„Твърдо съм убеден, че промишленото производство лежи в основата на националната икономика“.
Несъмнено промишленото производство е гръбнака на националната икономика. Няма как да е иначе, защото производственото предприятие, освен източник на печалба за своите създатели, е генератор на национален брутен продукт, а оттам и на икономически просперитет. Индустриалните предприятия са едни от най-големите работодатели и вносители на данъци в държавния бюджет.
Когато говорим за индустрия обаче не трябва да забравяме, че нейното развитие зависи пряко от научно-техническия прогрес и по-специално от постиженията в автоматизацията, механизацията и роботиката.
Иновационният процес в предприятията е непрекъснат. Понякога иновациите носят със себе си революционни промени, които изначало се приемат трудно от хората. Индустриалното производство днес се възползва максимално от научно-техническите постижения от 80-те и 90-те години на ХХ век – интернет, механизация, усъвършенствани поточни линии, изчислителна мощ, максимална гъвкавост и интегритет на производствените системи. Именно ускорената автоматизация и роботизация кара специалистите да смятат, че сме на прага на четвърта индустриална революция, а според някои други тя вече е настъпила.
Какви са новостите при индустрия 4.0 и „умните фабрики“?
- Съвсем нови методи на взаимодействие между хора и машини
- Нов прийоми за получаване, съхранение, обработка и придвижване на информацията
- Децентрализирани решения (максимално възможна автономия на киберсистемите, контролиращи производствените машини)
- Нови видове индустриални интранет мрежи
Индустрия 4.0 е събирателно понятие, включващо в себе си напредъка на дигиталните технологии, изкуствения интелект, роботиката, „Интернет на нещата“, 3D принтирането и тн.
Четвъртата индустриална революция има потенциала да промени из основи структурата на икономиката като цяло. В производствения процес ще се разчита основно на автоматизацията, като водеща роля ще имат високотехнологични роботизирани машини. Това моментално ще значи, че ще се засилва нуждата от квалифицирани кадри, които да ги настройват и поддържат. Взаимодействието между образователната система и бизнеса ще трябва да се засили. Сътрудничеството между отделните научноизследователски центрове и университети от една страна, и предприемачите от друга, ще се превърне в неделима част от кадровото осигуряване на предприятията. Основно изискване за кадрите в предприятието ще бъдат дигиталните компетенции.
Фирмения мениджмънт и бизнес моделите на управление ще трябва да се преформатират и адаптират към новите технологични реалности. Ако приемем, че за управлението на предприятието все още ще бъдат нужни хора, то тогава трябва да се възпита една съвършено нова предприемаческа култура, съгласувана и разбираща нуждите на фабриките на бъдещето.
Взаимодействието между отделните звена в индустриалното предприятие ще претърпи коренна промяна, заради все по-намаляващата роля на човека в полза на машините.
Какви са основните преимущества на индустрия 4.0?
Без съмнение това е драстичното увеличаване на производителността, а оттам и на икономическата рентабилност на предприятието. Прогнозите на специалистите са, че първоначално машините ще „изземат“ работата, свързана с монотонни и повтарящи се движения, така характерна за поточната линия. Това не означава, че работата, извършена от човека непременно ще бъде ненужна. Хората все още са по-добри в създаването на уникални и иновативни продукти. Човешкият дух, изобретателност и предприемчивост би трябвало да играят голяма роля и при индустриите на бъдещето.
Трябва да се отбележи, че за хората, работата на поточна линия е свързана с изключително нервнопсихическо напрежение и физическа умора. Колкото повече автоматизираме и роботизираме, толкова повече ще се увеличава производителността на предприятието.
Човекът по природа винаги се съпротивлява срещу процеса на промяна. През 19 век, по време на индустриалната епоха във Великобритания, текстилните работници са протестирали срещу все по-засилващата се роля на машините. Появява се движението „Лудити“. Виждайки опасността от загуба на работното си място, те се промъквали във фабриките и чупели шивачните машини. Но това не е спряло индустриалната революция.
Първоначалният ефект наистина е бил лош за някои от нискоквалифицираните работници. Това се отнасяло преди всичко за работещите „на ръка“. В ретроспективен план обаче индустриалната революция е подобрила продуктивността и е оптимизирала използването на ресурсите.
Откъде ще дойде по-високата ефективност на оперативния мениджмънт?
