Когато избирателите изпращат някого във властта, те си представят, че го намятат с божествена мантия и той отлита сред облаците да върши героични дела. Доходи, заетост, екология, енергетика, социална политика, национални доктрини… Това наистина са велики дела, но има и ежедневна работа за вършене.

Има две концепции за бъдещото управление. Условно можем да ги наречем „Национално съгласие“ и „Избори до дупка“.

Според първата, всички в парламента, независимо колко и кои са те, трябва да се обединят, водени от неизтребимия си патриотизъм, кристална честност и натрапчиво чувство за отговорност, за да направят правителство, което да проведе най-важните реформи и да стабилизира политическия живот така, че да не се тътрим на предсрочни избори всяка година.

Според втората, мошениците, които с лъжи и измами са се добрали до парламента, нямат никакво право да бъдат там и час по-скоро трябва да се разкарат. Дори и да успеят да направят някакво правителство, то ще е коалиция на кражби и далавера и няма да доведе до нищо хубаво. Затова, ако се налага, ще правим избори и през пет минути, докато не се появят смислени хора във властта.

Има обаче и трета концепция. Даже не концепция, а по-скоро съображение, но много важно съображение.

„Международното положение“, а и положението в страната са такива, че икономиката не показва ръст дори и в размерите, заложени в бюджета. Чуждестранните инвестиции са почти на точката на замръзване, а вътрешният дълг е пред експлозия. Демографията е плашеща. Селското стопанство, с изключение на пряко дотираните сектори, накуцва и не може да се справи дори с натиска на китайския чесън. Образованието и здравеопазването са потресаващи. Квалификацията на кадрите главоломно върви надолу.

На фона на всичко това имаме уникалния шанс да инвестираме в политиките и секторите си чрез европейските фондове и най-вече чрез оперативните програми. За съжаление обаче, първата година от новия програмен период си замина ей така, в игра на тронове. Технологично, при добра организация, европейските пари ще тръгнат не по-рано от средата на следващата година от новия период. За целта в министерствата трябва да цари спокойствие и делова атмосфера, управляващите органи да си изпратят драфтовете до Еврокомисията, написани така, че Комисията да ги върне с одобрение. После да отидат в Министерски съвет и нещата да тръгнат.

Хубаво е да тръгнат, защото хиляди предприятия чакат новите си машини, за да произвеждат продукция и да плащат данъци. Хиляди сгради чакат проектите си по енергийна ефективност, за да оптимизират разходите си и да облекчат системата. Хиляди хора чакат да повишат квалификацията си, за да бъдат конкурентоспособни, да получават по-високи доходи и да подобрят качеството на живота си. Хубаво е, но за да стане, трябва да има спокойна обстановка и уверена в себе си технократска администрация, която бързо и вещо да свърши необходимото.

Не ме интересува какво ще вършите, дами и господа стари и новопоявили се политически муцуни. Коалирайте се, сепарирайте се, цепете се, люспете се, номадствайте, продавайте се, ръгайте се с лакти, дебнете се – не ме интересува. Но не превръщайте в заложник на безобразията си програмния период 2014-2020. Осигурете делова среда и компетентна администрация, за да може да се върши работа. А щом се върши работа, и за вас ще има – не бойте се.

Sulla.bg

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.