократите не искаха да губят инерцията и дискурса, в който вложиха не малко време и ресурс, от разследването на специален прокурор Робърт Мълър, касаещо хипотетично сътрудничество между екипа на Доналд Тръмп и Русия по времето на предизборната кампания през 2016 година (разследване, проведено обстойно и порядъчно, но приключило безуспешно от гледна точка на опонентите на ръководителя на Белия дом). В това отношение процедурата по импийчмънт бе логично продължение на усилията на демократите да компрометират американския президент.

Второ, демократите разчитаха, че негативното представяне и отразяване на Доналд Тръмп ще се отрази на неговата подкрепа. И тук обаче опонентите му удариха на камък. Изследване, чиито резултати бяха представени непосредствено преди гласуването в Камарата на представителите, показа, че, в рамките на дебата около процедурата по импийчмънт, рейтингът на американския президент по-скоро се вдига (в първата половина на декември месец е налице 45% одобрение за него, при 39% октомври месец). Нещо повече, ако преди два месеца 52% от американците са считали, че Тръмп трябва да бъде отстранен, то тези, които са на същото мнение днес, са паднали до 45 пункта (а 51% считат, че съответно той не трябва да бъде премахван от Белия дом). Изследването е на Gallup International и е проведено в периода 2-15.XII.2019 g. Но то показва, че инициираната процедура за импийчмънт по-скоро мобилизира привържениците на американския президент, отколкото да успява да му отнеме такива.

Трето, с негативния шум около Тръмп демократите се опитват да формират такова естество на дебата през предизборната 2020 година, в което аргументите срещу републиканеца да бъдат водещи (а не положителните такива в полза на неговия опонент от средите на Демократическата партия). Или с други думи, демократите ще водят негативна кампания, залагайки на недостатъците на Тръмп, а не на достойнствата на Джо Байдън (като водещия към момента кандидат от средите на левите). Т.е. опонентите на американския президент ще изградят посланията и пропагандата си около следната теза: не е въпросът колко добър е Джо Байдън, а колко лош е Доналд Тръмп. Идеята на подобна стратегия е да се заложи на подкрепа от страна на надпартийните анти-Тръмп настроения в американското общество, които настроения представляват електорална коалиция, по-широка от собствената такава на Демократическата партия. С този подход опонентите на ръководителя на Белия дом ще се опитат да компенсират неатрактивността за независимите избиратели (тези, стоящи някъде между демократите и републиканците) на демократическия кандидат за президент.

Четвърто, демократите се опитаха да създадат условия за дистанциране на републикански конгресмени и сенатори от Доналд Тръмп, пробвайки да съживят „домашната“ критиката срещу американския президант, идваща от средите на републиканската партия. В Камарата на представителите това не се случи: всички републикански конгресмени гласуваха срещу процедурата по импийчмънт. В Сената ходът на този сюжет също изглежда ограничен (има само трима сенатора, които евентуално биха гласували с опозицията – Мит Ромни, Сюзън Колинс и Лиса Мърковски). Дори и това да се случи, то пак би било недостатъчно за успеха на процедурата по отстраняване, тъй като за тази цел в Сената е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3. Но надеждата на демократите тук е свързана с друго: с шума, който би се произвел от гласуващите различно републиканци.

Пето, в рамките на динамиката, вътрешна за Демократическата партия, крайният неуспех на процедурата по импийчмънт, както и предизвиканите за формацията негативи от нея, ще бъдат хвърлени върху главите на радикалното крило на организацията, което стоеше в основата на инициирането ѝ. С последното естаблишмънтът на партията ще се опита да укроти за определен период от време антисистемните гласове в нея (Рашида Тлайб, Илхан Омар и Александрия Окасио-Кортез), които могат по-скоро да попречат на кампанията на демократическия кандидат за президент през 2020 година, отколкото да са в негова услуга. Самият естаблишмънт на демократите ще се опита да неутрализира ефекта „Джереми Корбин“ (превземането на партията от радикалните леви в нея), който направи британската Лейбъристка партия неизбираема. В този дух, съвсем неотдавна прозвуча и гласът на Барак Обама. Лидерът на мнозинството в Камарата на представителите, Нанси Пелоси, чудесно знае, че нейният „Джереми Корбин“ е Александрия Окасио-Кортез.

В крайна сметка обаче демократите в САЩ не успяха да капитализират политически процедурата за импийчмънт срещу Доналд Тръмп. И това не е лоша новина: политиката трябва да се развива в рамките на закона, а не въпреки него. А когато трябва да бъде отстраняван американски президент, то е необходимо това да се прави с юридически, а не с политически аргументи.

Иначе процедурният успех за демократите в Камарата на представителите ще бъде заплатен с политически неуспех в дългосрочен аспект. Но така се случва, когато разменяш кон за кокошка.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