Индустрия 4.0 ще се възползва максимално от софтуерните постижения в областта на планирането на ресурси. Това означава все по-добри програми, все по-добри предвиждащи алгоритми, които ще съставят все по-качествени анализи. Това ще позволи производствения процес да бъде още по-оптимизиран, рентабилен и лесен за управление, контрол и поддръжка. По този начин загубите в производството като технологичен брак, дефекти в процесите и тн. ще бъдат сведени до минимум.
Предприятията на бъдещето все повече ще акцентират върху мениджмънта, докато машините извършват монотонните и повтарящи се производствени дейности. В следствие на това е твърде вероятно управленската наука да придобие ново значение и още по-голяма важност, защото човешкият капитал ще бъде насочен именно в тази насока.
Какви ще бъдат предизвикателствата пред пазара на труда?
Четвъртата индустриална революция носи със себе си много неизвестни що се отнася до работните места. След като в основата ѝ лежи автоматизацията и роботиката, най-уязвимите групи разбираемо ще бъдат нискоквалифицираните работници. Според някои прогнози от началото на 2016 г., 47% от текущите професии в САЩ, заемани от хора, са в риск да изчезнат като пряк резултат от автоматизирането на труда. Друг доклад на Световния икономически форум предвижда загуба на 5 милиона работни места в следващите пет години. Следва да се запитаме „А какво ще работят тези хора?“
Ясно е, че ще назрее проблем с една бъдеща технологична безработица. Това, което може да се направи са програми за преквалификация и обучение на работниците, които току-що са загубили традиционната си работа, така, че те да могат да продължат с трудовата си дейност. Ако например фрезистът току-що е загубил работата си в полза на робот, то следва човекът да бъде обучаван, за да поддържа и настройва машината. Или пък да я управлява, възползвайки се от нейната по-голяма прецизност при изработване и оформяне на детайлите. Тази дейност може да се осъществява както на място в предприятието, така и отдалечено – дори и от вкъщи.
За съжаление обаче преквалификацията на работниците не означава пълно решение на проблема, защото много служители все пак ще останат без работа и няма да могат да бъдат наети обратно в предприятието. Прогнозирането за последиците от индустрия 4.0 се характеризира със силна неопределеност. Няма как да предвидим с максимална точност какво ще се случи в следващите 10-15 години, особено когато е намесен човешкият фактор, с цялата му комплексност и динамика.
Но е сигурно, че ролята на образованието, вътрешнофирменото обучение и националните програми за преквалифициране на хората с професии, попадащи в т.нар. „рискова група“, са от изключителна важност.
Тук са нужни усилията както на бизнеса, така и на държавата, които трябва да увеличат инвестициите си и в науката – научни разработки с практическо приложение, стратегии, индустриални иновации и тн.
В резултат на роботизацията съществува вариант да бъде нанесена корекция в работното време и работните смени. Скъсяването на човекочасовете, изразходвани в работа обаче не означава легитимация на мързела, а пренасочване усилията на човека в друго поле на фирмената дейност.
Индустрия 4.0 ще доведе със себе си нуждата от нови умения и способности. Промяната няма да бъде лека, но ако обърнем поглед към миналото, ще видим, че винаги е имало професии, които са изчезнали, именно заради технологичния напредък. Пример за такава изчезнала професия е професията на „телефониста“. В началото на 20 век се появяват първите телефонни централи. Задачата на работещите в тях телефонисти (предимно жени) била ръчно да осъществяват свързването между отделните абонати. Това ставало чрез ръчно включване на телефонни накрайници в различни жакове, намиращи се на голямо превключвателното табло.
Ключов момент от модерната индустрия ще бъде киберсигурността и управлението на изкуствения интелект. Ами ако машините придобият прекалена самостоятелност и започнат да взимат независими решения? Все важни въпроси, на които ще се търси отговор.
От гледна точка на настоящето, няма как да прогнозираме със 100%-ова точност как ще бъде отговорено на проблемите, породени от настъпването четвъртата индустриална революция. И както всяка една коренна промяна, индустрията на бъдещето идва със своите ползи и негативи. Човекът трябва максимално да се адаптира и да осъзнае своето място в новия свят, което при всички положения трябва да остане водещо.
Може да се обобщи, че Индустрия 4.0 ще бъде по-технологична, по-оптимизирана, по-наукоемка. Що се отнася до човека, акцентът пада върху образованието и придобиването на максимално широк набор от компетенции.
